Направо към съдържанието

Лил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ternera (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 176.222.6.66 (б.) към версия на Ternera
 
(Не са показани 23 междинни версии от 12 потребители)
Ред 6: Ред 6:
| герб = Blason ville fr Lille (Nord).svg
| герб = Blason ville fr Lille (Nord).svg
| изглед = Lille - Vue aérienne 03.JPG
| изглед = Lille - Vue aérienne 03.JPG
| изглед-описание =
| гео-ширина = 50.637
| гео-ширина = 50.637
| гео-дължина = 3.063
| гео-дължина = 3.063
Ред 12: Ред 11:
| департамент = [[Нор]]
| департамент = [[Нор]]
| окръг = [[Лил (окръг)|Лил]]
| окръг = [[Лил (окръг)|Лил]]
| кантон =
| площ = 34,83
| площ = 34,83
| височина = 18 – 46
| височина = 18 – 46
Ред 18: Ред 16:
| агломерация = 1 175 828
| агломерация = 1 175 828
| население-година = 2013
| население-година = 2013
| кмет =
| основаване =
| основаване =
| код1-име = INSEE код
| код1-име = INSEE код
| код1 =
| телефонен-код =
| телефонен-код =
}}
}}


'''Лил''' ({{lang|fr|Lille}}; {{lang|nl|Rijsel}}, '''Рейсел''') е [[град]] в Северна [[Франция]], главен административен център на регион [[О дьо Франс]], [[Административна единица|департамент]] [[Нор]] и окръг [[Лил (окръг)|Лил]]. Основан е през 11 век. Има жп възел, както и [[аерогара]]. Съществува и речно пристанище на [[река]] [[Дьоюл]]. Разположен е в близост до [[граница]]та с [[Белгия]]. Населението на града е около 226 000 души ([[2007]]), а на градската [[агломерация]], разположена на френска и белгийска територия и включваща още градовете [[Рубе]], [[Туркоан]] и [[Кортрейк]] – 1 143 125 души ([[1999]]).
'''Лил''' ({{lang|fr|Lille}}; {{lang|nl|Rijsel}}, '''Рейсел''') е [[град]] в Северна [[Франция]], главен административен център на регион [[О дьо Франс]], [[Административна единица|департамент]] [[Нор]] и окръг [[Лил (окръг)|Лил]].
Има [[Железопътен транспорт|ж.п. възел]], както и [[аерогара]]. Съществува и речно пристанище на [[река]] [[Дьоюл]]. Разположен е в близост до [[граница]]та с [[Белгия]]. Населението на града е около 226 000 души ([[2007]]), а на градската [[агломерация]], разположена на френска и белгийска територия и включваща още градовете [[Рубе]], [[Туркоан]] и [[Кортрейк]] – 1 143 125 души ([[1999]]).


== История ==
== История ==
{{обработка|форматиране}}
{{обработка|форматиране}}


Произход на града
=== Произход на града ===
Археологически разкопки (най-вече в съвременните квартали Петис, Вазем и Вио Лил) показват, че районът в който се намира град Лил е обитаван още през 2000 г. пр.н.е. Първоначално населението му се състои предимно от [[гали]] от племената менапийци, морини, атребати и нервии.

археологически разкопки показват, че района е обитаван още през 2000 г. пр. Н. Е., най-вече в съвременните квартали на Петис, Вазем и Вио Лил. Първоначално, жители на този регион са били галите, като менапийците, морините, атребатите и нервите, които са последвани от германски народи: саксоните, фризийците и франките.

Легендата за "Лидерик и Финаерт" поставя основата на град Лил на 640 г.

През 8-и век тук се говори езикът на стария нискофранкски език, както свидетелстват топонимичните изследвания. Холандското име на Лил е Rijsel, което идва от ter ijsel (на острова) от средно холандски ijssel („малък остров, остров“), калък на старофренския l'Isle („островът“), самия от латински Īnsula, от īnsula ("остров").

От 830 г. до около 910 г. викингите нахлуват във Фландрия. След разрушенията, причинени от норманско и маджарско нашествие, източната част на региона е управлявана от различни местни князе.

Първото споменаване на града датира от 1066 г.: apud Insulam (на латински за "на острова"). По онова време той се контролира от окръг Фландрия, както и регионалните градове (римските градове Булон, Аррас, Камбрай, както и Каролингските градове Валенсиен, Сен Омер, Гент и Брюж). По този начин графство Фландрия се простира до левия бряг на Шелд, един от най-богатите и проспериращи региони на Европа.

Средновековие

Каролингският херцог Еврард е живял в града през 9 век и е участвал в много политически и военни дела на деня.

