Преглед на кода на Мигрена

{{Заболяване
 |Name           = Migraine
 |Image          = Migraine.jpg
 |Caption        = Мигренната болка може да бъде напълно омаломощаваща.
 | DiseasesDB     = 8207 
 |DiseasesDB_mult = (Migraine)<br/>{{DiseasesDB2|31876}} ([[Basilar]])<br/>{{DiseasesDB2|4693}} ([[Фамилна хемиплегична мигрена|ФХМ]])
 |ICD9           = {{ICD9|346}}
 |ICD10          = {{ICD10|G|43||g|40}}
 |OMIM           = 157300
 |MedlinePlus    = 000709
 |eMedicineSubj  = neuro
 |eMedicineTopic = 218
 |eMedicine_mult = {{eMedicine2|neuro|517}} {{eMedicine2|emerg|230}} {{eMedicine2|neuro|529}}
 | MeshID        = D008881
 | общомедия     = Migraine
}}
'''Мигрената''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''ἡμικρανία'', ''(хемикрания'') – „[[болка]] в едната страна на [[глава]]та“,<ref>{{cite web |first1=Henry George |last1=Liddell |first2=Robert |last2=Scott |title=ἡμικρανία |work=A Greek-English Lexicon |url=http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dh%28mikrani%2Fa}} по Персей</ref> от ''ἡμι-'' ''(хеми-'') – „половина“ и ''κρανίον'' (''кранион'') – „[[череп]]“)<ref>{{cite book |first1=Kenneth |last1=Anderson |first2=Lois E. |last2=Anderson |first3=Walter D. |last3=Glanze |title=Mosby's Medical, Nursing, and Allied Health Dictionary |year=1994 |publisher=Mosby |isbn=978-0-8151-6111-0 |page=998 |edition=4th}}</ref> е хронично нарушение, което се характеризира с повтарящи се умерени до силни [[Главоболие|главоболия]], които често се свързват с редица [[симптом]]и на [[Автономна нервна система|автономната нервна система]].

== Описание ==
Обикновено главоболието е едностранно (засяга едната половина на главата) и е пулсиращо по характер, като трае от 2 до 72 часа. Съпровождащите симптоми може да включват гадене, [[повръщане]], [[фотофобия]] (повишена чувствителност към [[светлина]]та), [[хиперакузис|фонофобия]] (повишена чувствителност към [[звук]]а) и болката обикновено се засилва при физическа активност.<ref name=ICHD2004>{{Cite journal|title=The International Classification of Headache Disorders: 2nd edition |journal=Cephalalgia |volume=24 |issue=Suppl 1 |pages=9 – 160 |year=2004 |pmid=14979299 |doi=10.1111/j.1468-2982.2004.00653.x |author1= Headache Classification Subcommittee of the International Headache Society}} [http://www.i-h-s.org/upload/ct_clas/ihc_II_main_no_print.pdf as PDF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100331095113/http://www.i-h-s.org/upload/ct_clas/ihc_II_main_no_print.pdf |date=2010-03-31 }}</ref> До една трета от хората с мигренни главоболия изпитват аура: краткотрайно визуално, сетивно, речево или моторно смущение, което сигнализира, че скоро ще настъпи главоболието.<ref name=ICHD2004/>

Смята се, че причината за мигрените е смесица от фактори от [[околната среда]] и генетични фактори.<ref name=Lulli2007>{{cite journal|last=Piane|first=M|coauthors=Lulli, P; Farinelli, I; Simeoni, S; De Filippis, S; Patacchioli, FR; Martelletti, P|title=Genetics of migraine and pharmacogenomics: some considerations.|journal=The journal of headache and pain|date=2007 Dec|volume=8|issue=6|pages=334 – 9|pmid=18058067}}</ref> Около две-трети от случаите се предават в [[Семейство|семействата]].<ref name=Bart10/> Променливите нива на [[хормони]]те също може да играят роля: мигрената засяга малко повече момчета, отколкото момичета преди [[пубертет]]а, но около два до три пъти повече жени, отколкото мъже.<ref name=Broner2009/><ref name=Stovner2007>{{Cite journal|author=Stovner LJ, Zwart JA, Hagen K, Terwindt GM, Pascual J |title=Epidemiology of headache in Europe |journal=European Journal of Neurology |volume=13 |issue=4 |pages=333 – 45 |year=2006 |month=Април |pmid=16643310 |doi=10.1111/j.1468-1331.2006.01184.x}}</ref> Предразположението към мигрена обикновено намалява по време на [[Бременност при човека|бременност]].<ref name=Broner2009>{{Cite journal|author=Lay CL, Broner SW|title=Migraine in women |journal=Neurologic Clinics |volume=27 |issue=2 |pages=503 – 11 |year=2009|month=Май |pmid=19289228 |doi=10.1016/j.ncl.2009.01.002}}</ref> Не са познати точните механизми на мигрената. Смята се, обаче, че тя е невросъдово смущение.<ref name=Bart10/> Основната теория е свързана с повишената раздразнимост на [[Мозъчна кора|мозъчната кора]] и необичайния контрол на болката [[неврон]]и в тригеминалното ядро на [[Стволова клетка|мозъчния ствол]].<ref>{{cite journal |author=Dodick DW, Gargus JJ |title=Why migraines strike |journal=Sci. Am. |volume=299 |issue=2 |pages=56 – 63 |year=2008 |month=Август |pmid=18666680 |url=http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-migraines-strike |bibcode=2008SciAm.299b..56D |doi=10.1038/scientificamerican0808-56}}</ref>

