Горановци (област Кюстендил): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
(Не са показани 37 междинни версии от 19 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение||другото българско село с име |
{{друго значение||другото българско село с име Горановци|Горановци (област Велико Търново)}} |
||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| картинка = Goranovtsi.Kn.14.JPG |
|||
| картинка-описание = Панорамен изглед към селото |
|||
| име = Горановци |
| име = Горановци |
||
| област = Кюстендил |
|||
| екатте = 16026 |
| екатте = 16026 |
||
| надм-височина = 565 |
| надм-височина = 565 |
||
Ред 9: | Ред 11: | ||
| сев-ширина = 42.383 |
| сев-ширина = 42.383 |
||
| изт-дължина = 22.617 |
| изт-дължина = 22.617 |
||
| площ = 20,486 |
|||
}} |
}} |
||
'''Горановци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].<ref>{{Кюстендил|138 - 139}}</ref> |
|||
'''Горановци''' е [[село]] в Западна [[България]]. |
|||
То се намира в [[община Кюстендил]], [[Област Кюстендил]]. |
|||
== География == |
== География == |
||
Село Горановци се намира в [[планина|планински]] район в географската област Кюстендилско [[Краище]], в долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], на 21 км северозападно от гр.[[Кюстендил]]. |
|||
[[File:Goranovtsi.Kn.14.JPG|мини|ляво|215 п| Изглед към селото]] |
|||
Село Горановци се намира в [[планина|планински]] район в географската област Кюстендилско [[Краище]], в долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], на 21 км. северозападно от гр.[[Кюстендил]]. |
|||
Едно от най-красивите кюстендилски села, с прекрасни климат и природа и самобитна архитектура. |
|||
Селото е съставено от махали |
Селото е съставено от махали: Горни и Долни Радован, Пракендака, Щърбечка, Село. Махалата Щърбец след 1956 г. е присъединена към село [[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]]. |
||
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици |
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Перивол (1883 – 1920), Община Горановци (1920 – 1934), Община Перивол (1934 – 1956), Община Драговищица (1956 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.) [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%EE%F0%E0%ED%EE%E2%F6%E8&code=16026&kind=-1] |
||
== Население == |
== Население == |
||
[[ |
[[Файл:Goranovtsi.Kn.7.JPG|мини|215 п|Центърът на селото]] |
||
{| class="wikitable" |
|||
{| {{prettytable}} |
|||
| '''Година''' |
| '''Година''' |
||
| align="center" | 1880 |
| align="center" | 1880 |
||
Ред 33: | Ред 31: | ||
| align="center" | 1926 |
| align="center" | 1926 |
||
| align="center" | 1934 |
| align="center" | 1934 |
||
| align="center" | 1946 |
| align="center" | 1946 |
||
| align="center" | 1956 |
| align="center" | 1956 |
||
| align="center" | 1965 |
| align="center" | 1965 |
||
Ред 43: | Ред 41: | ||
|- |
|- |
||
| '''Население''' |
| '''Население''' |
||
|align="center" | |
|align="center" | 666 |
||
|align="center" | 1015 |
|align="center" | 1015 |
||
|align="center" | 1057 |
|align="center" | 1057 |
||
Ред 49: | Ред 47: | ||
|align="center" | 1183 |
|align="center" | 1183 |
||
|align="center" | 1116 |
|align="center" | 1116 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 760 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 583 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 417 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 289 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 216 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 166 |
||
|align="center" | |
|align="center" | 113 |
||
|} |
|} |
||
== История == |
== История == |
||
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. |
|||
Горановци е старо средновековно селище. В турски списъци на [[джелепкешани]]те от 1576 – 77 г. е записано под името Горановец към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил). |
|||
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. |
|||
През 1866 г. селото има 60 домакинства и 469 жители. |
|||
Горановци е старо средновековно селище. В турски списъци на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано под името Горановец към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил). |
|||