През 1054 г. се състои важна битка при Лил.


=== Средновековие ===
От XII век славата на панаира за плат в Лил започва да расте.
Впоследствие по тези места се заселват представители на някои [[Германи|германски народи]], сред които: сакси, фризийции и франки. Легендата за „Лидерик и Финаерт“ поставя основата на град Лил на 640 г. Въз основа на топонимични изследвания е заключено, че през 8 век в областта на Лил се говори старинният нискофранкски език. Холандското име на Лил е Rijsel, което идва от ter ijsel (на острова) от средно холандски ijssel („малък остров, остров“), калък на старофренския l'Isle („островът“), произлязъл от латински Īnsula, от īnsula („остров“).


От 830 г. до около 910 г. викингите нахлуват във Фландрия. След разрушенията, причинени от норманско и маджарско нашествие, източната част на региона е управлявана от различни местни князе. Каролингският херцог Еврард е живял в града през 9 век и е участвал в много актуални политически и военни дела.
През 1144 г. е създадена енорията Сен-Совеур, която би дала името си на съвременния квартал Сен-Совюр.


През 1054 г. при Лил се състои важна [[битка]]. Първото споменаване на града датира от 1066 г.: apud Insulam (на латински за „на острова“). По онова време той се контролира от окръг Фландрия, както и регионалните градове - [[Римска колония|римските]] Булон, Арас, Камбре, както и [[Каролинги|каролингските]] Валенсиен, Сен Омер, Гент и Брюж). По този начин графство [[Фландрия (графство)|Фландрия]] се простира до левия бряг на Шелд, един от най-богатите и проспериращи региони на Европа.
Графовете на Фландрия, Булон и Ено се сближават с Англия и Източна Франкия и се опитват да си възвърнат територията, завзета от Филип II от Франция след смъртта на Хенри II Английски, война, която завършва с победата на Франция в Bouvines през 1214 г. Инфант Фердинанд, Графът на Фландрия е затворен и графството изпада в спор: жена му Жана, графиня на Фландрия и Константинопол, управлява града. Твърди се, че тя е била много обичана от жителите на Лил, които по това време наброяват 10 000.


От XII век славата на [[Панаир|панаира]] за платове в Лил започва да расте. През 1144 г. е създадена енорията Сен-Совеур, на която изглежда е наречен съвременният квартал на Лил Сен-Совюр.
През 1225 г. уличният изпълнител и жонглер Бертран Кордел, без съмнение окуражен от местните владетели, се опита да се откаже като Балдуин I от Константинопол (бащата на Жана от Фландрия), изчезнал в битката при Адрианопол. Той тласка графствата Фландрия и Ено към подбуждане срещу Жана, за да възстанови земята си. Тя нарича братовчед си Луи VIII "Лъвът". Той разкрива манипулатора, когото графиня Жана прибързаноо е обесила. През 1226 г. кралят се съгласява да освободи Инфант Фердинанд, граф на Фландрия. Граф Феран умира през 1233 г., а дъщеря му Мари скоро след това. През 1235 г. Жана предоставя градска харта, с която градските управители ще се избират всеки Целият ден от четирима комисари, избрани от владетеля. На 6 февруари 1236 г. тя основава болницата на графинята (Хоспис Комтес), която остава една от най-красивите сгради в Стария Лил. В нейна чест болницата на Регионалния медицински университет в Лил е наречена „болница Жана от Фландрия“ през 20 век.


Графовете на Фландрия, Булон и Ено се сближават с Англия и Източна Франция и се опитват да си възвърнат територията, завзета от Филип II от Франция след смъртта на [[Хенри II (Англия)|Хенри II Английски]], война, която завършва с победата на Франция в Бувине през 1214 г. Инфант Фердинанд, Графът на Фландрия е затворен и графството изпада в спор: жена му Жана, графиня на Фландрия и Константинопол, управлява града. Твърди се, че тя е била много обичана от жителите на Лил, които по това време наброяват към 10 000 души.
Графинята умира през 1244 г. в абатството на Маркет, не оставяйки наследници. По този начин управлението на Фландрия и Ено се пада на сестра ѝ Маргарет II, графиня на Фландрия, след това на сина на Маргарет, Гай от Дампиер.