Препоръчваното първоначално [[лечение]] е с обикновени [[аналгетици]], като например ''„[[ибупрофен]]“'' и „''ацетаминофен“'' за главоболието, „''антиеметик“'' за гаденето и избягване на отключващите фактори. Могат да се използват специфични агенти като ''триптани'' или ''ерготамини'' при тези, при които аналгетиците не са ефективни. В световен мащаб, повече от 10% от населението бива засегнато от мигрена в даден момент от живота си.
{{TOC limit|3}}

== Признаци и симптоми ==
Мигрената обикновено се проявява чрез самоограничаващо се, повтарящо се силно главоболие, свързано със симптоми на [[автономна нервна система|автономни]] симптоми.<ref name=Bart10/><ref name=Prognosis2008/> Около 15 – 30% от хората с мигрени преживяват мигрени с аура<ref>{{cite book|last=Gutman|first=Sharon A.|title=Quick reference neuroscience for rehabilitation professionals: the essential neurologic principles underlying rehabilitation practice|year=2008|publisher=SLACK|location=Thorofare, NJ|isbn=9781556428005|pages=231|url=http://books.google.ca/books?id=Ea0czzNxpkQC&pg=PA231|edition=2nd}}</ref><ref name=Gilmore2011/> и тези, които имат мигрени с аура също често имат мигрени без аура.<ref name=HA24/> Силата на болката, продължителността на главоболието и честотата на пристъпите варират.<ref name=Bart10/> Мигрената, която трае повече от 72 часа се определя като мигренен статус.<ref>{{cite book|last=Olesen|first=Jes|title=The headaches|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781754002|pages=512|url=http://books.google.ca/books?id=F5VMlANd9iYC&pg=PA512&lpg=PA512|edition=3. ed.}}</ref> Има четири възможни фази на мигрената, въпреки че не винаги се изпитват всички фази:<ref name=ICHD2004/>
# Продромалната, която се появява часове или дни преди главоболието.
# Аура, която предхожда непосредствено главоболието.
# Фазата на [[болка]], която е позната също като фаза на главоболие.
# Постдромалната – ефектите, изпитвани след края на мигренния пристъп.

=== Продромална фаза ===
Продромалните или предварителните симптоми се появяват при ~60% от хората с мигрена<ref name=Five2004>{{cite book|last=Rae-Grant|first=[edited by] D. Joanne Lynn, Herbert B. Newton, Alexander D.|title=The 5-minute neurology consult|year=2004|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780683307238|pages=26|url=http://books.google.ca/books?id=Atuv8-rVXRoC&pg=PA26}}</ref><ref name=Amin2009>{{cite book|last=Aminoff|first=Roger P. Simon, David A. Greenberg, Michael J.|title=Clinical neurology|year=2009|publisher=Lange Medical Books/McGraw-Hill|location=New York, N.Y|isbn=9780071664332|pages=85 – 88|edition=7th ed.}}</ref> с начало от два часа до два дни преди началото на болката или на аурата<ref name=Buzzi2005>{{cite journal|last=Buzzi|first=MG|coauthors=Cologno, D; Formisano, R; Rossi, P|title=Prodromes and the early phase of the migraine attack: therapeutic relevance.|journal=Functional neurology|date=2005 Oct-Dec|volume=20|issue=4|pages=179 – 83|pmid=16483458}}</ref> Симптомите може да включват голямо разнообразие от явления<ref>{{cite journal|last=Rossi|first=P|coauthors=Ambrosini, A; Buzzi, MG|title=Prodromes and predictors of migraine attack.|journal=Functional neurology|date=2005 Oct-Dec|volume=20|issue=4|pages=185 – 91|pmid=16483459}}</ref> включително: променливо [[настроение]], [[раздразнителност]], [[клинична депресия|депресия]] или [[еуфория]], умора, желание за дадена [[храна]], сковани [[мускули]] (особено във [[врат]]а), [[запек]] или [[диария]] и [[Осмофобия|чувствителност към миризми]] или [[шум]].<ref name=Five2004/> Това може да се прояви и при хората с мигрена с аура или с мигрена без аура.<ref name=Sam2009>{{cite book|last=Samuels|first=Allan H. Ropper, Martin A.|title=Adams and Victor's principles of neurology|url=https://archive.org/details/adamsvictorsprin00unse|year=2009|publisher=McGraw-Hill Medical|location=New York|isbn=9780071499927|pages=Chapter 10|edition=9th ed.}}</ref>

=== Фаза на аура ===
{| class="wikitable" style = „float: right; margin-left:15px; text-align:center“
|-
|[[Файл:Fortifikation (Migräne).jpg|150px|Увеличено изображение, наподобяващо назъбен елемент]]||[[Файл:Negatives Skotom (Brandenburger Tor Blaue Stunde) 1.jpg|150px|Негативен скотом, неспособност да се осъзнаят формите на близките структури]]
|-
|[[Файл:Positives Skotom (Brandenburger Tor Blaue Stunde) 1.jpg|150px|Положителен стоком, сетивност за допълнителни структури]]||[[Файл:Gesichtsfeldausfall (Brandenburger Tor Blaue Stunde) 1.jpg|150px|Главно едностранна загуба на сетивност]]
|}

Аурата е преходно фокално [[Неврология|неврологично]] явление, което се проявява преди или по време на главоболието.<ref name=Amin2009/> Те се появяват постепенно в продължение на известен брой минути и обикновено траят по-малко от 60 минути.<ref name=Tint2010/> Симптомите може да бъдат визуални, сензорни или моторни по характер и много хора изпитват повече от един от тях.<ref name=HA44/> Най-често срещаните са [[Визуални ефекти|визуалните ефекти]], които се проявяват в до 99% от случаите и изключително при повече от половината.<ref name=HA44/> Зрителните смущения често се състоят от [[сцинтилираща скотома]] (област на частична промяна на зрителното поле, което блещука).<ref name=Amin2009/> Те обикновено започват близо до центъра на [[зрение]]то и после се разпростират до страните със зигзагообразни линии, които са описвани като приличащи на укрепления или стени на замък.<ref name=HA44/> Обикновено линиите са в черно и бяло, но някои хора виждат също и цветни линии.<ref name=HA44/> Някои хора загубват част от полето си на зрение, познато като ''хемианопсия'', докато други изпитват замъгляване.<ref name=HA44/>