В края на XIX век селото има 16121 декара землище, от които 5155 дка гори, 4010 дка ниви, 120 дка естествени ливади и 235 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 1302 овце, 351 говеда, 44 кози и 190 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. |
|||
През 1866 г. селото има 60 домакинства и 469 жители. |
|||
През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата „Света Троица“. |
|||
В края на XIX век селото има 16121 декара землище, от които 5155 дка гори, 4010 дка ниви, 120 дка естествени ливади и 235 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 1302 овце, 351 говеда, 44 кози и 190 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. |
|||
[[File:Goranovtsi.Kn.9.JPG|мини|дясно|215 п| Селска къща]] |
|||
През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата "Света Троица". |
|||
[[Файл:Goranovtsi-war-memorial-1.jpg|мини|Паметник на падналите през войните]] |
|||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Горановци е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.</ref> |
|||
[[Файл:Goranovtsi-40-roses-war-memorial.jpg|мини|Паметник „40 рози“ в памет на загиналите през войните]] |
|||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Горановци е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] <ref>{{МОО|838}}</ref>. |
|||
През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса |
През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса „Драговищица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Драговищица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения. През 1939 г. построява кооперативен дом с магазин. През 1948 г. става всестранна кооперация, през 1951 г. – селкооп, през 1960 г. е преименувана в потребителна кооперация „Драговищица“, като към нея се присъединява кооперацията в с. Долно Уйно. През 1978 г. се влива в Потребителна кооперация „Първи май“ – с. Драговищица. |
||
През 1925 г. е учредено читалище |
През 1925 г. е учредено читалище „Христо Ботев“. |
||
Селото е електрифицирано през 1940 |
Селото е електрифицирано през 1940 – 42 г. През 40 – те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия. |
||
През 1950 г. е учредено ТКЗС „Никола Ангелов“, което през 1959 г. се обединява с ТКЗС „Ленин“ – с. Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“. |
|||
През 1950 г. е учредено ТКЗС"Никола Ангелов", което през 1959 г. се обединява с ТКЗС "Ленин" - с.Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Драговищица". |
|||
[[File:Goranovtsi.Kn.16.JPG|мини|дясно|215 п| Църквата "Св.Архангел Михаил"]] |
|||
Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура. |
Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура. |
||
Ред 85: | Ред 84: | ||
== Исторически, културни и природни забележителности == |
== Исторически, културни и природни забележителности == |
||
[[Файл:Goranovtsi.Kn.16.JPG|мини|215 п|Църквата „Св. Архангел Михаил“]] |
|||
* [[Свети Архангел Михаил (Горановци)|Средновековна църква "Свети Архангел Михаил"]]. Църквата се намира на 2 км. северно от селото и на 17 км. от гр.[[Кюстендил]], в дясно от шосето за село [[Долно Уйно]], на десния бряг на река [[Драговищица (река)|Драговищица]]. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 6,85 и ширина 4,35 м., без притвор. Цялата вътрешност на църквата е била изписана. Сега [[стенопис]]и са запазени само в долната част на стените. Църквата е художествен паметник на културата с категория "национално значение" (ДВ, бр. 57/1969 г.). |
|||
* [[Свети Архангел Михаил (Горановци)|Средновековна църква „Свети Архангел Михаил“]]. Църквата се намира на 2 км северно от селото и на 17 км от гр. [[Кюстендил]], вдясно от шосето за село [[Долно Уйно]], на десния бряг на река [[Драговищица (река)|Драговищица]]. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 6,85 и ширина 4,35 м., без притвор. Цялата вътрешност на църквата е била изписана. Сега [[стенопис]]и са запазени само в долната част на стените. Църквата е художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 57/1969 г.). |
|||
* [[Света Троица (Горановци)|Църква "Света Троица"]]. Построена през 1885 г. |
|||
* [[Света Троица (Горановци)|Църква „Света Троица“]]. Построена през 1885 г. |
|||
