Ханс Магнус Енценсбергер: Разлика между версии
не е честна употребата на корицата |
Редакция без резюме |
||
(Не са показани 93 междинни версии от 40 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име |
| име-оригинал = Hans Magnus Enzensberger |
||
| |
| категория = писател |
||
| портрет |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
|||
| px = 160 |
|||
| националност = {{DEU}} |
|||
| описание = немски поет и белетрист |
|||
| |
| вложки = |
||
{{Личност/Писател |
|||
| роден-дата = [[11 ноември]] [[1929]] |
|||
| категория = писател |
|||
| роден-място = [[Кауфбойрен]], [[Германия]] |
|||
| псевдоним = Линда Килт, Елизабет Амбрас, Серенус Брезенганг, Андреас Талмайр |
|||
| период = |
|||
| теми = |
|||
| направление = |
|||
| течение = [[Група 47]] |
|||
| дебют = |
|||
| известни творби = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
}} |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| брак = Мария Алигер<br>Дагрун Енценсбергер |
|||
| деца = Терезия Енценсбергер |
|||
}} |
}} |
||
'''Ханс Магнус Енценсбергер''' ({{lang |
'''Ханс Магнус Енценсбергер''' ({{lang|de|Hans Magnus Enzensberger}}) е германски [[поет]], [[белетрист]], [[есеист]], [[драматург]] и [[преводач]]. |
||
== Биография и творчество == |
|||
Ханс Магнус Енценсбергер е роден в [[Кауфбойрен]]. Прекарва детството си в [[Нюрнберг]], преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на [[Втората световна война]] е призован в ''„народното опълчение“''. |
|||
Енценсбергер следва [[литературознание]], чужди езици и [[философия]] в [[Ерланген]], [[Фрайбург]], [[Хамбург]] и парижката [[Сорбона]]. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява [[Европа]] от [[Лапландия]] до [[Гибралтар]]. В [[1955]] г. защитава докторска дисертация върху поетиката на [[Клеменс Брентано]]. |
|||
== Живот == |
|||
Енценсбергер следва [[литературознание]], чужди езици и [[философия]] в [[Ерланген]], [[Фрайбург]], [[Хамбург]] и парижката [[Сорбона]]. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява [[Европа]] от [[Лапландия]] до [[Гибралтар]]. В [[1955]] г. защищава докторска дисертация върху поетиката на [[Клеменс Брентано]]. |
|||
== Литературен път == |
== Литературен път == |
||
В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''„В защита на вълците“'' <ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението „В защита на вълците от овцете“ в превод на Венцеслав Константинов].</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''„предмети за потребление подобни на оръжия“'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]]. |
|||
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''„Роден език“'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик. |
|||
В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''"В защита на вълците"'' <ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението "В защита на вълците от овцете" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''"предмети за потребление подобни на оръжия"'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]]. |
|||
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''"Роден език"'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик. |
|||
В 1963 г. |
В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда ''„[[Георг Бюхнер]]“'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''„Писменост за слепци“'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Франкфуртския университет]]. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''„Курсбух“'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от [[1960-те|60-те години]]. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''„Гибелта на 'Титаник'“'' (1978). Освен това публикува ''„Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“'' (1978), ''„Фурията на изчезването“'' (1980), ''„Павилион“'' (1995), ''„По-леко от въздуха“'' (1999), ''„Тридесет и три стихотворения“'' (2001) и ''„Историята на облаците“'' (2003). |
||
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]]. |
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]]. |
||
[[Файл:Struga Poetry Evenings Festival Macedonia 5.jpg|мини|260px|Паметна плоча за</br> Х.М. Енценсбергер от ''Стружките вечери на поезията'' ([[1980]])]] |
|||
== Библиография == |
|||
== Библиография == |
|||
* ''verteidigung der wölfe'', Gedichte, 1957 |
|||
=== Поезия === |
|||
* ''Bildzeitung'', Gedicht, 1957 |
* ''Bildzeitung'', Gedicht, 1957 |
||
* ''verteidigung der wölfe'', Gedichte, 1957 |
|||
* ''Zupp'', Eine Geschichte, 1959 |
|||
* ''landessprache'', Gedichte, 1960 |
|||
* ''An alle Fernsprechteilnehmer'', Gedicht, 1960 |
* ''An alle Fernsprechteilnehmer'', Gedicht, 1960 |
||
* ''landessprache'', Gedichte, 1960 |
|||
* ''Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts'', 1962 |
|||
* ''blindenschrift'', Gedichte, 1964 |
|||