Сензорната аура е второто най-често явление при 30 – 40% от хората с аура.<ref name=HA44/> Често започва усещане за иглички в едната страна на [[ръка]]та и се разпространява до областта на [[нос]]а и [[уста]]та от същата страна.<ref name=HA44/> Обикновено се появява изтръпване, след като премине щипането със загуба на позиционно усещане.<ref name=HA44/> Другите симптоми на фазата на аура може да включват: смущения на [[говор]]а или [[Език (лингвистика)|езика]], [[вертиго|световъртеж]], и по-рядко – моторни проблеми.<ref name=HA44/> Моторните симптоми сочат, че това е '''''хемиплегична мигрена''''' и слабостта често трае повече от час, за разлика от другите случаи на аура.<ref name=HA44/> Рядко се появява аура без последващо главоболие,<ref name=HA44>The Headaches Pg.407 – 419</ref> позната като '''''тиха мигрена'''''.

=== Фаза на болка ===
В класическия случай, болката е едностранна, пулсираща и умерена до остра по сила.<ref name=Tint2010>{{cite book |author=Tintinalli, Judith E. |title=Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)) |publisher=McGraw-Hill Companies |location=New York |year=2010 |pages=1116 – 1117 |isbn=0-07-148480-9 }}</ref> Обикновено тя се появява постепенно<ref name=Tint2010/> и се усилва при физическа активност.<ref name=ICHD2004/> При повече от 40% от случаите, обаче, болката може да бъде двустранна и обикновено е свързана с болка във врата.<ref>{{cite book|last=Tepper|first=edited by Stewart J. Tepper, Deborah E.|title=The Cleveland Clinic manual of headache therapy|publisher=Springer|location=New York|isbn=9781461401780|pages=6|url=http://books.google.ca/books?id=uaG08nAKG_wC&pg=PA6}}</ref> Двустранната болка е особено честа при тези хора, които имат мигрени без аура.<ref name=Amin2009/> По-рядко може да се появи болка основно в задната или горната част на главата.<ref name=Amin2009/> Болката обикновено трае 4 до 72 часа при възрастните,<ref name=Tint2010/> обаче при малките деца често трае по-малко от 1 час.<ref name=Bigal2010>{{cite journal|last=Bigal|first=ME|coauthors=Arruda, MA|title=Migraine in the pediatric population--evolving concepts.|journal=Headache|date=2010 Jul|volume=50|issue=7|pages=1130 – 43|pmid=20572878}}</ref> Честотата на поява е различна – от няколко пъти в целия живот, до няколко пъти седмично, средно обикновено е веднъж месечно.<ref>{{cite book|last=Olesen|first=Jes|title=The headaches|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781754002|pages=238|url=http://books.google.ca/books?id=F5VMlANd9iYC&pg=PA238|edition=3. ed.}}</ref><ref>{{cite book|last=Dalessio|first=edited by Stephen D. Silberstein, Richard B. Lipton, Donald J.|title=Wolff's headache and other head pain|year=2001|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=9780195135183|pages=122|url=http://books.google.ca/books?id=aJRV199FZcoC&pg=PA122|edition=7th ed.}}</ref>

Болката често се съпровожда от гадене, повръщане, чувствителност към светлината, чувствителност към звука, чувствителност към миризмите, умора и раздразнителност.<ref name=Amin2009/> При '''''базиларната мигрена''''', мигрена с неврологични симптоми, свързани с мозъчния ствол или с неврологични симптоми от двете страни на тялото,<ref name=Basil2009>{{cite journal|last=Kaniecki|first=RG|title=Basilar-type migraine.|journal=Current pain and headache reports|date=2009 Jun|volume=13|issue=3|pages=217 – 20|pmid=19457282}}</ref> обичайните реакции включват: [[Вертиго|чувство, че светът се върти]], замаяност и объркване.<ref name=Amin2009/> Гаденето се проявява при почти 90% от хората, а повръщане се появява при около една трета.<ref name=Walton2009>{{cite book|last=Walton|first=edited by Robert P. Lisak ... [et al.]; foreword by John|title=International neurology: a clinical approach|year=2009|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester, UK|isbn=9781405157384|pages=670|url=http://books.google.ca/books?id=L6_L75yvaPQC&pg=PA670}}</ref> Много хора затова търсят тъмна и тиха стая.<ref name=Walton2009/> Други симптоми може да включват: замъглено зрение, запушен нос, диария, често [[уриниране]], бледност или потене.<ref name=Joel1999>{{cite book|last=contributors|first=edited by Joel S. Glaser; with 20|title=Neuro-ophthalmology|year=1999|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781717298|pages=555|url=http://books.google.ca/books?id=eVU2CODGj98C&pg=PA555|edition=3rd ed.}}</ref> Може да се появи подуване или чувствителност на скалпа, както и скованост на врата.<ref name=Joel1999/> Съответните симптоми са по-рядко срещани при старите хора.<ref name=ElderlyBook2008/>

