Произход на готите: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
м абсолютна дата |
||
(Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Теория за германския произход на готите == |
== Теория за германския произход на готите == |
||
Според готския историк [[Йорданес]] († 552) прародителите на [[готи]]те, произлизат от [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], остров „[[Скандза]]“. Около [[1490 пр.н.е.]] се преселват около устието на [[Висла]], а около [[1000 пр.н.е.]] – в [[Скития]] северно от [[Дунава]], (наречена от римляните [[Дакия]] 11 века по-късно) и части от [[Мизия]] и [[Мала Азия]]. В своя основен труд „''За произхода и деянията на гетите''“ <ref name="Getica">„De origine actibitusque Getarum“, Jordanis</ref> |
Според готския историк [[Йорданес]] († 552) прародителите на [[готи]]те, произлизат от [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], остров „[[Скандза]]“. Около [[1490 пр.н.е.]] се преселват около устието на [[Висла]], а около [[1000 пр.н.е.]] – в [[Скития]] северно от [[Дунава]], (наречена от римляните [[Дакия]] 11 века по-късно) и части от [[Мизия]] и [[Мала Азия]]. В своя основен труд „''За произхода и деянията на гетите''“ <ref name="Getica">„De origine actibitusque Getarum“, Jordanis</ref><sup>[[#Външни препратки|22]]</sup> Йордан разказва един мит за гетите, които поели преди [[Троянската война]] с 3 кораба (около 150 – 200 души) на югоизток <sup>[[#Външни препратки|22]] </sup>, за да ... достигнат около 230 г. южноруските степи като голям народ – готи. Повечето историци днес смятат, че [[готи]]те били различни [[германи|източногермански]] племена, чиято прародина, според мита на Йордан, е бил [[Скандинавски полуостров|Скандинавският полуостров]], митичният остров [[Скандза]], по-точно [[Йоланд]] и [[Готланд]]. След това тези германски готи достигнали чак до полуостров [[Крим]], където чак до 17 – 18 в. кримски готи говорели долнонемски. По-конкретно сведения за немския език на кримските готи се съдържат в писмо на фламандския мисионер [[Гийом де Рубрук]] от [[1253]] г. <ref>[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/rubruk.htm Гийом де Рубрук]</ref>, според когото „между Херсон и Солдая съществуват четиридесет замъка; почти всеки от тях имаше особен език; сред тях имаше много готи, чиито език е немски“'' („Et sunt quadraginta castella inter Kersouam et Soldaiam, quorum quodlibet fere habet proprium idioma: inter quos erant ''multi Goti'', quorum idioma est Teutonicum“''), както и на сведението на дипломата от 16 век [[Ожие Гислен дьо Бюсбек]], който срещнал в Константинопол двама кримски готи и записал кратък речник на езика им, който е сходен на съвременния му немски. Според други германски историци, основаващи се пак на предания, готите са населявали към Новата ера областта около устието на р. Вайхзел ([[Висла]]), към средата на 2 век започнали да се придвижват на югоизток към [[Дунава]] и [[Черно море]], като изминавали по 50 – 60 км на поколение до към [[238]] г. По-късно те се обособили на два клона, разграничени от р. [[Днепър]] – [[вестготи]] ([[тервинги]]) и [[остготи]] ([[гревтунги]]). |
||
Съвременни историци, сред които [[Питър Хийтър]] <ref>Heather, Peter, 1998, ''The Goths |
Съвременни историци, сред които [[Питър Хийтър]] <ref>Heather, Peter, 1998, ''The Goths'', Blackwell, Malden, pp. 53 – 55.</ref><ref>Peter J. Heather (1996): The Goths, Oxford, S. 11ff. </ref><ref>Artikel Goten, in: „Reallexikon der germanischen Altertumskunde“, 2. Aufl., Bd. 12 (1998), S. 402 – 443, speziell S. 412</ref> и [[Майкъл Куликовски]] <ref>Kulikowski, Michael, 2007, ''Rome's Gothic Wars'', Cambridge University Press: Cambridge, pp. 54 – 56, 111 – 112.</ref> оспорват достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите [[германи]], не са намерени никакви археологически доказателства на територията на [[Швеция]] или на остров Готланд, а митичният остров „Скандза“ въобще не е локализиран. Допуска се само възможността, готите да са се образували като ''„разноплеменен съюз“'' на територията на днешна [[Полша]]. |
||
=== Хипотеза за скитския произход на готите === |
=== Хипотеза за скитския произход на готите === |
||
В началото на XX век българският историк проф. д-р [[Ганчо Ценов]] излага противоречива хипотеза. Според него теорията за германския произход на готите почива само на митове и предания и не е потвърдена от древните историци. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, в своя труд ''„Готи или българи“'' Ганчо Ценов изказва предположение, че готите са наследници на [[гети]]те и че заедно с тях ''„българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия“'', <sup>[[#Външни препратки|2]] </sup><sup>[[#Външни препратки|31]]</sup> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Текуща версия към 13:14, 3 януари 2025
Съвременната наука смята готите за източногермански племена, като въпреки това съществуват и други хипотези за произхода им.