* ''Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts'', 1975 |
|||
* ''Der Untergang der Titanic. Eine Komödie'', Versepos, 1978 |
|||
* ''Die Furie des Verschwindens. Gedichte'', 1980 |
|||
* ''Zukunftsmusik'', Gedichte, 1991 |
|||
* ''Kiosk. Neue Gedichte'', 1995 |
|||
* ''Leichter als Luft. Moralische Gedichte'', 1999 |
|||
* ''Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen'', 2003 |
|||
* ''Rebus'', 2009 |
|||
* ''Gedichte 1950-2010'', 2010 |
|||
* ''Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte'', 2013 |
|||
=== Есеистика === |
|||
* ''Brentanos Poetik'', 1961 (Druckfassung der Diss. 1955) |
* ''Brentanos Poetik'', 1961 (Druckfassung der Diss. 1955) |
||
* ''Einzelheiten'', Essays, 1962 |
* ''Einzelheiten'', Essays, 1962 |
||
** Band 1: ''Bewusstseins-Industrie'' |
|||
* ''Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts'', 1962 |
|||
** Band 2: ''Poesie und Politik'' |
|||
* ''doomsday, 1964 |
|||
* ''Politik und Verbrechen'', Essays, 1964 |
* ''Politik und Verbrechen'', Essays, 1964 |
||
* '' |
* ''doomsday'', 1964 |
||
* ''Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik'', 1967 |
* ''Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik'', 1967 |
||
* ''Staatsgefährdende Umtriebe'', Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968 |
* ''Staatsgefährdende Umtriebe'', Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968 |
||
* ''Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht'', 1970 |
|||
* ''Das Verhör von Habana'', Prosa, 1970 |
|||
* ''Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod'', Roman, 1972 |
|||
* ''Gespräche mit Marx und Engels'', 1973 |
|||
* ''Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973'', Essays, 1974 |
* ''Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973'', Essays, 1974 |
||
* ''Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts'', 1975 |
|||
* ''Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe'', 1975 |
|||
* ''Der Untergang der Titanic. Eine Komödie'', Versepos, 1978 |
|||
* ''Unsere Landessprache und ihre Leibwächter'', 1979 |
* ''Unsere Landessprache und ihre Leibwächter'', 1979 |
||
* ''Die Furie des Verschwindens. Gedichte'', 1980 |
|||
* ''Politische Brosamen'', Essays, 1982 |
* ''Politische Brosamen'', Essays, 1982 |
||
* ''Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen'', 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) |
|||
* ''Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen'', 1986 |
* ''Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen'', 1986 |
||
* ''Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern'', Prosa, 1987 |
* ''Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern'', Prosa, 1987 |
||
* ''Heiss & Kalt'', Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras) |
|||
* ''Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen'', 1988 |
* ''Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen'', 1988 |
||
* ''Unsere Landessprache und ihre Leibwächter'', 1989 |
* ''Unsere Landessprache und ihre Leibwächter'', 1989 |
||
* ''Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays'', 1989 |
|||
* ''Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview'', 1990 |
|||
* ''Zukunftsmusik'', Gedichte, 1991 |
|||
* ''Die Tochter der Luft'', Drama, 1992 |
|||
* ''Die Große Wanderung'', Essays, 1992 |
* ''Die Große Wanderung'', Essays, 1992 |
||
* ''Aussichten auf den Bürgerkrieg'', 1993 |
* ''Aussichten auf den Bürgerkrieg'', 1993 |
||
* ''Das Brot und die Schrift'', 1993 |
* ''Das Brot und die Schrift'', 1993 |
||
* ''Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays'', 1994 |
|||
* ''Kiosk. Neue Gedichte'', 1995 |
|||
* ''Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier'', 1996 |
|||
* ''Zickzack'', Aufsätze, 1997 |
* ''Zickzack'', Aufsätze, 1997 |
||
* ''Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur'' (dt., engl.), 1999 |
|||
* ''Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben'', 1997 |
|||
* ''Wo warst du, Robert?'', Roman, 1998 |
|||
* ''Drawbridge Up: Mathematics - A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur'' (dt., engl.), 1999 |
|||
* ''Leichter als Luft. Moralische Gedichte'', 1999 |
|||
* ''Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa'', 2002 |
|||
* ''Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen'', 2003 |
|||
* ''Nomaden im Regal'', Essays, 2003 |
* ''Nomaden im Regal'', Essays, 2003 |
||
* ''Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser'', 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) |
* ''Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser'', 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) |
||
* ''Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten'', 2004 |
|||
* ''Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) |
* ''Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) |
||