=== Постдромална фаза ===
Ефектите от мигрената може да останат още няколко дни след като приключи основното главоболие; това се нарича ''мигренна постдромална фаза''. Много хора съобщават за болезнено усещане в областта, където е била мигрената, а някои съобщават за нарушено мислене за няколко дни след като е минало главоболието. Пациентът може да се чувства уморен или „махмурлия“ и да има болка в главата, когнитивни затруднения, стомашно-чревни симптоми, промени в настроението и слабост.<ref name="pmid16426278">{{Cite journal|author=Kelman L |title=The postdrome of the acute migraine attack |journal=Cephalalgia |volume=26 |issue=2 |pages=214 – 20 |year=2006 |month=Февруари |pmid=16426278 |doi=10.1111/j.1468-2982.2005.01026.x}}</ref> Според едно обобщение, ''„Някои хора се чувстват необичайно освежени и еуфорични след пристъп, а други забелязват депресия и физическо неразположение.“''<ref>{{cite book |author=Halpern, Audrey L.; Silberstein, Stephen D. |chapter=Ch. 9: The Migraine Attack—A Clinical Description |chapterurl=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7326/ |editor=Kaplan PW, Fisher RS |title=Imitators of Epilepsy |publisher=Demos Medical |location=New York |year=2005 |isbn=1-888799-83-8 |url=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK7321/ |edition=2nd |id=NBK7326}}</ref>

== Причини ==
Основната причина за мигрената не е известна,<ref name=Rob10>{{cite journal |author=Robbins MS, Lipton RB |title=The epidemiology of primary headache disorders |journal=Semin Neurol |volume=30 |issue=2 |pages=107 – 19 |year=2010 |month=Април |pmid=20352581 |doi=10.1055/s-0030-1249220 }}</ref> но се смята, че това заболяване се дължи на комплекс от генетични фактори и такива, свързани с околната среда.<ref name=Lulli2007/> Предава се по [[Наследственост|наследство]] в приблизително две трети от случаите<ref name=Bart10/> и рядко е причинено от моногенна наследствена болест.<ref>{{cite journal|last=Schürks|first=M|title=Genetics of migraine in the age of genome-wide association studies.|journal=The journal of headache and pain|date=2012 Jan|volume=13|issue=1|pages=1 – 9|pmid=22072275|doi=10.1007/s10194-011-0399-0|pmc=3253157}}</ref> С нея са свързани множество [[психично разстройство|психологически състояния]], включително депресия, [[тревожност]] и [[биполярно разстройство]],<ref name=HA26>The Headaches, Pg. 246 – 247</ref> каквито са много биологични събития или [[wikt:отключващ фактор|отключващи фактори]].

=== Генетика ===
Изследвания на близнаци показват 34 до 51% вероятност за [[генетична обремененост]] за развитие на мигренно главоболие.<ref name=Lulli2007/> Тази генетична връзка е по-силна при мигрената с аура, отколкото при мигрената без аура.<ref name=HA24/> Множество специфични варианти на [[ген]]и повишават риска в малка до умерена степен.<ref name=Schurk2012/>

Моногенните наследствени болести, които водят до мигрена, са редки.<ref name=Schurk2012>{{cite journal|last=Schürks|first=M|title=Genetics of migraine in the age of genome-wide association studies.|journal=The journal of headache and pain|date=2012 Jan|volume=13|issue=1|pages=1 – 9|pmid=22072275}}</ref> Една от тях е известна като '''''фамилна хемиплегична мигрена''''' – тип мигрена с аура, която се наследява по автозомно-доминантен път.<ref>{{cite journal|last=de Vries|first=B|coauthors=Frants, RR; Ferrari, MD; van den Maagdenberg, AM|title=Molecular genetics of migraine.|journal=Human genetics|date=2009 Jul|volume=126|issue=1|pages=115 – 32|pmid=19455354}}</ref><ref>{{cite journal|last=Montagna|first=P|title=Migraine genetics.|journal=Expert review of neurotherapeutics|date=2008 Sep|volume=8|issue=9|pages=1321 – 30|pmid=18759544}}</ref> Смущенията са свързани с вариант на генно кодиране на [[протеини]], свързани с преноса на [[йони]].<ref name=Amin2009/> Друго генетично смущение, причиняващо мигрена е ''синдромът CADASIL'' или церебрална автозомно-доминантна артериопатия със субкортикални инфаркти и левкоенцефалопатия.<ref name=Amin2009/>

== Отключващи фактори ==
Мигрената може да бъде предизвикана от отключващи фактори, като според някои те оказват влияние в малка част от случаите,<ref name=Bart10/> а според други – в по-голямата част от случаите.<ref name=Trigger09/> Много неща са били окачествявани като отключващи фактори, но силата и значението на връзката между тях са неясни.<ref name=Trigger09>{{cite journal |author=Levy D, Strassman AM, Burstein R |title=A critical view on the role of migraine triggers in the genesis of migraine pain |journal=Headache |volume=49 |issue=6 |pages=953 – 7 |year=2009 |month=Юни |pmid=19545256 |doi=10.1111/j.1526-4610.2009.01444.x }}</ref><ref>{{cite journal |author=Martin PR |title=Behavioral management of migraine headache triggers: learning to cope with triggers |journal=Curr Pain Headache Rep |volume=14 |issue=3 |pages=221 – 7 |year=2010 |month=Юни |pmid=20425190 |doi=10.1007/s11916-010-0112-z }}</ref> Отключващият фактор може да се прояви до 24 часа преди появата на симптомите.<ref name=Bart10/>