* Бойков хан - хан в с.Горановци, построен през 60-те години на XIX век от чорбаджи Бойко - богат търговец на добитък и ханджия. Размери 11 х 35 м. Състои се от приземие с кръчма, дюкян и помещение за добитък (обор), с навес от север. Двураменна стълба от юг води към чардака, стаите за спане и стаята на ханджията. Паметник на културата. Поради незаинтересованост от страна на държавните и общински институции, след повече от 140 годишна история, ханът в момента е в развалини. |
|||
* „Бойков хан“ е хан в с. Горановци, построен през 60-те години на XIX век от чорбаджи Бойко – богат търговец на добитък и ханджия. Размери 11 х 35 м. Състои се от приземие с кръчма, дюкян и помещение за добитък (обор), с навес от север. Двураменна стълба от юг води към чардака, стаите за спане и стаята на ханджията. Паметник на културата. Поради незаинтересованост от страна на държавните и общински институции, след повече от 140 годишна история, ханът е в развалини. |
|||
[[File:Goranovtsi.Kn.10.JPG|мини|дясно|215 п| Развалините на Бойков хан]] |
|||
[[Файл:Goranovtsi.Kn.10.JPG|мини|215 п|Развалините на Бойков хан]] |
|||
* Етнографски музей - с.Горановци : етнографска сбирка към читалище "Христо Ботев". Работно време : целогодишно понеделник - петък : 8,00-17,00 ч.; почивни дни : събота и неделя. |
|||
* Етнографски музей с. Горановци: етнографска сбирка към читалище „Христо Ботев“. Работно време: целогодишно понеделник – петък: 8,00 – 17,00 ч.; почивни дни: събота и неделя. |
|||
* Архитектурен паметник - обелиск на загиналите във войните през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1944-1945 г. |
|||
* Архитектурен паметник – обелиск на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1944 – 1945 г. |
|||
* Къща-музей на Крум Зарев (партизанин). |
|||
* Къща музей на Крум Зарев (партизанин). |
|||
== Религии == |
== Религии == |
||
Село Горановци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. |
Село Горановци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. |
||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
[[Файл:Goranovtsi-mayors.jpg|мини|Кметството на селото]] |
|||
[[Файл:Goranovtsi-chitalishte-Hristo-Botev.jpg|мини|Читалище „Христо Ботев“]] |
|||
* Кметско наместничество. |
* Кметско наместничество. |
||
* Читалище |
* Читалище „Христо Ботев“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2567 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 4585 тома. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
[[ |
[[Файл:Goranovtsi.Kn.13.JPG|мини|215 п|Обновена селска къща]] |
||
== Личности == |
|||
* [[Георги Николов (кмет)|Георги Харалампиев Николов]] (1912 – 1969), роден в с. Горановци, кмет на Кюстендил (1945 – 1947) |
|||
Александър Илиев Стойчев /05.09.1922 – 17.12.2011/, роден в с. Горановци, служил във Втората Световна война. |
|||
== Литература == |
|||
* [[Вера Иванова-Мавродинова|Иванова, Вера]] – ''Неиздадени църкви в Югозападна България.'' Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926 – 1931, с.261 – 284; |
|||
* Протич, А. – ''Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г.'', Сборник България 1000 г., София, 1930, с.398 и 441; |
|||
* [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – ''Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско.'', В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.184 и сл.; |
|||
* Стойков, Г. – ''Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско.'' В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114; |
|||
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.175 – 182; |
|||
* Марди, В. – Бабикова – ''Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край с. Горановци за паметник на изобразителното изкуство.'' София, 1968 г., 21 с., Архив НИПК; |
|||
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15; |
|||
* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, |
|||
* Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. ''Горановци – минало и настояще.'' Кюстендил, 2002 г.; |
|||
* Коева, М., Йокимов, П. и Стоилова, Л. – ''Православни храмове по българските земи (XV – средата на ХХ в.) Архитектура. История. Библиография'', София, 2002 г., АИ „Проф. Марин Дринов“, с.41; |
|||
* Ангелов, Ангел – ''Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско'', сп. Археология, 2004 г. кн.4, с.41 – 50; |
|||
* Ангелов, Светозар – ''Църквата „Св. Архангел Михаил“ до с. Горановци'', В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV – XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.28 – 30; |
