Направо към съдържанието

Светотатство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-\.\] +].); козметични промени
 
(Не са показани 5 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Konstantin Makovsky - The Bulgarian martyresses.jpg|мини|upright|„Българските мъченици“ от [[Константин Маковски]], 1877 г. Картината изобразява жестокостите на [[Башибозук|башибозуците]] в [[Българската православна църква]].]]
[[Файл:Konstantin_Makovsky_-_The_Bulgarian_martyresses.jpg|thumb|18́0 px|«Българските мъченици».
Картина на [[Константин Маковски]]. Светотатствените действия на [[башибозук]]а, придружени в случая от [[изнасилване|изнасилвания]], преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки [[casus belli]], довел до [[освобождение на България|освобождението на България]]]]
'''Светотатството''' е осквернение, оскърбление на свети [[вяра|верски]] чувства и поругаване на религиозни предмети. Приема се за '''кощунство''' - подигравателно отношение изразяващо се в язвително и насмешливо издевателство и явно (намерило външен израз) неуважение към верски ценности и религиозни обреди.


'''Светотатството''' (също '''кощунство''') е непочтително отношение към свещен предмет, място или личност.<ref>[https://azbyka.ru/otechnik/konfessii/summa-teologii-tom-8/53 Фома Аквинский. ''Сумма Теологии''. Том VIII. Вопрос 99. О кощунстве].</ref> Когато се извършва вербално, то се нарича [[богохулство]]. В по-общ смисъл като светотатство може да се определи всяко нарушение на [[Религия|религиозна]] добродетел. Според [[Библия]]та, кощунникът е насмешлив ругател и осквернител (Притчи 3:34, 9.7 – 8 19:25 – 29, 21:11 – 24; 22:10, 24:9; Исая 28:22; Осия 7:5).
Според [[Библия]]та, кощунникът е насмешлив ругател и осквернител (Притчи 3:34, 9.7-8 19:25-29, 21:11-24; 22:10, 24:9; Исая 28:22; Осия 7:5). Кощунството е своеобразно похищение на светини (като имуществено престъпление), но извършването му само по себе си не е задължително да е придружено и от други разбойнически действия, макар почти винаги светотатствените действия да са били придружавани и от други престъпления - [[грабеж]]и, [[кражба|кражби]] и т.н. То е само по себе си престъпление по [[религиозно право|религиозното право]]. [[Николай Райнов]] определя светотатство като кражба от светиня, посегателство върху свещен обект, най-долната степен на морално падение, сравнимо с нарушаването на [[табу]] в някои общества.


Повечето древни религии имат понятие, аналогично със светотатството, което често се счита за вид [[табу]]. По времето на [[Древен Рим]], терминът се отнася и за разграбването на храмове и гробове.
Светотатството следва да се разграничава от [[богохулство]]то, което е насочено към [[култ]]а и към [[храм]]овете.


== Източници ==
== Източници ==
<references/>
* Святотатство (юрид.) // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
{{мъниче|религия}}


[[Категория:Религия]]
== Вижте също ==
* [[Баташко клане]]

== Външни препратки ==
* [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=797728 Синодът обявява за светци жертвите от Батак]
* [http://www.bas-bg.org/new/svetotatstvo.html Светотатство и кретенизъм]
* [http://novinar.bg/news/or-general-lejtenant-aniu-angelov-svetotatstvo-shte-e-deputati-da-oblekat-voenna-uniforma_MTU2MzsyMg==.html О.р. генерал-лейтенант Аню Ангелов: Светотатство ще е депутати да облекат военна униформа]

[[Категория:История на правото]]
[[Категория:Религиозно право]]
[[Категория:Престъпления]]

Текуща версия към 12:29, 6 август 2020

„Българските мъченици“ от Константин Маковски, 1877 г. Картината изобразява жестокостите на башибозуците в Българската православна църква.

Светотатството (също кощунство) е непочтително отношение към свещен предмет, място или личност.[1] Когато се извършва вербално, то се нарича богохулство. В по-общ смисъл като светотатство може да се определи всяко нарушение на религиозна добродетел. Според Библията, кощунникът е насмешлив ругател и осквернител (Притчи 3:34, 9.7 – 8 19:25 – 29, 21:11 – 24; 22:10, 24:9; Исая 28:22; Осия 7:5).

Повечето древни религии имат понятие, аналогично със светотатството, което често се счита за вид табу. По времето на Древен Рим, терминът се отнася и за разграбването на храмове и гробове.