=== Физиологични аспекти ===
Често посочвани като отключващи фактори са [[стрес]]ът, [[глад]]ът и умората (те в еднаква степен допринасят за тензионното главоболие).<ref name=Trigger09/> По-вероятно е мигрена да се появи около [[менструация]]та.<ref>{{cite journal|last=MacGregor|first=EA|title=Prevention and treatment of menstrual migraine|journal=Drugs|date=1 октомври 2010|volume=70|issue=14|pages=1799 – 818|pmid=20836574|doi=10.2165/11538090-000000000-00000}}</ref> Други хормонални влияния, като например [[менархе]], употреба на орални контрацептиви, бременност, перименопауза и [[менопауза]], също имат значение.<ref>{{cite journal|last=Lay|first=CL|coauthors=Broner, SW|title=Migraine in women|journal=Neurologic Clinics|date=2009 May|volume=27|issue=2|pages=503 – 11|pmid=19289228|doi=10.1016/j.ncl.2009.01.002}}</ref> Тези хормонални влияния изглежда оказват по-голямо влияние при мигрената без аура.<ref name=HA25/> Обикновено мигрена не се появява през втория и третия триместър на бременността или след настъпване на менопаузата.<ref name=Amin2009/>

=== Диетични аспекти ===
Проучванията на диетичните отключващи фактори са открили, че доказателствата се основават преди всичко на субективни оценки и не са достатъчно солидни, за да докажат или да отхвърлят никой конкретен отключващ фактор.<ref>{{cite journal|last=Rockett|first=FC|coauthors=de Oliveira, VR; Castro, K; Chaves, ML; Perla Ada, S; Perry, ID|title=Dietary aspects of migraine trigger factors.|journal=Nutrition reviews|date=2012 Jun|volume=70|issue=6|pages=337 – 56|pmid=22646127}}</ref><ref name="FoodHolzhammer">{{Cite journal|author=Holzhammer J, Wöber C |title=[Alimentary trigger factors that provoke migraine and tension-type headache] |език=de |journal=Schmerz |volume=20 |issue=2 |pages=151 – 9 |year=2006|month=Април |pmid=15806385 |doi=10.1007/s00482-005-0390-2}}</ref> Що се отнася до конкретни агенти, изглежда няма доказателства за влиянието на [[тирамин]]а върху мигрената<ref name="pmid14533654 ">{{Cite journal |doi=10.1016/S1081-1206(10)63523-5 |author=Jansen SC, van Dusseldorp M, Bottema KC, Dubois AE |title=Intolerance to dietary biogenic amines: a review |journal=Annals of Allergy, Asthma & Immunology |volume=91 |issue=3 |pages=233 – 40; quiz 241 – 2, 296 |year=2003 |month=Септември |pmid=14533654 |url=http://openurl.ingenta.com/content?genre=article&issn=1081-1206&volume=91&issue=3&spage=233&epage=241 |access-date=2014-01-11 |archive-date=2007-02-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070226232424/http://openurl.ingenta.com/content?genre=article&issn=1081-1206&volume=91&issue=3&spage=233&epage=241 }}</ref> и докато [[Мононатриев глутамат|мононатриевият глутамат]] често е смятан за диетичен отключващ фактор,<ref>{{Cite journal|author=Sun-Edelstein C, Mauskop A |title=Foods and supplements in the management of migraine headaches |journal=The Clinical Journal of Pain |volume=25 |issue=5 |pages=446 – 52 |year=2009 |month=Юни |pmid=19454881 |doi=10.1097/AJP.0b013e31819a6f65}}</ref> няма убедителни доказателства за това.<ref>{{cite journal |author=Freeman M |title=Reconsidering the effects of monosodium glutamate: a literature review |journal=J Am Acad Nurse Pract |volume=18 |issue=10 |pages=482 – 6 |year=2006 |month=Октомври |pmid=16999713 |doi=10.1111/j.1745-7599.2006.00160.x }}</ref>

=== Екологични аспекти ===
Потенциалните отключващи фактори във вътрешната и външната околна среда налагат извода, че цялостните доказателства са неубедителни, но въпреки това предлагат на хората с мигрена да вземат някои превантивни мерки във връзка с качеството на въздуха и осветлението на закрито.<ref>{{cite journal |author=Friedman DI, De ver Dye T |title=Migraine and the environment |journal=Headache |volume=49 |issue=6 |pages=941 – 52 |year=2009 |month=Юни |pmid=19545255 |doi=10.1111/j.1526-4610.2009.01443.x }}</ref> Макар някога да се смяташе, че мигрената се среща по-често при високоинтелигентните хора, изглежда това не е така.<ref name=HA25/>

== Патофизиология ==
[[Файл:Cortical spreading depression.gif|мини|Анимация на [[разпространяваща се корова депресия]]]]
Смята се, че мигрената е нервно-съдово смущение,<ref name=Bart10>{{cite journal |author=Bartleson JD, Cutrer FM |title=Migraine update. Diagnosis and treatment |journal=Minn Med |volume=93 |issue=5 |pages=36 – 41 |year=2010 |month=Май |pmid=20572569 }}</ref> за което се знае, че започва в [[мозък]]а и след това се разпространява към [[Кръвоносни съдове|кръвоносните съдове]].<ref name=HA29>The Headaches Chp. 29, Pg. 276</ref> Според някои изследователи невроналните механизми играят по-важна роля,<ref>{{cite journal|last=Goadsby|first=PJ|title=The vascular theory of migraine--a great story wrecked by the facts.|journal=Brain: a journal of neurology|date=2009 Jan|volume=132|issue=Pt 1|pages=6 – 7|pmid=19098031}}</ref> докато други смятат, че кръвоносните съдове имат ключово значение.<ref>{{cite journal|last=Brennan|first=KC|coauthors=Charles, A|title=An update on the blood vessel in migraine.|journal=Current opinion in neurology|date=2010 Jun|volume=23|issue=3|pages=266 – 74|pmid=20216215}}</ref> Трети смятат, че и двете са еднакво важни.<ref>{{cite journal|last=Dodick|first=DW|title=Examining the essence of migraine--is it the blood vessel or the brain? A debate.|journal=Headache|date=2008 Apr|volume=48|issue=4|pages=661 – 7|pmid=18377395}}</ref> Високите нива на невротрансмитера [[серотонин]], известен и като 5-хидрокситриптамин се смята, че също са от значение.<ref name=HA29/>

