Направо към съдържанието

Река (област): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
 
(Не са показани 9 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Географска област}}
[[File:Lazaropole panorama.jpg|мини|250п|Панорама на Лазарополе.]]
[[Файл:Lazaropole panorama.jpg|мини|250п|Панорама на Лазарополе.]]
'''Река''' или '''Рекански регион''' е географско-историческа местност в северозападна [[Македония (област)|Македония]], днес в [[Република Македония]]. На северозапад граничи с [[Маврово (Община Маврово и Ростуша)|Мавровско]], [[Дебър]]ско и [[Шар планина]], на запад с границата на [[Албания]] по планините [[Кораб (планина)|Кораб]] и [[Кърчин]], а на югоизток с [[Кичево|Кичевско]] и планините [[Дешат]], [[Бистра (планина)|Бистра]] и [[Стогово]]. Името на региона идва от най-голямата и важна река в региона [[Радика]].<ref>[http://www.reka.org.mk/about.asp?lang=mac Официален сайт на регион Река]</ref>
'''Река''' или '''Рекански регион''' ({{lang|mk|Река}}) е географско-историческа местност в северозападна [[Македония (област)|Македония]], днес в [[Северна Македония]]. На северозапад граничи с [[Маврово (община Маврово и Ростуше)|Мавровско]], [[Дебър]]ско и [[Шар планина]], на запад с границата на [[Албания]] по планините [[Кораб (планина)|Кораб]] и [[Кърчин]], а на югоизток с [[Кичево|Кичевско]] и планините [[Дешат]], [[Бистра (планина)|Бистра]] и [[Стогово]]. Името на региона идва от най-голямата и важна река в региона [[Радика]].<ref>{{Citation |title=Официален сайт на регион Река |url=http://www.reka.org.mk/about.asp?lang=mac |accessdate=2010-05-09 |archivedate=2011-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111222154434/http://www.reka.org.mk/about.asp?lang=mac }}</ref>


==Райони==
== Райони ==
[[Файл:Galichnik-cheshma.jpg|ляво|мини|200п|Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник.]]
[[Файл:Galichnik-cheshma.jpg|ляво|мини|200п|Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник.]]
[[Файл:Ferman to kaaza of Reka.jpg|мини|Ферман до кадията на Кааза Река със заповед да не се забранява биенето на камбаните за християните, 1838]]
[[Файл:Ferman to kaaza of Reka.jpg|мини|Ферман до кадията на Кааза Река със заповед да не се забранява биенето на камбаните за християните, 1838]]
Област Река се дели условно на пет района: [[Горна река]], Долна Река, Голема Река, Миячия и Малорекански край. Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничка река, към което спадат селата [[Бродец (Община Гостивар)|Бродец]], [[Кракорница]], [[Богдево]], [[Върбен (Община Маврово и Ростуша)|Върбен]], [[Търница]], [[Вълковия (Община Маврово и Ростуша)|Вълковия]], [[Тануше]], [[Нистрово]] и [[Бибане]]. В XIX век цяла Горна Река се поалбанчва, но значителна част от жителите запазват православната си вяра.<ref>[http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_1.html Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр.12-13.]</ref><ref>Селищев А.М. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929, стр. 36.</ref>
Област Река се дели условно на пет района: [[Горна Река]], Долна Река, Голема Река, Миячия и Малорекански край. Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничка река, към което спадат селата [[Бродец (община Гостивар)|Бродец]], [[Кракорница]], [[Богдево]], [[Върбен (община Маврово и Ростуше)|Върбен]], [[Търница]], [[Вълковия (община Маврово и Ростуше)|Вълковия]], [[Тануше]], [[Нистрово]] и [[Бибане]]. В XIX век цяла Горна Река се поалбанчва, но значителна част от жителите запазват православната си вяра.<ref>[http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_1.html Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр.12-13.]</ref><ref>Селищев А.М. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929, стр. 36.</ref>


Долна Река обхваща долното течение на река Радика до местността [[Божков мост]], на мястото където Мала Река се влива в Радика. Там се намират селата [[Жировница]], [[Върбяни (Община Маврово и Ростуша)|Върбяни]], [[Ростуше]], [[Битуше]], [[Янче]], [[Требище (Община Маврово и Ростуша)|Требище]], [[Велебърдо]], [[Скудрине]], [[Присойница]] и [[Видуше]]. Малореканският край обхваща района между теченията на Мала Река, Тресонска река и Гарска Река и дял от планината Стогово, като населените места в района са [[Гари]], [[Тресонче]], [[Лазарополе]], [[Селце (Община Маврово и Ростуша)|Селце]], [[Росоки]], [[Осой (Община Дебър)|Осой]] и [[Могорче]].
Долна Река обхваща долното течение на река Радика до местността [[Божков мост]], на мястото където [[Мала река (приток на Радика)|Мала река]] се влива в Радика. Там се намират селата [[Жировница]], [[Върбяни (община Маврово и Ростуше)|Върбяни]], [[Ростуше]], [[Битуше]], [[Янче]], [[Требище (община Маврово и Ростуше)|Требище]], [[Велебърдо]], [[Скудрине]], [[Присойница]] и [[Видуше]]. Малореканският край обхваща района между теченията на Мала река (Тресонската река) и [[Гарска река|Гарската река]] и дял от планината Стогово, като населените места в района са [[Гари]], [[Тресонче]], [[Лазарополе]], [[Селце (община Маврово и Ростуше)|Селце]], [[Росоки]], [[Осой (община Дебър)|Осой]] и [[Могорче]].