* ''Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer'', 2006 |
|||
* ''Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer'', 2006 |
|||
* ''Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2008 |
|||
* ''Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen'', 2009 |
|||
* ''Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas'', 2011 |
|||
* ''Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays'', 2012 |
|||
* ''Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert'', 2018 |
|||
* ''Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang'' (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018 |
|||
=== Проза === |
|||
* ''Das Verhör von Habana'', Prosa, 1970 |
|||
* ''Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod'', Roman, 1972 |
|||
* ''Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe'', 1975 |
|||
* ''Heiss & Kalt'', Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras) |
|||
* ''Josefine und ich – Eine Erzählung'', 2006 |
|||
* ''Schauderhafte Wunderkinder'', 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt) |
* ''Schauderhafte Wunderkinder'', 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt) |
||
* ''Hammerstein oder der Eigensinn'', Biographie, 2008 |
|||
* ''Schreckens Männer - Versuch über den radikalen Verlierer'', 2006 |
|||
* ''Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern'', 2013 |
|||
* ''Tumult'', 2014 |
|||
* ''Verschwunden!'', 2014 |
|||
* ''Immer das Geld!'', 2015 |
|||
== |
=== Драма === |
||
* ''Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview'', 1990 |
|||
* ''Die Tochter der Luft'', Drama, 1992 |
|||
* ''Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier'', 1996 |
|||
=== Детски и юношески книги === |
|||
Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди ''"[[Хайнрих Бьол]]"'' на град [[Кьолн]] (1985), ''"Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"'' (1987), наградите ''"[[Ерих Мария Ремарк]]"'' (1993), ''"[[Хайнрих Хайне]]"'' на град [[Дюселдорф]] (1998), ''"[[Лудвиг Бьорне]]"'' (2002), испанската награда ''"Принц на Астурия"'' (2002), както и с италианската награда ''"Premio d'Annunzio"'' (2006) за цялостно творчество. |
|||
* ''Zupp'', Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958 |
|||
* ''Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben'', 1997 |
|||
* ''Wo warst du, Robert?'', Roman, 1998 |
|||
* ''Bibs'', 2009 |
|||
== |
=== Сборници === |
||
[[Файл:Hans Magnus Enzensberger, Die Elixiere der Wissenschaft 2002.jpg|мини|180px|''„Еликсирите на науката“'' ([[2002]])]] |
|||
: ''Тази статия се основава на [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/enzens_h/enzens_h.htm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].'' |
|||
* ''Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays'', 1989 |
|||
* ''Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays'', 1994 |
|||
* ''Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa'', 2002 |
|||
* ''Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten'', 2004 |
|||
* ''Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin'', 2010 |
|||
* ''Album'', 2010 |
|||
* ''Gedichte 1950–2010'', 2010 |
|||
* ''Versuche über den Unfrieden'', 2015 |
|||
* ''Gedichte 1950–2015'', 2015 |
|||
=== Съставителства === |
|||
== Външни препратки == |
|||
* ''Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe'', (als Hrsg.) 1958 |
|||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/enzens_h/enzensbe.htm#x Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
|||
* ''Die Denunziation des Tourismus'', (als Hrsg.) 1959 |
|||
* ''Museum der modernen Poesie'', (als Hrsg.) 1960 |
|||
* ''Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime'', (als Hrsg.) 1961 |
|||
* ''Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren'', (als Hrsg.) 1962 |
|||
* ''Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten'', (als Hrsg.) 1965 |
|||
* ''Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder'', (als Hrsg.) 1966 |
|||
* ''Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht'', 1970 |
|||
* ''Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland'', (als Mithrsg.) 1972 |
|||
* ''Gespräche mit Marx und Engels'', 1973 |
|||
* ''Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen'', 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) |
|||
* ''Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert'', 1996 (als Hrsg.) |
|||
* ''Geisterstimmen'', 1999 (als Übersetzer und Herausgeber) |
|||
=== Издания в България === |
|||
* {{de икона}} [http://lyrikline.org/index.php?id=59&L=0&author=he00&cHash=7a9d81f6f3 Lyrikline: Gegenwartslyrik] |
|||
* ''Поезия за тези, които не четат поезия''. Подбор и превод от немски език [[Стефан Бесарбовски]], София: Народна култура, 1979, 50 с. |
|||
* ''Гибелта на „Титаник“''. Превод от немски език [[Венцеслав Константинов]], София: Народна култура, 1990, 148 с. |