|||
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.47 – 53; |
|||
* Ангелов, Светозар, „Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци, Кюстендилско”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.59 – 70. |
|||
== Личности== |
|||
== Литература == |
|||
* [[Вера Иванова-Мавродинова|Иванова, Вера]] - Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926-1931, с.261 - 284; |
|||
* Протич, А. - Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.398 и 441; |
|||
* [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] - Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.184 и сл.; |
|||
* Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114; |
|||
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.175-182; |
|||
* Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата "Св.Архангел Михаил" край с.Горановци за паметник на изобразителното изкуство. София, 1968 г., 21 с., Архив НИПК; |
|||
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15; |
|||
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.138-9; |
|||
* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, |
|||
* Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. Горановци - минало и настояще. Кюстендил, 2002 г.; |
|||
* Коева, М., Йокимов, П. и Стоилова, Л. - Православни храмове по българските земи (XV - средата на ХХ в.) Архитектура. История, Библиография, София, 2002 г., АИ"Проф.Марин Дринов", с.41; |
|||
* Ангелов, Ангел - Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско, сп.Археология, 2004 г. кн.4, с.41 - 50; |
|||
* Ангелов, Светозар - Църквата "Св.Архангел Михаил" до с.Горановци, В : Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП "Проф.Иван Дуйчев" към СУ"Св.Климент Охридски", 2007 г., с.28-30; |
|||
* Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.47-53; |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
<!-- === Кухня === --> |
|||
== Галерия == |
|||
<center><gallery perrow=5> |
|||
File:Goranovtsi.Kn.1.JPG |
|||
File:Goranovtsi.Kn.2.JPG |
|||
File:Goranovtsi.Kn.15.JPG |
|||
File:Goranovtsi.Kn.8.JPG |
|||
File:Goranovtsi.Kn.3.JPG |
|||
</gallery></center> |
|||
{{commonscat|Goranovtsi, Kyustendil District|село Горановци, община Кюстендил}} |
|||
== Галерия == |
|||
== Външни препратки == |
|||
<gallery class="center"> |
|||
* [http://goranovtsi.hit.bg/ Сайт на село Горановци] |
|||
Goranovtsi.Kn.1.JPG |
|||
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил] |
|||
Goranovtsi.Kn.2.JPG |
|||
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил] |
|||
Goranovtsi.Kn.15.JPG |
|||
Goranovtsi.Kn.8.JPG |
|||
Goranovtsi.Kn.3.JPG |
|||
</gallery> |
|||
{{ |
{{Община Кюстендил}} |
||
[[Категория: Села в Област Кюстендил]] |
|||
[[Категория:Села в област Кюстендил]] |
|||
[[ru:Горановци (Кюстендилская область)]] |
|||
[[Категория:Населени места в община Кюстендил]] |
Текуща версия към 13:48, 8 юли 2023
- За другото българско село с име Горановци вижте Горановци (област Велико Търново).
Горановци | |
Панорамен изглед към селото | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 86 души[1] (15 март 2024 г.) 4,25 души/km² |
Землище | 20,486 km² |
Надм. височина | 575 m |
Пощ. код | 2565 |
Тел. код | 07922 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 16026 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Горановци в Общомедия |
Горановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Горановци се намира в планински район в географската област Кюстендилско Краище, в долината на река Драговищица, на 21 км северозападно от гр.Кюстендил.
Селото е съставено от махали: Горни и Долни Радован, Пракендака, Щърбечка, Село. Махалата Щърбец след 1956 г. е присъединена към село Ломница.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Перивол (1883 – 1920), Община Горановци (1920 – 1934), Община Перивол (1934 – 1956), Община Драговищица (1956 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.) [1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 |
Население | 666 | 1015 | 1057 | 1165 | 1183 | 1116 | 760 | 583 | 417 | 289 | 216 | 166 | 113 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Горановци е старо средновековно селище. В турски списъци на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано под името Горановец към кааза Ълъджа (Кюстендил).