През 1225 г. уличният артист и [[Жонглиране|жонгльор]] [[Бертран Кордел]], явно окуражен от местните владетели, се опитва да се представи за латинския император [[Балдуин I]] (баща на графинята на Фландрия Жана), "изчезнал" в [[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]] (в действителност той е взет в плен от българския цар [[Калоян]], който го побеждава в битката и е затворен в [[Балдуинова кула|Балуиновата кула]]). В резултат на интригите на Кордел графствата Фландрия и Ено се настрояват враждебно към Жана. Братовчед й Луи VIII, наричан от нея „Лъвът“, разкрива манипулатора, а графиня Жана скоропостижно го обесва. През 1226 г. кралят се съгласява да освободи инфант Фердинанд, граф на Фландрия. Граф Феран умира през 1233 г., а дъщеря му Мари - скоро след това.
Лил попада под властта на Франция от 1304 до 1369 г. след Френско-фламандската война (1297-1305).


През 1235 г. Жана предоставя градска харта, с която градските управители ще се избират, всеки от по четирима комисари, избрани от владетеля. На 6 февруари 1236 г. тя основава Болницата на графинята (Хоспис Комтес), която остава една от най-красивите сгради в Стария Лил. В нейна чест болницата на Регионалния медицински университет в Лил е наречена „Болница Жана от Фландрия“ през 20. век.
Окръг Фландрия попада следващото Херцогство Бургундия, след брака на 1369 г. с Маргарет III, графиня Фландрия, и Филип Смелият, херцог на Бургундия. Така Лил става една от трите столици на посоченото херцогство, заедно с Брюксел и Дижон.


През 1244 г., в абатството на Маркет, графинята умира без наследници. По този начин управлението на Фландрия и Ено се пада на сестра ѝ Маргарет II, графиня на Фландрия, след това на Гай от Дампиер, син на Маргарет.
До 1445 г. Лил наброява около 25 000 жители. Филип Добри, херцог на Бургундия, бил дори по-могъщ от краля на Франция и направил Лил административна и финансова столица.


Лил попада под властта на Франция от 1304 до 1369 г. след Френско-фламандската война (1297-1305). След това окръг Фландрия става владение на [[Бургундия (пояснение)|Херцогство Бургундия]], поради брака през 1369 г. на Маргарет III, графиня Фландрия, и Филип Смелият, херцог на Бургундия. С това Лил става една от трите столици на херцогството, заедно с [[Брюксел]] и [[Дижон]]. Особено влиятелният Филип Добри, херцог на Бургундия, прави Лил административна и финансова столица. Към 1445 г. градът наброява около 25 000 жители. На 17 февруари 1454 г., 1 година след [[Падане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол от турците]], Филип Добри организира пищен [[Трапеза|банкет]] в своя дворец в Лил (впоследствие - традиционният „Празник на [[Фазани|фазана]]“). Там херцогът и неговият съд полагат клетва към християнството. През 1477 г., при смъртта на последния бургундски херцог, [[Шарл Дръзки|Карл Смелият]], Мария от Бургундия се омъжва за [[Максимилиан I|Максимилиан Австрийски]], който по този начин става граф на Фландрия.
На 17 февруари 1454 г., една година след превземането на Константинопол от турците, Филип Добри организира Пантагрюелски банкет в своя дворец в Лил, все още празнувания „Празник на фазана“. Там херцогът и неговият съд положили клетва към християнството.


=== 16.-18. век ===
През 1477 г., при смъртта на последния бургундски херцог, Карл Смелият, Мария от Бургундия се омъжва за Максимилиан Австрийски, който по този начин става граф на Фландрия.
През 16-и и 17 век град Лил е сред огнищата на разразилите се тогава [[Чума|чумни епидемии]], но същевременно бележи значим икономически прогрес - бум на регионалната [[Текстилна промишленост|текстилна индустрия]], в резултат на което се замогва (първият принтер, който създава магазин в Лил, е [[Антоан Так]] през 1594 г.). той е вторият град в света (след [[Париж]]), в който има (от [[1667]] г.) [[улично осветление]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/news/magazine-16964783|заглавие=The myth of the eight-hour sleep|автор=Stephanie Hegarty|дата=22 февруари 2012|издател=Би Би Си|език=en|достъп_дата=26 февруари 2012}}</ref> През 17 век са създадени ред нови институции: Ирландски колеж през 1610 г., Йезуитски колеж през 1611 г., Августински колеж през 1622 г., както и различни [[Благотворителност|благотворителни заведения]]: старчески дом - през 1624 г., бедняшки дом - през 1661 г. и предприятие за даване на [[милостиня]] - през 1626 г.