=== Аура ===
Разпространяващата се корова депресия или разпространяващата се депресия на [[Аристидес Леао]] представлява изблици на невронална активност следвани от периоди на бездействие, които се наблюдават при хората с мигрена с аура.<ref name=HA28>The Headaches, Chp. 28, pg 269 – 272</ref> Има множество обяснения за тяхното появяване, включително активиране на ''N-метил-D-аспартатните [[рецептори]]'', водещо до проникване на [[калций]] в [[клетки]]те.<ref name=HA28/> След изблика на активност, притокът на [[кръв]] към [[Мозъчна кора|мозъчната кора]] в засегнатата зона намалява за два до шест часа.<ref name=HA28/> Смята се, че когато деполяризацията преминава надолу към долната част на мозъка, нервите, които предават усещането за болка в главата и врата, се възбуждат.<ref name=HA28/>

=== Болка ===
Точният механизъм на болката в главата по време на мигрена не е известен.<ref name=Olesen2009>{{cite journal|last=Olesen|first=J|coauthors=Burstein, R; Ashina, M; Tfelt-Hansen, P|title=Origin of pain in migraine: evidence for peripheral sensitiyation.|journal=Lancet neurology|date=2009 Jul|volume=8|issue=7|pages=679 – 90|pmid=19539239}}</ref> Има доказателства, че основна роля играят структурите на [[централна нервна система|централната нервна система]] (като например [[продълговат мозък|продълговатия мозък]] и [[междинен мозък|междинния мозък]]),<ref>{{cite journal|last=Akerman|first=S|coauthors=Holland, PR; Goadsby, PJ|title=Diencephalic and brainstem mechanisms in migraine.|journal=Nature reviews. Neuroscience|date=20 септември 2011|volume=12|issue=10|pages=570 – 84|pmid=21931334}}</ref> докато други данни изтъкват периферната активация (като например чрез сетивните нерви, които заобикалят кръвоносните съдове в главата и врата).<ref name=Olesen2009/> Сред потенциално „виновните“ съдове са дуралните [[артерии]], пиалните артерии и извънчерепните артерии, като например тези на скалпа.<ref name=Olesen2009/> Смята се, че значението на разширяването на кръвоносните съдове на извънчерепните артерии в частност е значително.<ref>{{cite journal|last=Shevel|first=E|title=The extracranial vascular theory of migraine--a great story confirmed by the facts.|journal=Headache|date=2011 Mar|volume=51|issue=3|pages=409 – 17|pmid=21352215}}</ref>

== Диагноза ==
[[Диагностициране]]то на мигрената се основава на признаци и симптоми.<ref name=Bart10/> От време на време се прави визуализационен тест, който да изключи други причини за главоболието.<ref name=Bart10/> Смята се, че значителен брой от хората с такова състояние не са били диагностицирани.<ref name=Bart10/>

Диагностицирането на мигрената без аура, съгласно Международното дружество по главоболие може да бъде направено въз основа на следните критерии – „критериите 5, 4, 3, 2, 1“:<ref name=ICHD2004/>

* Пет или повече пристъпа – за мигрена ''с '' аура два пристъпа са достатъчни за диагноза.
* Четири часа до три дни продължителност.
* Две или повече от следните:
** Едностранна (засягаща едната половина на главата);
** Пулсираща;
** „Умерена или голяма интензивност на болката“;
** „Влошаване от или причиняваща избягване на обичайната физическа активност“.
* Едно или повече от следните:
** Гадене и/или [[повръщане]];
** Чувствителност както на светлина (фотофобия), така и на звук (фонофобия).

Ако някой усеща две или повече от следните: фотофобия, гадене или неработоспособност/неспособност за учене за ден, диагнозата е по-правдоподобна.<ref>{{cite journal|last=Cousins|first=G|coauthors=Hijazze, S; Van de Laar, FA; Fahey, T|title=Diagnostic accuracy of the ID Migraine: a systematic review and meta-analysis.|journal=Headache|date=2011 Jul-Aug|volume=51|issue=7|pages=1140 – 8|pmid=21649653|doi=10.1111/j.1526-4610.2011.01916.x}}</ref> При хората с четири или пет от следните: пулсиращо главоболие с продължителност от 4 до 72 часа, болка от едната страна на главата, гадене или симптоми, които пречат на живота на човека, вероятността това да е мигрена е 92%.<ref name=Gilmore2011/> При хората с по-малко от три от тези симптоми, вероятността е 17%.<ref name=Gilmore2011/>

=== Класификация ===
{{Основна|Основна класификация на главоболията и диагностициране на мигрената}}
Мигрените са били изчерпателно класифицирани най-напред през [[1988]] г.<ref name=HA24>The Headaches, Pg 232 – 233</ref> Международното дружество по главоболие обнови своята класификация на главоболията последно през [[2004]] г.<ref name=ICHD2004/> Съгласно тази класификация, мигрените са преди всичко главоболия, съпроводени с ''тензионно'' и ''клъстерно главоболие'' и други.<ref>{{cite journal|last=Nappi|first=G|title=Introduction to the new International Classification of Headache Disorders.|journal=The journal of headache and pain|date=2005 Sep|volume=6|issue=4|pages=203 – 4|pmid=16362664}}</ref>

