Въстание на Георги Войтех: Разлика между версии

Въстание на Георги Войтех
	Въстание на Георги Войтех
	Константин Бодин - провъзгласен за български цар под името Петър
Информация
Период	1072 г-1073 г
Място	Балкански полуостров
Резултат	Потушаване на въстанието
Страни в конфликта
Български въстаници	Източна Римска империя
Командири и лидери
Георги Войтех, Константин Бодин, Петрила	Михаил Саронит

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 15:06, 14 ноември 2023

Въстанието на Георги Войтех през 1072 г. е опит за възстановяване на българската държава, покорена половин век по-рано от Византия.

Протичане

Въстанието е обусловено от отслабването на Византия след нашествието на печенегите на Долен Дунав, от пораженията, претърпени през 1071 г. от селджуците в Армения (виж Битка при Манцикерт) и норманите в Южна Италия и от засилването на данъчното бреме в империята при управлението на василевса Михаил VII Дука^[1].

То е подготвено от български велможи от Скопие начело с болярина Георги Войтех. Те избират за свой водач Константин Бодин – син на зетския княз (владетел на Дукля, днешна Черна гора) Михаил и потомък на цар Самуил^[2]. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град Призрен, където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). И сега, както в случая с Петър Делян, възтържествувало името на св. Цар Петър, превърнало се в символ на българската независимост и законна царска власт. В помощ на въстаниците заедно със сина си княз Михаил изпраща триста войници начело с войводата Петрила.^[3]

В помощ на византийския стратег на тема България Никифор Карантин е пратена войска от Константинопол начело с Дамян Даласин. В сражението с въстаниците войската му търпи пълно поражение. Даласин и други византийски пълководци са пленени, а град Скопие пада в ръцете на Константин Бодин и Георги Войтех.^[4]

След този успех въстаническите предводители се заемат да разширят териториите под своя власт. Константин Бодин се отправя от Скопие на север и достига Ниш. Понеже не всички български градове по пътя му се подчиняват доброволно, той ги подлага на опустошение. Петрила се впуска на юг и завладява Охрид и Девол. Под стените на Костур обаче голямата му войска е разгромена от обединените сили на местни гръцки и български войводи, които не признават сина на дуклянският княз за свой господар^[5].

От Константинопол е изпратена нова византийска армия начело с Михаил Саронит. Саронит превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на Косово поле). Константин Бодин и Георги Войтех са пленени^[6]. Войската, която княз Михаил изпраща в помощ на сина си, не успява да постигне нищо, понеже предводителят ѝ нормански наемник преминава на страната на византийците. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук Никифор Вриений^[7].

Източници

Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том II: България под византийско владичество, Издателство „Наука и изкуство“, София 1972 (цитирано по електронното издание в Книги за Македония, 10.8.2008)
Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в Средновековна България, Издателство „Абагар“, Велико Търново 2000, ISBN 954-427-423-5 (глава Георги Войтех от „рода на кавханите“ в електронното издание LiterNet, 2005)
Литаврин, Г. Болгария и Византия в XI-XII вв., Издательство Академии наук СССР, Москва 1960

Бележки

↑ Павлов, 63; Литаврин, 402-403
↑ Златарски, II: 138, 141
↑ Златарски, II: 141-142; Литаврин, 403-404
↑ Златарски, II: 142-143; Литаврин, 404-405; Павлов, 65
↑ Златарски, II: 143-144; Павлов, 66; Литаврин, 405-406
↑ Златарски, II: 145-146; Павлов, 67-69; Литаврин, 406-408
↑ Златарски, II: 147-148