През 1519 г. Лил попада под властта на императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] Карл V, а [[Нидерландия (историческа област)|Ниските земи]] - през 1555 г., под тази на най-големия му син [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]]. Градът остава под властта на [[Хабсбургска Испания|Испанските Хабсбурги]] до 1668 г.
Ранна модерна ера


[[Калвинизъм|Калвинизмът]] за пръв път се появява в района на Лил през 1542 г., опитите да се потъпче това протестантско движение там продължават до 1555 г. През 1566 г. провинцията около Лил е арена на религиозни стълкновения. Войната довежда или изостря периоди на [[Масов глад|глад]] и чума (последната през 1667–69 г.)
16-и и 17-и век са белязани от бум на регионалната текстилна индустрия, протестантските бунтове и огнищата на чумата.


Лил попада под властта на Свещения римски император Карл V през 1519 г. Ниските страни попадат на най-големия си син Филип II Испански през 1555 г. градът остава под властта на Испания Хабсбург до 1668 г. Калвинизмът за пръв път се появява в района през 1542 г.; до 1555 г. властите предприемат стъпки за потушаване на тази форма на протестантизъм. През 1566 г. провинцията около Лил е засегната от иконоборческата фурия. През 1578 г. Хурлус, група протестантски бунтовници, щурмува замъка на графовете Мускрон. Те са отстранени четири месеца по-късно от католически полк Валон, след което няколко пъти се опитват между 1581 и 1582 г. да превземат град Лил, всичко напразно. Хърлусът беше задържан от легендарната Жана Майлот. В същото време (1581 г.), по призив на Елизабет I от Англия, северно от Седемнадесетте провинции, придобивайки протестантско мнозинство, успешно се въстава и формира Обединените провинции. Войната довежда или изостря периоди на глад и чума (последната през 1667–69 г.)
През 1578 г. група протестантски бунтовници, наречена Хурлус, щурмува замъка на графовете Мускрон. 4 месеца по-късно бунтовниците са неутрализирани от католическия полк Валон, но по-късно (между 1581 и 1582 г.) на няколко пъти неуспешно се опитват да превземат град Лил. Важна роля в отблъскването им има легендарната [[Жана Майлот]]. В същото време (1581 г.), подпомогнати от английската кралица [[Елизабет I]] от Англия, протестантите в Нидерландия се преборват за независимостта на страната си и формират [[Съединени провинции|Обединените провинции]].


Неуспешни френски атаки срещу града се провеждат през 1641 и 1645 г., но през 1667 г. [[Луи XIV]] (Кралят Слънце) го превзема и присъединява към кралството си, през 1668 г. съгласно Договора от Екс-ла-Шапел, предизвиквайки недоволство сред гражданите на проспериращия град. Редица важни обществени работи, предприети между 1667 и 1670 г., като Цитаделата (издигната от [[Себастиан дьо Вобан|Вобан]]) или създаването на кварталите Сен Андре и Ла Мадлен, дават възможност на краля постепенно да придобие доверието на новите си поданици в Лил, при все че мнозина си запазват фламандското самосъзнание, каквото местните изобщо имат въпреки езиковата си принадлежност романска [[Пикардия]].
Първият принтер, който създава магазин в Лил, е Антоан Так през 1594 г. През 17-и век се вижда изграждането на нови институции: Ирландски колеж през 1610 г., йезуитски колеж през 1611 г., Августински колеж през 1622 г., милостиня или болници като Мезон hommes des Vieux през 1624 г. и Maon des Pauvres в Bonne et Forte през 1661 г. и Mont-de-piété през 1626 г.


През целия 18. век населението на Лил е съставено основно от католици. От 1708 до 1713 г., градът е окупиран от холандците, по време на [[Война за испанското наследство|Войната за испанската наследство]].
Неуспешните френски атаки срещу града са започнати през 1641 и 1645 г. През 1667 г. Луи XIV от Франция (кралят Слънце) успешно обсажда Лил, в резултат на което той става френски през 1668 г. съгласно Договора от Екс-ла-Шапел, предизвиквайки недоволство сред гражданите на проспериращия град. Редица важни обществени работи, предприети между 1667 и 1670 г., като Цитаделата (издигната от Вобан) или създаването на квартиерите на Сен Андре и Ла Мадлен, дават възможност на краля постепенно да придобие доверието на новите си поданици в Лил, някои от които продължиха да се чувстват фламандски, въпреки че винаги са говорили езика на романската пикарда.