|||
* ''Дяволът на числата'', София: Сиела, 2008, 264 с. |
|||
* ''Йозефине и аз''. Превод от немски език [[Владко Мурдаров]], София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с. |
|||
=== Филми === |
|||
* {{de икона}} [http://www.suhrkamp.de/autoren/autor.cfm?id=1134 Portrait von Hans Magnus Enzensberger] |
|||
* ''Durruti. Biographie einer Legende'', 1972 (Buch, Regie, Produktion) |
|||
== Награди и отличия == |
|||
* {{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/multi_cde/enzens.html?print Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
* 1956: ''„[[Хуго Якоби (награда)|Награда Хуго Якоби]]“'' |
|||
* 1962: ''„[[Награда на немската критика]]“'' |
|||
* {{en икона}} [http://www.imdb.com/name/nm0392746/ Филми по произведения и с участието на Ханс Магнус Енценсбергер] |
|||
* 1963: ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Награда Георг Бюхнер]]“'' |
|||
* 1966: ''„[[Нюрнбергска награда]]“'' |
|||
* 1978: ''„[[Награда на немската критика]]“'' |
|||
* 1980: Златен венец – Стружки вечери на поезията |
|||
* 1985: ''„[[Хайнрих Бьол (награда)|Награда Хайнрих Бьол]]“'' на град [[Кьолн]] |
|||
* 1987: ''„[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства]]“'' |
|||
* 1993: ''„[[Ерих Мария Ремарк (награда за мир)|Награда за мир Ерих Мария Ремарк]]“'' |
|||
* 1993: „Das politische Buch“, verliehen von der Friedrich-Ebert-Stiftung |
|||
* 1994: ''„[[Мюнхенска почетна културна награда]]“'' |
|||
* 1997: ''„[[Ернст Роберт Курциус (награда)|Награда Ернст Роберт Курциус]]“'' за есеистика |
|||
* 1998: ''„[[Хайнрих Хайне (награда - Дюселдорф)|Награда Хайнрих Хайне]]“'' на град [[Дюселдорф]] |
|||
* 2000: „Hörbuch des Jahres“ за ''Das Wasserzeichen der Poesie'' |
|||
* 2002: ''„[[Награда на принцесата на Астурия]]“'' |
|||
* 2002: ''„[[Лудвиг Бьорне (награда)|Награда Лудвиг Бьорне]]“'' |
|||
* 2006: Награда ''„Д’Анунцио“'' за цялостно творчество |
|||
* 2006: Medienpreis 2006 von der Berlin-Brandenburgischen Akademie der Wissenschaften und Verleihung des Enzensberger-Sterns |
|||
* 2010: Награда ''„Зонинг“'' |
|||
* 2015: ''„[[Франк Ширмахер (награда)|Награда Франк Ширмахер]]“'' |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
< |
<references/> |
||
== Източници == |
|||
{{сорткат|Енценсбергер,Ханс Магнус}} |
|||
: ''Тази статия се основава на [https://archive.is/WQ3Cm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].'' |
|||
[[Категория:Немски писатели]] |
|||
[[Категория:Немски поети]] |
|||
== Външни препратки == |
|||
[[Категория:Немски драматурзи]] |
|||
{{commonscat-inline|Hans Magnus Enzensberger}} |
|||
[[Категория:Есеисти]] |
|||
* [https://archive.is/beA2N Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
|||
[[Категория:Преводачи]] |
|||
* Венцеслав Константинов, [https://archive.is/KyRW8 ''Апокалипсисът като комедия''], „Народна култура“, 1990 |
|||
* [http://cao.bg/драматургът-ханс-магнус-енценсберге/ "Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" – интервю] |
|||
* {{икона|de}} [http://www.suhrkamp.de/autoren/hans_magnus_enzensberger_1134.html Ханс Магнус Енценсбергер на сайта на издателство Suhrkamp] |
|||
* {{икона|de}} [http://lyrikline.org/index.php?id=59&L=0&author=he00&cHash=7a9d81f6f3 Lyrikline: Gegenwartslyrik] ''Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове'' |
|||
* {{икона|de}} [https://www.literaturportal-bayern.de/autorinnen-autoren?task=lpbauthor.default&pnd=118530534 Ханс Магнус Енценсбергер в Литературния портал Бавария] |
|||
* {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/enzensberger.htm Ханс Магнус Енценсбергер в Die LYRIKwelt] |
|||
* {{икона|en}} {{IMDb name|nm0258234|Ханс Магнус Енценсбергер}} |
|||
{{Златен венец}} |
|||
[[ca:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
[[cs:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
{{СОРТКАТ:Енценсбергер, Ханс Магнус}} |
|||
[[de:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски писатели]] |
|||
[[en:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски поети]] |
|||
[[eo:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски драматурзи]] |
|||
[[es:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски детски писатели]] |
|||
[[fi:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Група 47]] |
|||
[[fr:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски есеисти]] |
|||
[[gl:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски преводачи]] |
|||
[[it:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Германски публицисти]] |
|||
[[nl:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Носители на литературни награди]] |
|||
[[no:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] |
|||
[[pl:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“]] |
|||
[[pt:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Родени в Бавария]] |