[1] Павлов, 63; Литаврин, 402-403

[2] Златарски, II: 138, 141

[3] Златарски, II: 141-142; Литаврин, 403-404

[4] Златарски, II: 142-143; Литаврин, 404-405; Павлов, 65

[5] Златарски, II: 143-144; Павлов, 66; Литаврин, 405-406

[6] Златарски, II: 145-146; Павлов, 67-69; Литаврин, 406-408

[7] Златарски, II: 147-148

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Военен конфликт
-'''Въстанието на Георги Войтех''' през 1072 г. е опит за възстановяване на [[Първа българска държава|българската държава]], покорена половин век по-рано от [[Византия]].
+| картинка  = Konstantin Bodin.jpg
+| описание  = Константин Бодин - провъзгласен за български цар под името Петър
+| период    = 1072 г-1073 г
+| място     = [[Балкански полуостров]]
+| резултат  = Потушаване на въстанието
+| страна1   = [[Българи|Български въстаници]]
+| страна2   = [[Източна Римска империя]]
+| командир1 = [[Георги Войтех]], [[Константин Бодин]], [[Петрила]]
+| командир2 = [[Михаил Саронит]]
+}}
+'''Въстанието на Георги Войтех''' през [[1072]] г. е опит за възстановяване на [[Първа българска държава|българската държава]], покорена половин век по-рано от [[Византия]].
+== Протичане ==
-Въстанието е обусловено от отслабването на Византия след нашествието на [[печенеги]]те на Долен [[Дунав]], от пораженията, претърпени през 1071 г. от селджуците в [[Армения]] (виж [[Битка при Манцикерт]]) и норманите в Южна [[Италия]] и от засилването на данъчното бреме в империята при управлението на василевска [[Михаил VII Дука]]<ref>Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 63]; Литаврин, 402-403</ref>. То е подготвено от български велможи от [[Скопие]] начело с болярина [[Георги Войтех]]. Те избират за свой водач [[Константин Бодин]] – син на сръбския княз (владетел на [[Дукля]]) Михаил и потомък на цар [[Самуил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref>. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град [[Призрен]], където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). В помощ на въстаниците заедно със сина си княз Михаил изпраща триста войници начело с воеводата Петрила<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 141-142]; Литаврин, 403-404</ref>.
+[[Файл:Bulgaria under Bizantine rule.png|мини|360п|Византийско владичество 1018-1185]]
+Въстанието е обусловено от отслабването на Византия след нашествието на [[печенеги]]те на Долен [[Дунав]], от пораженията, претърпени през 1071 г. от [[Селджуци|селджуците]] в [[Армения]] (виж [[Битка при Манцикерт]]) и норманите в [[Южна Италия]] и от засилването на данъчното бреме в империята при управлението на василевса [[Михаил VII Дука]]<ref>Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 63]; Литаврин, 402-403</ref>.
+То е подготвено от български велможи от [[Скопие]] начело с болярина [[Георги Войтех]]. Те избират за свой водач [[Константин Бодин]] – син на зетския княз (владетел на [[Дукля]], днешна [[Черна гора]]) Михаил и потомък на цар [[Самуил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 138, 141]</ref>. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град [[Призрен]], където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). И сега, както в случая с [[Петър Делян]], възтържествувало името на св. Цар Петър, превърнало се в символ на българската независимост и законна царска власт. В помощ на въстаниците заедно със сина си княз Михаил изпраща триста войници начело с войводата [[Петрила]].<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 141-142]; Литаврин, 403-404</ref>
-В помощ на византийския стратег на [[България (тема)|тема България]], Никифор Карантин, е пратена войска от [[Константинопол]] начело с Дамян Даласин. В сражението с въстаниците войската му търпи пълно поражение. Даласин и други византийски пълководци са пленени, а град [[Скопие]] пада в ръцете на Константин Бодин и Георги Войтех<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 142-143]; Литаврин, 404-405; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 65]</ref>.
+В помощ на византийския стратег на [[България (тема)|тема България]] [[Никифор Карантин]] е пратена войска от [[Константинопол]] начело с [[Дамян Даласин]]. В сражението с въстаниците войската му търпи пълно поражение. Даласин и други византийски пълководци са пленени, а град Скопие пада в ръцете на Константин Бодин и Георги Войтех.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 142-143]; Литаврин, 404-405; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 65]</ref>
-След този успех въстаническите предводители се заемат да разширят териториите под своя власт. Константин Бодин се отправя от Скопие на север и достига [[Ниш]]. Понеже не всички български градове по пътя му се подчиняват доброволно, той ги подлага на опустошение. Петрила се впуска на юг и завладява [[Охрид]] и [[Девол (град)|Девол]]. Под стените на [[Костур (град)|Костур]] обаче голямата му войска е разгромена от обединените сили на местни гръцки и български воеводи, които не признават сина на [[дукля]]нският княз за свой господар<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 143-144]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 66]; Литаврин, 405-406</ref>.
+След този успех въстаническите предводители се заемат да разширят териториите под своя власт. Константин Бодин се отправя от Скопие на север и достига [[Ниш]]. Понеже не всички български градове по пътя му се подчиняват доброволно, той ги подлага на опустошение. Петрила се впуска на юг и завладява [[Охрид]] и [[Девол (град)|Девол]]. Под стените на [[Костур (град)|Костур]] обаче голямата му войска е разгромена от обединените сили на местни гръцки и български войводи, които не признават сина на [[дукля]]нският княз за свой господар<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 143-144]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 66]; Литаврин, 405-406</ref>.
-От Константинопол е изпратена нова византийска армия начело с Михаил Саронит. Саронит превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на [[Косово поле]]). Константин Бодин и Георги Войтех са пленени<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 145-146]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 67-69]; Литаврин, 406-408</ref>. Войската, която княз Михаил изпраща в помощ на сина си, не успява да постигне нищо, понеже предводителят и&#768; нормански наемник преминава на страната на византийците. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук Никифор Вриений<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147-148]</ref>.
+От Константинопол е изпратена нова византийска армия начело с [[Михаил Саронит]]. Саронит превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на [[Косово поле]]). Константин Бодин и Георги Войтех са пленени<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 145-146]; Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm 67-69]; Литаврин, 406-408</ref>. Войската, която княз Михаил изпраща в помощ на сина си, не успява да постигне нищо, понеже предводителят ѝ нормански наемник преминава на страната на византийците. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук [[Никифор Вриений Стари|Никифор Вриений]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147-148]</ref>.
 == Източници ==
 * Златарски, В. ''История на българската държава през средните векове'', [http://www.promacedonia.org/vz2/index.html том II: България под византийско владичество], Издателство „Наука и изкуство“, София 1972 (цитирано по електронното издание в [http://www.promacedonia.org/index.html ''Книги за Македония''], 10.8.2008)
-* Павлов, Пл. ''Бунтари и авантюристи в Средновековна България'', Издателство „Абагар“, Велико Търново 2000, ISBN 954-427-423-5 (глава [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm ''Георги Войтех от "рода на кавканите"''] в електронното издание LiterNet, 2005)
+* Павлов, Пл. ''Бунтари и авантюристи в Средновековна България'', Издателство „Абагар“, Велико Търново 2000, ISBN 954-427-423-5 (глава [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm ''Георги Войтех от „рода на кавханите“''] в електронното издание LiterNet, 2005)
 * Литаврин, Г. ''Болгария и Византия в XI-XII вв.'', Издательство Академии наук СССР, Москва 1960
@@ Ред 17: / Ред 32: @@
 <references />
+{{Български въстания срещу византийското владичество}}
-[[Категория:България под византийска власт]]
+{{Портал|Военна история на България|Македония}}
-[[Категория:Български въстания]]
+[[Категория:Български въстания срещу византийската власт|Георги Войтех]]
-[[sr:Словенски устанак у Поморављу 1072.]]
+[[Категория:История на Скопие]]
+[[Категория:1070-те във Византия]]