По време на [[Френска революция|Френската революция]] в града се стига до бунтове и разрушаване на църкви, но иначе жителите му не вземат дейно участие в нея. През 1790 г. там се провеждат първите общински избори. През 1792 г. австрийски войски обсаждат Лил. „Колоната на богинята“, издигната през 1842 г. на „Grand-Place“ (официално наречен Place du Général-de-Gaulle - Площад [[Шарл дьо Гол|Дьо Гол]]), е почит към съпротивата на града, водена от кмета му Франсоа Андре-Бонте. Въпреки че австрийската [[артилерия]] унищожава много къщи и основната църква на Лил, градът не се предава и австрийската армия напуска след 8 дни.
В продължение на пет години, от 1708 до 1713 г., градът е окупиран от холандците, по време на Войната за испанската наследство. През целия 18 век Лил остава дълбоко католик. Той участва малко във френската революция, въпреки че имаше бунтове и разрушаване на църкви. През 1790 г. в града се провеждат първите общински избори.


=== 19.-20. век ===
След френската революция
През 1858 г. Лил анексира съседните градове Петс, Ваземес и Мулин. През 1896 г. Лил става първият град във Франция, ръководен от [[Социализъм|социалист]] - Густав Делори.


Населението на Лил е 158 000 през 1872 г., нараства до над 200 000 до 1891 г. Към 1912 г. населението на Лил е 217 000.
През 1792 г., след Френската революция, австрийците, след това в Обединените провинции, обсаждат Лил. „Колоната на богинята“, издигната през 1842 г. в „Grand-Place“ (официално наречен Place du Général-de-Gaulle), е почит към съпротивата на града, водена от кмета Франсоа Андре-Бонте. Въпреки че австрийската артилерия унищожава много къщи и основната църква на града, градът не се предава и австрийската армия напуска след осем дни.


Градът печели от индустриалната революция, особено чрез внедряване на употребата на въглища и на [[Парна машина|парната машина]], забогатявайки от на [[Добивна промишленост|минна]] и текстилна промишленост.
През 1858 г. Лил анексира съседните градове Петс, Ваземес и Мулин. Населението на Лил е 158 000 през 1872 г., нараства до над 200 000 до 1891 г. През 1896 г. Лил става първият град във Франция, ръководен от социалист Густав Делори.


Окупацията на Лил от германците през [[Първа световна война|Първата Световна война]] започва на 13 октомври 1914 г. след 10-дневна обсада и тежки обстрели, които унищожават 882 апартамента и офис-блока и 1500 къщи, предимно около ж.п. гарата и в центъра на града. В края на октомври градът се управлява от германските власти. Тъй като Лил тогава е само на 20 км от бойното поле, германските войски преминават редовно през града на път за и от фронта. В резултат на това той става място както за хоспитализация и лечение на ранени войници, така и за почивка и забавление на войниците - за целта са [[Реквизиция|реквизирани]] множество сгради, домове и предприятия.
Към 1912 г. населението на Лил е 217 000. Градът печели от индустриалната революция, особено чрез въглища и парната машина. Целият регион стана богат благодарение на мини и текстилна промишленост.


== Икономика ==
Първата световна война
Лил е един от най-динамично развиващите се градове в Северна Франция. Отличното местоположение - между белгийската граница и близкия Париж - превръща града в център на регионален бизнес и иновации.


Водещите индустрии в Лил са: автомобилната, химическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост. В Лил има 6 центъра, които подпомагат икономическото развитие на града<ref>[https://gowork.fr/blog/24-le-marche-du-travail-a-lille-les-defis/ Анализ на пазара на труда в Лил] - GoWork.fr Служба по заетостта на Франция</ref>:
Окупацията на Лил от германците започва на 13 октомври 1914 г. след десетдневна обсада и тежки обстрели, които унищожават 882 апартамента и офис блока и 1500 къщи, предимно около жп гарата и в центъра на града. В края на октомври градът се управлява от германските власти. Тъй като Лил беше само на 20 км от бойното поле, германските войски преминаваха редовно през града на път за и от фронта. В резултат на това окупираната Лил ствна място както за хоспитализация и лечение на ранени войници, така и място за почивка и забавление на войниците. Много сгради, домове и предприятия илиа реквизирани за тези цели


* Euralille - бизнес район, привличащ консултантски компании, адвокатски кантори и финансови институции.
Лил е вторият град в света, след [[Париж]], в който има улично осветление, от [[1667]] г. <ref>{{Цитат уеб
* EuraSanté - агенция за развитие, фокусирана върху медицинската индустрия и здравеопазването.
| уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/news/magazine-16964783
* Euratechnologies - бизнес парк, подпомагащ развитието на иновативни компании и стартиращи фирми.
| заглавие = The myth of the eight-hour sleep
* Plaine Images - Европейски център за творчески индустрии, обединяващ еднолични търговци, компании, бизнес инкубатори, лаборатории и училища.
| достъп_дата = 26 февруари 2012
* EurAlimentaire - асоциация на производителите на местни и пресни продукти.
| автор = Stephanie Hegarty
* EuraMaterials - клъстер от иновативни предприятия, работещи в обработката на материали.
| дата = 22 февруари 2012
| издател = Би Би Си
| език = en
}}</ref>