Теория за германския произход на готите
[редактиране | редактиране на кода]Според готския историк Йорданес († 552) прародителите на готите, произлизат от Скандинавския полуостров, остров „Скандза“. Около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. – в Скития северно от Дунава, (наречена от римляните Дакия 11 века по-късно) и части от Мизия и Мала Азия. В своя основен труд „За произхода и деянията на гетите“ [1]22 Йордан разказва един мит за гетите, които поели преди Троянската война с 3 кораба (около 150 – 200 души) на югоизток 22 , за да ... достигнат около 230 г. южноруските степи като голям народ – готи. Повечето историци днес смятат, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният остров Скандза, по-точно Йоланд и Готланд. След това тези германски готи достигнали чак до полуостров Крим, където чак до 17 – 18 в. кримски готи говорели долнонемски. По-конкретно сведения за немския език на кримските готи се съдържат в писмо на фламандския мисионер Гийом де Рубрук от 1253 г. [2], според когото „между Херсон и Солдая съществуват четиридесет замъка; почти всеки от тях имаше особен език; сред тях имаше много готи, чиито език е немски“ („Et sunt quadraginta castella inter Kersouam et Soldaiam, quorum quodlibet fere habet proprium idioma: inter quos erant multi Goti, quorum idioma est Teutonicum“), както и на сведението на дипломата от 16 век Ожие Гислен дьо Бюсбек, който срещнал в Константинопол двама кримски готи и записал кратък речник на езика им, който е сходен на съвременния му немски. Според други германски историци, основаващи се пак на предания, готите са населявали към Новата ера областта около устието на р. Вайхзел (Висла), към средата на 2 век започнали да се придвижват на югоизток към Дунава и Черно море, като изминавали по 50 – 60 км на поколение до към 238 г. По-късно те се обособили на два клона, разграничени от р. Днепър – вестготи (тервинги) и остготи (гревтунги).
Съвременни историци, сред които Питър Хийтър [3][4][5] и Майкъл Куликовски [6] оспорват достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният остров „Скандза“ въобще не е локализиран. Допуска се само възможността, готите да са се образували като „разноплеменен съюз“ на територията на днешна Полша.
Хипотеза за скитския произход на готите
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов излага противоречива хипотеза. Според него теорията за германския произход на готите почива само на митове и предания и не е потвърдена от древните историци. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, в своя труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов изказва предположение, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях „българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия“, 2 31
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „De origine actibitusque Getarum“, Jordanis
- ↑ Гийом де Рубрук
- ↑ Heather, Peter, 1998, The Goths, Blackwell, Malden, pp. 53 – 55.
- ↑ Peter J. Heather (1996): The Goths, Oxford, S. 11ff.
- ↑ Artikel Goten, in: „Reallexikon der germanischen Altertumskunde“, 2. Aufl., Bd. 12 (1998), S. 402 – 443, speziell S. 412
- ↑ Kulikowski, Michael, 2007, Rome's Gothic Wars, Cambridge University Press: Cambridge, pp. 54 – 56, 111 – 112.