През 1866 г. селото има 60 домакинства и 469 жители.
В края на XIX век селото има 16121 декара землище, от които 5155 дка гори, 4010 дка ниви, 120 дка естествени ливади и 235 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 1302 овце, 351 говеда, 44 кози и 190 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството.
През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата „Света Троица“.
При избухването на Балканската война един човек от Горановци е доброволец в Македоно-одринското опълчение [3].
През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса „Драговищица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Драговищица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения. През 1939 г. построява кооперативен дом с магазин. През 1948 г. става всестранна кооперация, през 1951 г. – селкооп, през 1960 г. е преименувана в потребителна кооперация „Драговищица“, като към нея се присъединява кооперацията в с. Долно Уйно. През 1978 г. се влива в Потребителна кооперация „Първи май“ – с. Драговищица.
През 1925 г. е учредено читалище „Христо Ботев“.
Селото е електрифицирано през 1940 – 42 г. През 40 – те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия.
През 1950 г. е учредено ТКЗС „Никола Ангелов“, което през 1959 г. се обединява с ТКЗС „Ленин“ – с. Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“.
Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Средновековна църква „Свети Архангел Михаил“. Църквата се намира на 2 км северно от селото и на 17 км от гр. Кюстендил, вдясно от шосето за село Долно Уйно, на десния бряг на река Драговищица. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 6,85 и ширина 4,35 м., без притвор. Цялата вътрешност на църквата е била изписана. Сега стенописи са запазени само в долната част на стените. Църквата е художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 57/1969 г.).
- Църква „Света Троица“. Построена през 1885 г.
- „Бойков хан“ е хан в с. Горановци, построен през 60-те години на XIX век от чорбаджи Бойко – богат търговец на добитък и ханджия. Размери 11 х 35 м. Състои се от приземие с кръчма, дюкян и помещение за добитък (обор), с навес от север. Двураменна стълба от юг води към чардака, стаите за спане и стаята на ханджията. Паметник на културата. Поради незаинтересованост от страна на държавните и общински институции, след повече от 140 годишна история, ханът е в развалини.
- Етнографски музей с. Горановци: етнографска сбирка към читалище „Христо Ботев“. Работно време: целогодишно понеделник – петък: 8,00 – 17,00 ч.; почивни дни: събота и неделя.
- Архитектурен паметник – обелиск на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1944 – 1945 г.
- Къща музей на Крум Зарев (партизанин).
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Горановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметско наместничество.
- Читалище „Христо Ботев“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2567 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 4585 тома.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Харалампиев Николов (1912 – 1969), роден в с. Горановци, кмет на Кюстендил (1945 – 1947)
Александър Илиев Стойчев /05.09.1922 – 17.12.2011/, роден в с. Горановци, служил във Втората Световна война.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Иванова, Вера – Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926 – 1931, с.261 – 284;
- Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г., Сборник България 1000 г., София, 1930, с.398 и 441;
- Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско., В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.184 и сл.;
- Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114;
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.175 – 182;
- Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край с. Горановци за паметник на изобразителното изкуство. София, 1968 г., 21 с., Архив НИПК;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт,
- Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. Горановци – минало и настояще. Кюстендил, 2002 г.;
- Коева, М., Йокимов, П. и Стоилова, Л. – Православни храмове по българските земи (XV – средата на ХХ в.) Архитектура. История. Библиография, София, 2002 г., АИ „Проф. Марин Дринов“, с.41;
- Ангелов, Ангел – Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско, сп. Археология, 2004 г. кн.4, с.41 – 50;
- Ангелов, Светозар – Църквата „Св. Архангел Михаил“ до с. Горановци, В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV – XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.28 – 30;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.47 – 53;
- Ангелов, Светозар, „Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци, Кюстендилско”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.59 – 70.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 138 - 139.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
|