== Спорт ==
== Спорт ==
Ред 108: Ред 92:
* '''Родени''' в Лил
* '''Родени''' в Лил
** [[Георги Тамбуев]] (1933 – 2003), български журналист, публицист и общественик
** [[Георги Тамбуев]] (1933 – 2003), български журналист, публицист и общественик
** [[Шарл дьо Гол]] (1890 – 1970), генерал, политик, основател и първи президент на Петата република
** [[Шарл дьо Гол]] (1890 – 1970), генерал, политик, основател и първи президент на Петата френска република
** [[Шарл Ке]] (1873 – 1931), френски композитор и органист
** [[Шарл Ке]] (1873 – 1931), френски композитор и [[Орган (музика)|органист]]
** [[Филип Ноаре]] (1930 – 2006), актьор
** [[Филип Ноаре]] (1930 – 2006), актьор
** [[Жан Батист Перен]] (1870 – 1942), физик
** [[Жан Батист Перен]] (1870 – 1942), физик
** [[Никола Юло]] (р. 1955), журналист, водещ на поредицата „Ушуая“
** [[Никола Юло]] (р. 1955), журналист, водещ на поредицата „[[Ушуая]]“
* '''Други''' личности, свързани с Лил
* '''Други''' личности, свързани с Лил
** [[Мартин Обри]] (р. 1950), политик, кмет от 2001
** [[Мартин Обри]] (р. 1950), политик, кмет от 2001
Ред 125: Ред 109:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.mairie-lille.fr Официален уебсайт на град Лил]
* [http://www.mairie-lille.fr Официален уебсайт на град Лил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070509163853/http://www.mairie-lille.fr/ |date=2007-05-09 }}


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />


{{Гео-мъниче}}
{{Франция-мъниче}}
{{Най-големите градове във Франция}}
{{Най-големите градове във Франция}}
{{Европейска столица на културата}}
{{Европейска столица на културата}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|География|Франция}}


[[Категория:Лил| ]]
[[Категория:Лил| ]]

Текуща версия към 13:54, 20 юни 2024

Тази статия е за града във Франция. За окръга вижте Лил (окръг).

Лил
Lille
— град-център —
Знаме
      
Герб
Франция
50.6319° с. ш. 3.0575° и. д.
Лил
О дьо Франс
50.6319° с. ш. 3.0575° и. д.
Лил
Страна Франция
РегионО дьо Франс
ДепартаментНор
ОкръгЛил
Площ34,83 km²
Надм. височина18 – 46 m
Население231 491 души (2013)
6646 души/km²
Агломерация1 175 828 души
КметМартин Обри
Първо споменаване640 г.
Пощенски код59000, 59160, 59260, 59777, 59800
Официален сайтwww.lille.fr
Лил в Общомедия

Лил (на френски: Lille; на нидерландски: Rijsel, Рейсел) е град в Северна Франция, главен административен център на регион О дьо Франс, департамент Нор и окръг Лил.

Има ж.п. възел, както и аерогара. Съществува и речно пристанище на река Дьоюл. Разположен е в близост до границата с Белгия. Населението на града е около 226 000 души (2007), а на градската агломерация, разположена на френска и белгийска територия и включваща още градовете Рубе, Туркоан и Кортрейк – 1 143 125 души (1999).

Археологически разкопки (най-вече в съвременните квартали Петис, Вазем и Вио Лил) показват, че районът в който се намира град Лил е обитаван още през 2000 г. пр.н.е. Първоначално населението му се състои предимно от гали от племената менапийци, морини, атребати и нервии.

Впоследствие по тези места се заселват представители на някои германски народи, сред които: сакси, фризийции и франки. Легендата за „Лидерик и Финаерт“ поставя основата на град Лил на 640 г. Въз основа на топонимични изследвания е заключено, че през 8 век в областта на Лил се говори старинният нискофранкски език. Холандското име на Лил е Rijsel, което идва от ter ijsel (на острова) от средно холандски ijssel („малък остров, остров“), калък на старофренския l'Isle („островът“), произлязъл от латински Īnsula, от īnsula („остров“).

От 830 г. до около 910 г. викингите нахлуват във Фландрия. След разрушенията, причинени от норманско и маджарско нашествие, източната част на региона е управлявана от различни местни князе. Каролингският херцог Еврард е живял в града през 9 век и е участвал в много актуални политически и военни дела.