Мигрените се разделят на седем подгрупи (някои от които имат свои подразделения):
* Мигрена без аура или '''''обикновена мигрена''''' – включва мигренни главоболия, които не са съпровождани от аура.
* Мигрена с аура или '''''класическа мигрена''''' – обикновено включва мигренни главоболия, съпровождани от аура. По-рядко може да се появи аура без главоболие или с немигренно главоболие. Други две разновидности са ''фамилната '''хемиплегична мигрена''''' и '''''спорадичната хемиплегична мигрена''''', при които човек има мигрена с аура и съпровождаща двигателна слабост. Ако близък роднина е имал същото заболяване, то се нарича „фамилно“; в противен случай се нарича „спорадично“. Друга разновидност е '''''базиларната мигрена''''', при която главоболието и аурата са съпроводени от [[дизартрия|разстройство на речта]], [[Световъртеж|виене на свят]], [[тинитус|шум в ушите]] или много други, свързани с продълговатия мозък симптоми, но не и от двигателна слабост. Първоначално се е смятало, че този тип се е дължал на спазми на базиларната артерия – артерията, която кръвоснабдява продълговатия мозък.<ref name=Basil2009/>
* Детските периодични синдроми, които обикновено са предвестник на мигрена, включват циклично повръщане (редки интензивни периоди на повръщане), '''''абдоминална мигрена''''' (абдоминална болка, обикновено съпровождана с гадене) и доброкачествено пароксизмално [[вертиго]] в детска възраст (редки пристъпи на вертиго).
* '''''Ретиналната мигрена''''' включва мигренни главоболия, съпровождани от нарушения на зрението или дори временна [[слепота]] на едното око.
* Усложненията от мигрената включват необикновено продължителни или необикновено чести мигренни главоболия и/или аури или са свързани с припадъци или увреждания на мозъка.
* Вероятната мигрена включва състояния, които притежават някои характеристики на мигрената, но при които няма достатъчно доказателства за диагностицирането им със сигурност като мигрена (при наличието на едновременна свръхупотреба на [[медикамент]]и).
* Хроничната мигрена е усложнение на мигрената, което представлява главоболие, отговарящо на диагностичните критерии за ''мигренно главоболие'' и проявяващо се за по-дълги периоди от време, по-конкретно, по-дълги или равни на 15 дни месечно за повече от 3 месеца.<ref>{{cite journal|last=Negro|first=A|coauthors=Rocchietti-March, M; Fiorillo, M; Martelletti, P|title=Chronic migraine: current concepts and ongoing treatments.|journal=European review for medical and pharmacological sciences|date=2011 Dec|volume=15|issue=12|pages=1401 – 20|pmid=22288302}}</ref>

=== Коремна мигрена ===
Диагнозата на ''коремните мигрени'' е спорна.<ref name=Abdo2002>{{cite book|last=Davidoff|first=Robert A.|title=Migraine: manifestations, pathogenesis, and management|year=2002|publisher=Oxford Univ. Press|location=Oxford [u.a.]|isbn=9780195137057|page=81|url=http://books.google.ca/books?id=PAdn6xC3KlAC&pg=PA81 |edition=2nd }}</ref> Някои данни сочат, че повтарящите се епизоди на коремна болка при липса на главоболие, могат да представляват вид мигрена<ref name=Abdo2002/><ref>{{cite journal|last=Russell|first=G|coauthors=Abu-Arafeh, I, Symon, DN|title=Abdominal migraine: evidence for existence and treatment options|journal=Paediatric drugs|year=2002|volume=4|issue=1|pages=1 – 8|pmid=11817981}}</ref> или поне предшественик на мигрени.<ref name=HA24/> Тези епизоди на болка могат или не могат да доведат до предшестващ подобен на мигрената симптом и обикновено продължават от минути до часове.<ref name=Abdo2002/> Те често се срещат при лица с лична или фамилна история на типични мигрени.<ref name=Abdo2002/> Други [[синдром]]и, за които се смята, че са предшественици на мигрената, включват: синдром на циклично повръщане и доброкачествен пароксизмален световъртеж в детска възраст.<ref name=HA24/>

=== Диференциална диагноза ===
Други заболявания, които могат да предизвикат подобни на мигренно главоболие симптоми, включват: '''темпорален''' ''артериит'', ''клъстерни главоболия'', [[Глаукома|''остра глаукома'']], ''[[менингит]]'' и ''субарахноидален [[кръвоизлив]]''.<ref name=Gilmore2011/> Темпоралният артериит обикновено се среща при хора над 50-годишна възраст и предизвиква болезненост над [[слепоочие]]то, клъстерното главоболие е придружено от едно-странно запушване на носа, сълзи и силна болка около [[Очна ябълка|очните ябълки]], острата глаукома е свързана със зрителни проблеми, менингитът – с [[Треска (медицина)|треска]], а субарахноидалният кръвоизлив с много бързо начало.<ref name=Gilmore2011/> Главоболието, предизвикано от напрежение обикновено се проявява от двете страни, не е пулсиращо и е свързано с по-леки форми на дискомфорт.<ref name=Gilmore2011/>

== Превенция ==
{{Основна|Превенция на мигрените}}
[[Превантивна медицина|Превантивното лечение]] на мигрени включва: лекарства, хранителни добавки, промени в начина на живот и оперативна намеса. Превенция се препоръчва при хора, страдащи от главоболие повече от два дни в седмицата, при лица, които не могат да понасят използваните за лечение на остри пристъпи лекарства или при индивиди, които страдат от трудно контролирани тежки пристъпи.<ref name=Gilmore2011/>