|||
[[sk:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[Категория:Починали в Мюнхен]] |
|||
[[sv:Hans Magnus Enzensberger]] |
|||
[[tr:Hans Magnus Enzensberger]] |
Текуща версия към 19:48, 25 ноември 2022
Ханс Магнус Енценсбергер Hans Magnus Enzensberger | |
германски поет и преводач | |
Ханс Магнус Енценсбергер, 2006 г. | |
Роден |
11 ноември 1929 г.
|
---|---|
Починал | 24 ноември 2022 г.
|
Националност | Германия |
Учил във | Фрайбургски университет Хамбургски университет Университет на Ерланген |
Литература | |
Псевдоним | Линда Килт, Елизабет Амбрас, Серенус Брезенганг, Андреас Талмайр |
Жанрове | есе, проза, поезия |
Течение | Група 47 |
Семейство | |
Съпруга | Мария Алигер Дагрун Енценсбергер |
Деца | Терезия Енценсбергер |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ханс Магнус Енценсбергер в Общомедия |
Ханс Магнус Енценсбергер (на немски: Hans Magnus Enzensberger) е германски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ханс Магнус Енценсбергер е роден в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в „народното опълчение“.
Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.
Литературен път
[редактиране | редактиране на кода]В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка „В защита на вълците“ [1], в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като „предмети за потребление подобни на оръжия“ Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт.
През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка „Роден език“ (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.
В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда „Георг Бюхнер“, пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката „Писменост за слепци“ (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание „Курсбух“, с което упражнява силно влияние върху студентското движение от 60-те години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос „Гибелта на 'Титаник'“ (1978). Освен това публикува „Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“ (1978), „Фурията на изчезването“ (1980), „Павилион“ (1995), „По-леко от въздуха“ (1999), „Тридесет и три стихотворения“ (2001) и „Историята на облаците“ (2003).
Поетът се установява да живее в Мюнхен.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Bildzeitung, Gedicht, 1957
- verteidigung der wölfe, Gedichte, 1957
- An alle Fernsprechteilnehmer, Gedicht, 1960
- landessprache, Gedichte, 1960
- Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts, 1962
- blindenschrift, Gedichte, 1964
- Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts, 1975
- Der Untergang der Titanic. Eine Komödie, Versepos, 1978
- Die Furie des Verschwindens. Gedichte, 1980
- Zukunftsmusik, Gedichte, 1991
- Kiosk. Neue Gedichte, 1995
- Leichter als Luft. Moralische Gedichte, 1999
- Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen, 2003
- Rebus, 2009
- Gedichte 1950-2010, 2010
- Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte, 2013
Есеистика
[редактиране | редактиране на кода]- Brentanos Poetik, 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
- Einzelheiten, Essays, 1962
- Band 1: Bewusstseins-Industrie
- Band 2: Poesie und Politik
- Politik und Verbrechen, Essays, 1964
- doomsday, 1964
- Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik, 1967
- Staatsgefährdende Umtriebe, Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968
- Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973, Essays, 1974
- Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1979
- Politische Brosamen, Essays, 1982
- Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen, 1986
- Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Prosa, 1987
- Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen, 1988
- Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1989
- Die Große Wanderung, Essays, 1992
- Aussichten auf den Bürgerkrieg, 1993
- Das Brot und die Schrift, 1993
- Zickzack, Aufsätze, 1997
- Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur (dt., engl.), 1999
- Nomaden im Regal, Essays, 2003
- Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser, 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
- Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
- Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer, 2006
- Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer, 2006
- Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2008
- Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen, 2009
- Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas, 2011
- Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays, 2012
- Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert, 2018
- Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018
Проза
[редактиране | редактиране на кода]- Das Verhör von Habana, Prosa, 1970
- Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod, Roman, 1972
- Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe, 1975
- Heiss & Kalt, Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
- Josefine und ich – Eine Erzählung, 2006
- Schauderhafte Wunderkinder, 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
- Hammerstein oder der Eigensinn, Biographie, 2008
- Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern, 2013
- Tumult, 2014
- Verschwunden!, 2014
- Immer das Geld!, 2015
Драма
[редактиране | редактиране на кода]- Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview, 1990
- Die Tochter der Luft, Drama, 1992
- Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier, 1996
Детски и юношески книги
[редактиране | редактиране на кода]- Zupp, Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958
- Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben, 1997
- Wo warst du, Robert?, Roman, 1998
- Bibs, 2009
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays, 1989
- Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays, 1994
- Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa, 2002
- Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten, 2004
- Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin, 2010
- Album, 2010
- Gedichte 1950–2010, 2010
- Versuche über den Unfrieden, 2015
- Gedichte 1950–2015, 2015
Съставителства
[редактиране | редактиране на кода]- Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe, (als Hrsg.) 1958
- Die Denunziation des Tourismus, (als Hrsg.) 1959
- Museum der modernen Poesie, (als Hrsg.) 1960
- Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime, (als Hrsg.) 1961
- Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren, (als Hrsg.) 1962
- Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten, (als Hrsg.) 1965
- Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder, (als Hrsg.) 1966
- Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht, 1970
- Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland, (als Mithrsg.) 1972
- Gespräche mit Marx und Engels, 1973
- Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen, 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
- Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert, 1996 (als Hrsg.)
- Geisterstimmen, 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)
Издания в България
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия за тези, които не четат поезия. Подбор и превод от немски език Стефан Бесарбовски, София: Народна култура, 1979, 50 с.
- Гибелта на „Титаник“. Превод от немски език Венцеслав Константинов, София: Народна култура, 1990, 148 с.
- Дяволът на числата, София: Сиела, 2008, 264 с.
- Йозефине и аз. Превод от немски език Владко Мурдаров, София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с.
Филми
[редактиране | редактиране на кода]- Durruti. Biographie einer Legende, 1972 (Buch, Regie, Produktion)
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1956: „Награда Хуго Якоби“
- 1962: „Награда на немската критика“
- 1963: „Награда Георг Бюхнер“
- 1966: „Нюрнбергска награда“
- 1978: „Награда на немската критика“
- 1980: Златен венец – Стружки вечери на поезията
- 1985: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
- 1987: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1993: „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“
- 1993: „Das politische Buch“, verliehen von der Friedrich-Ebert-Stiftung
- 1994: „Мюнхенска почетна културна награда“
- 1997: „Награда Ернст Роберт Курциус“ за есеистика
- 1998: „Награда Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
- 2000: „Hörbuch des Jahres“ за Das Wasserzeichen der Poesie
- 2002: „Награда на принцесата на Астурия“
- 2002: „Награда Лудвиг Бьорне“
- 2006: Награда „Д’Анунцио“ за цялостно творчество
- 2006: Medienpreis 2006 von der Berlin-Brandenburgischen Akademie der Wissenschaften und Verleihung des Enzensberger-Sterns
- 2010: Награда „Зонинг“
- 2015: „Награда Франк Ширмахер“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Ханс Магнус Енценсбергер
- Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер, в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов, Апокалипсисът като комедия, „Народна култура“, 1990
- "Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" – интервю
- ((de)) Ханс Магнус Енценсбергер на сайта на издателство Suhrkamp
- ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове
- ((de)) Ханс Магнус Енценсбергер в Литературния портал Бавария
- ((de)) Ханс Магнус Енценсбергер в Die LYRIKwelt
- ((en)) Ханс Магнус Енценсбергер в Internet Movie Database
|
- Германски писатели
- Германски поети
- Германски драматурзи
- Германски детски писатели
- Група 47
- Германски есеисти
- Германски преводачи
- Германски публицисти
- Носители на литературни награди
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- Родени в Бавария
- Починали в Мюнхен