През 1054 г. при Лил се състои важна битка. Първото споменаване на града датира от 1066 г.: apud Insulam (на латински за „на острова“). По онова време той се контролира от окръг Фландрия, както и регионалните градове - римските Булон, Арас, Камбре, както и каролингските Валенсиен, Сен Омер, Гент и Брюж). По този начин графство Фландрия се простира до левия бряг на Шелд, един от най-богатите и проспериращи региони на Европа.

От XII век славата на панаира за платове в Лил започва да расте. През 1144 г. е създадена енорията Сен-Совеур, на която изглежда е наречен съвременният квартал на Лил Сен-Совюр.

Графовете на Фландрия, Булон и Ено се сближават с Англия и Източна Франция и се опитват да си възвърнат територията, завзета от Филип II от Франция след смъртта на Хенри II Английски, война, която завършва с победата на Франция в Бувине през 1214 г. Инфант Фердинанд, Графът на Фландрия е затворен и графството изпада в спор: жена му Жана, графиня на Фландрия и Константинопол, управлява града. Твърди се, че тя е била много обичана от жителите на Лил, които по това време наброяват към 10 000 души.

През 1225 г. уличният артист и жонгльор Бертран Кордел, явно окуражен от местните владетели, се опитва да се представи за латинския император Балдуин I (баща на графинята на Фландрия Жана), "изчезнал" в Битката при Адрианопол (в действителност той е взет в плен от българския цар Калоян, който го побеждава в битката и е затворен в Балуиновата кула). В резултат на интригите на Кордел графствата Фландрия и Ено се настрояват враждебно към Жана. Братовчед й Луи VIII, наричан от нея „Лъвът“, разкрива манипулатора, а графиня Жана скоропостижно го обесва. През 1226 г. кралят се съгласява да освободи инфант Фердинанд, граф на Фландрия. Граф Феран умира през 1233 г., а дъщеря му Мари - скоро след това.

През 1235 г. Жана предоставя градска харта, с която градските управители ще се избират, всеки от по четирима комисари, избрани от владетеля. На 6 февруари 1236 г. тя основава Болницата на графинята (Хоспис Комтес), която остава една от най-красивите сгради в Стария Лил. В нейна чест болницата на Регионалния медицински университет в Лил е наречена „Болница Жана от Фландрия“ през 20. век.

През 1244 г., в абатството на Маркет, графинята умира без наследници. По този начин управлението на Фландрия и Ено се пада на сестра ѝ Маргарет II, графиня на Фландрия, след това на Гай от Дампиер, син на Маргарет.

Лил попада под властта на Франция от 1304 до 1369 г. след Френско-фламандската война (1297-1305). След това окръг Фландрия става владение на Херцогство Бургундия, поради брака през 1369 г. на Маргарет III, графиня Фландрия, и Филип Смелият, херцог на Бургундия. С това Лил става една от трите столици на херцогството, заедно с Брюксел и Дижон. Особено влиятелният Филип Добри, херцог на Бургундия, прави Лил административна и финансова столица. Към 1445 г. градът наброява около 25 000 жители. На 17 февруари 1454 г., 1 година след превземането на Константинопол от турците, Филип Добри организира пищен банкет в своя дворец в Лил (впоследствие - традиционният „Празник на фазана“). Там херцогът и неговият съд полагат клетва към християнството. През 1477 г., при смъртта на последния бургундски херцог, Карл Смелият, Мария от Бургундия се омъжва за Максимилиан Австрийски, който по този начин става граф на Фландрия.

През 16-и и 17 век град Лил е сред огнищата на разразилите се тогава чумни епидемии, но същевременно бележи значим икономически прогрес - бум на регионалната текстилна индустрия, в резултат на което се замогва (първият принтер, който създава магазин в Лил, е Антоан Так през 1594 г.). той е вторият град в света (след Париж), в който има (от 1667 г.) улично осветление.[1] През 17 век са създадени ред нови институции: Ирландски колеж през 1610 г., Йезуитски колеж през 1611 г., Августински колеж през 1622 г., както и различни благотворителни заведения: старчески дом - през 1624 г., бедняшки дом - през 1661 г. и предприятие за даване на милостиня - през 1626 г.

През 1519 г. Лил попада под властта на императора на Свещената Римска империя Карл V, а Ниските земи - през 1555 г., под тази на най-големия му син Филип II Испански. Градът остава под властта на Испанските Хабсбурги до 1668 г.