==История==
== История ==
[[File:Sveti Jovan Bigorski.jpg|мини|200п|Поклонници в Бигорския манастир в началото на ХХ век.]]
[[Файл:Sveti Jovan Bigorski.jpg|мини|200п|Поклонници в Бигорския манастир в началото на ХХ век.]]
Данни за населяването на Река има от [[Античност]]та и [[Средновековие]]то. До XX век районът е познат основно със своите зографи, дърворезбари, строители и сезонните работници на Балканите и в Западна Европа. През 1885 година е създадена Реканска каза, чийто център е [[Требище (Община Маврово и Ростуша)|Требище]], а от края на 1887 година - [[Жировница]].<ref>Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.</ref>
Данни за населяването на Река има от [[Античност]]та и [[Средновековие]]то. До XX век районът е познат основно със своите зографи, дърворезбари, строители и сезонните работници на Балканите и в Западна Европа. През 1885 година е създадена Реканска каза, чийто център е [[Требище (община Маврово и Ростуше)|Требище]], а от края на 1887 година - [[Жировница]].<ref>Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.</ref>


След 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] създава Галичко-Реканския революционен район, подрайон на [[Кичевско-Дебърски революционен район|Кичевско-Дебърския революционен район]]. В областта се намира [[Бигорски манастир|Бигорският манастир]].
След 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] създава Галичко-Реканския революционен район, подрайон на [[Кичевско-Дебърски революционен район|Кичевско-Дебърския революционен район]]. В областта се намира [[Бигорски манастир|Бигорският манастир]].


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=925 Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония - "Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско"], публикувано в "Известия на семинара по славянска филология при университета в София", книга II, София, 1907 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=925 Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония - "Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско"], публикувано в „Известия на семинара по славянска филология при университета в София“, книга II, София, 1907 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=612 "Сборник от старо - народни умотворения из Дебърско, Кичевско и Охридско"], Солун, 1895 г.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=612 „Сборник от старо - народни умотворения из Дебърско, Кичевско и Охридско“], Солун, 1895 г.


==Бележки==
== Бележки ==
<references />
<references />


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}


[[Категория:Историко-географски области в Република Македония]]
[[Категория:Историко-географски области в Северна Македония]]

Текуща версия към 11:12, 1 юли 2023

Река
Река в Общомедия
Панорама на Лазарополе.

Река или Рекански регион (на македонска литературна норма: Река) е географско-историческа местност в северозападна Македония, днес в Северна Македония. На северозапад граничи с Мавровско, Дебърско и Шар планина, на запад с границата на Албания по планините Кораб и Кърчин, а на югоизток с Кичевско и планините Дешат, Бистра и Стогово. Името на региона идва от най-голямата и важна река в региона Радика.[1]

Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник.
Ферман до кадията на Кааза Река със заповед да не се забранява биенето на камбаните за християните, 1838

Област Река се дели условно на пет района: Горна Река, Долна Река, Голема Река, Миячия и Малорекански край. Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничка река, към което спадат селата Бродец, Кракорница, Богдево, Върбен, Търница, Вълковия, Тануше, Нистрово и Бибане. В XIX век цяла Горна Река се поалбанчва, но значителна част от жителите запазват православната си вяра.[2][3]

Долна Река обхваща долното течение на река Радика до местността Божков мост, на мястото където Мала река се влива в Радика. Там се намират селата Жировница, Върбяни, Ростуше, Битуше, Янче, Требище, Велебърдо, Скудрине, Присойница и Видуше. Малореканският край обхваща района между теченията на Мала река (Тресонската река) и Гарската река и дял от планината Стогово, като населените места в района са Гари, Тресонче, Лазарополе, Селце, Росоки, Осой и Могорче.

Поклонници в Бигорския манастир в началото на ХХ век.

Данни за населяването на Река има от Античността и Средновековието. До XX век районът е познат основно със своите зографи, дърворезбари, строители и сезонните работници на Балканите и в Западна Европа. През 1885 година е създадена Реканска каза, чийто център е Требище, а от края на 1887 година - Жировница.[4]

След 1893 година Вътрешната македоно-одринска революционна организация създава Галичко-Реканския революционен район, подрайон на Кичевско-Дебърския революционен район. В областта се намира Бигорският манастир.

  1. Официален сайт на регион Река, архив на оригинала от 22 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111222154434/http://www.reka.org.mk/about.asp?lang=mac, посетен на 9 май 2010 
  2. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр.12-13.
  3. Селищев А.М. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929, стр. 36.
  4. Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.