Калвинизмът за пръв път се появява в района на Лил през 1542 г., опитите да се потъпче това протестантско движение там продължават до 1555 г. През 1566 г. провинцията около Лил е арена на религиозни стълкновения. Войната довежда или изостря периоди на глад и чума (последната през 1667–69 г.)

През 1578 г. група протестантски бунтовници, наречена Хурлус, щурмува замъка на графовете Мускрон. 4 месеца по-късно бунтовниците са неутрализирани от католическия полк Валон, но по-късно (между 1581 и 1582 г.) на няколко пъти неуспешно се опитват да превземат град Лил. Важна роля в отблъскването им има легендарната Жана Майлот. В същото време (1581 г.), подпомогнати от английската кралица Елизабет I от Англия, протестантите в Нидерландия се преборват за независимостта на страната си и формират Обединените провинции.

Неуспешни френски атаки срещу града се провеждат през 1641 и 1645 г., но през 1667 г. Луи XIV (Кралят Слънце) го превзема и присъединява към кралството си, през 1668 г. съгласно Договора от Екс-ла-Шапел, предизвиквайки недоволство сред гражданите на проспериращия град. Редица важни обществени работи, предприети между 1667 и 1670 г., като Цитаделата (издигната от Вобан) или създаването на кварталите Сен Андре и Ла Мадлен, дават възможност на краля постепенно да придобие доверието на новите си поданици в Лил, при все че мнозина си запазват фламандското самосъзнание, каквото местните изобщо имат въпреки езиковата си принадлежност романска Пикардия.

През целия 18. век населението на Лил е съставено основно от католици. От 1708 до 1713 г., градът е окупиран от холандците, по време на Войната за испанската наследство.

По време на Френската революция в града се стига до бунтове и разрушаване на църкви, но иначе жителите му не вземат дейно участие в нея. През 1790 г. там се провеждат първите общински избори. През 1792 г. австрийски войски обсаждат Лил. „Колоната на богинята“, издигната през 1842 г. на „Grand-Place“ (официално наречен Place du Général-de-Gaulle - Площад Дьо Гол), е почит към съпротивата на града, водена от кмета му Франсоа Андре-Бонте. Въпреки че австрийската артилерия унищожава много къщи и основната църква на Лил, градът не се предава и австрийската армия напуска след 8 дни.

През 1858 г. Лил анексира съседните градове Петс, Ваземес и Мулин. През 1896 г. Лил става първият град във Франция, ръководен от социалист - Густав Делори.

Населението на Лил е 158 000 през 1872 г., нараства до над 200 000 до 1891 г. Към 1912 г. населението на Лил е 217 000.

Градът печели от индустриалната революция, особено чрез внедряване на употребата на въглища и на парната машина, забогатявайки от на минна и текстилна промишленост.

Окупацията на Лил от германците през Първата Световна война започва на 13 октомври 1914 г. след 10-дневна обсада и тежки обстрели, които унищожават 882 апартамента и офис-блока и 1500 къщи, предимно около ж.п. гарата и в центъра на града. В края на октомври градът се управлява от германските власти. Тъй като Лил тогава е само на 20 км от бойното поле, германските войски преминават редовно през града на път за и от фронта. В резултат на това той става място както за хоспитализация и лечение на ранени войници, така и за почивка и забавление на войниците - за целта са реквизирани множество сгради, домове и предприятия.

Лил е един от най-динамично развиващите се градове в Северна Франция. Отличното местоположение - между белгийската граница и близкия Париж - превръща града в център на регионален бизнес и иновации.

Водещите индустрии в Лил са: автомобилната, химическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост. В Лил има 6 центъра, които подпомагат икономическото развитие на града[2]:

  • Euralille - бизнес район, привличащ консултантски компании, адвокатски кантори и финансови институции.
  • EuraSanté - агенция за развитие, фокусирана върху медицинската индустрия и здравеопазването.
  • Euratechnologies - бизнес парк, подпомагащ развитието на иновативни компании и стартиращи фирми.
  • Plaine Images - Европейски център за творчески индустрии, обединяващ еднолични търговци, компании, бизнес инкубатори, лаборатории и училища.
  • EurAlimentaire - асоциация на производителите на местни и пресни продукти.
  • EuraMaterials - клъстер от иновативни предприятия, работещи в обработката на материали.

Представителният футболен отбор на града носи името Лил ОСК. Той е сред най-популярните френски футболни тимове.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Stephanie Hegarty. The myth of the eight-hour sleep // Би Би Си, 22 февруари 2012. Посетен на 26 февруари 2012. (на английски)
  2. Анализ на пазара на труда в Лил - GoWork.fr Служба по заетостта на Франция