Целта е да се намали честотата, болезнеността и/или продължителността на мигрените и да се повиши ефективността на неуспешната терапия.<ref name="AFP0601">{{Cite journal|author=Modi S, Lowder DM |title=Medications for migraine prophylaxis |journal=American Family Physician |volume=73 |issue=1 |pages=72 – 8 |year=2006 |month=Януари |pmid=16417067 |url=http://www.aafp.org/link_out?pmid=16417067}}</ref> Друга причина за превенцията е да се избегне главоболието, свързано с прекомерна употреба на лекарства. Това е често срещан проблем и може до доведе до хронично ежедневно главоболие.<ref name="MOHlancet">{{Cite journal|author=Diener HC, Limmroth V |title=Medication-overuse headache: a worldwide problem |journal=Lancet Neurology |volume=3 |issue=8 |pages=475 – 83 |year=2004 |month=Август |pmid=15261608 |doi=10.1016/S1474-4422(04)00824-5}}</ref><ref>{{cite journal |pages=331 – 8 |doi=10.1517/14740338.1.4.331 |title=Medication overuse headaches – what is new? |year=2002 |last1=Fritsche |first1=Guenther |last2=Diener |first2=Hans-Christoph |journal=Expert Opinion on Drug Safety |volume=1 |issue=4 |pmid=12904133}}</ref>

=== Лечение ===
[[Лекарство|Лекарствата]] за превенция на мигрената се считат за ефективни, ако намаляват честотата или тежестта на мигренните пристъпи с най-малко 50%.<ref name="kaniecki">{{Cite book|author=Kaniecki R, Lucas S. |chapter=Treatment of primary headache: preventive treatment of migraine |title=Standards of care for headache diagnosis and treatment |location=Chicago |publisher=National Headache Foundation |year=2004 |pages=40 – 52}}</ref> Насоките са сравнително последователни при оценката на ''топирамат'', ''дивалпроекс''/''натриев валпроат'', ''пропранолол'', и ''метапролол'' като за тях има най-много доказателства за употребата им като първа-линия терапия.<ref name=Loder2012/> Препоръките по отношение на ефективността обаче варират за ''габапентин''.<ref name=Loder2012/> ''Тимолол'' е също ефективен за превенция на мигрената и за намаляване честотата и тежестта на мигренните пристъпи, докато ''фроватриптан'' е ефективен за превенция на менструалната мигрена.<ref name=Loder2012>{{cite journal|last=Loder|first=E|coauthors=Burch, R; Rizzoli, P|title=The 2012 AHS/AAN guidelines for prevention of episodic migraine: a summary and comparison with other recent clinical practice guidelines.|journal=Headache|date=2012 Jun|volume=52|issue=6|pages=930 – 45|pmid=22671714}}</ref> ''Амитриптилин'' и ''венлафаксин'' вероятно също са ефективни.<ref>{{cite journal|last=Silberstein|first=SD|coauthors=Holland, S; Freitag, F; Dodick, DW; Argoff, C; Ashman, E; Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society|title=Evidence-based guideline update: pharmacologic treatment for episodic migraine prevention in adults: report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society.|journal=Neurology|date=24 април 2012|volume=78|issue=17|pages=1337 – 45|pmid=22529202}}</ref> За ''ботокса'' е известно, че е полезен за хора, страдащи от хронични мигрени, но не и за хора с епизодични мигрени.<ref>{{cite journal |author=Jackson JL, Kuriyama A, Hayashino Y |title=Botulinum toxin A for prophylactic treatment of migraine and tension headaches in adults: a meta-analysis |journal=JAMA |volume=307 |issue=16 |pages=1736 – 45 |year=2012 |month=Април |pmid=22535858 |doi=10.1001/jama.2012.505 }}</ref>

=== Алтернативни лечения ===
[[Файл:Butterbur.jpg|мини|160px|Екстрактът от корен на [[Чобанка (лопуш)|Petasites hybridus]] (лопуш) е доказано ефективен за предотвратяването на мигрена.<ref>Pringsheim T, Davenport W, Mackie G, ''et al.'' Canadian Headache Society guideline for migraine prophylaxis. Can J Neurol Sci. 2012 Mar;39(2 Suppl 2):S1-59. PMID 22683887</ref>]]
[[Акупунктура]]та е ефективна за лечението на мигрени.<ref>{{икона|en}} [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21359919 Acupuncture for pain: an overview of Cochrane reviews]</ref> Използването на „истинска“ акупунктура не е по-ефективно от използването на фалшива акупунктура, но както „истинската“, така и фалшивата акупунктура изглежда са по-ефективни от рутинните грижи, като са придружени с по-малко странични ефекти, отколкото профилактичното лечение с лекарства.<ref name = Linde2009>{{cite journal |last1=Linde |first1=K |last2=Allais |first2=G |last3=Brinkhaus |first3=B |last4=Manheimer |first4=E|last5=Vickers |first5=A |last6=White |first6=AR |editor1-last=Linde |editor1-first=Klaus |title=Acupuncture for migraine prophylaxis|journal=Cochrane Database of Systematic Reviews (Online) |issue=1 |pages=CD001218 |year=2009 |pmid=19160193|doi=10.1002/14651858.CD001218.pub2 |pmc=3099267}}</ref> Хиропрактичната манипулация, физиотерапията, масажът и релаксацията могат да бъдат толкова ефективни, колкото ''пропранолол'' или ''топирамат'' при превенция на мигренно главоболие; изследването обаче среща някои проблеми с методологията.<ref>{{cite journal |pages=127 – 33 |doi=10.1007/s10194-011-0296-6 |pmc=3072494 |title=Manual therapies for migraine: A systematic review |year=2011 |last1=Chaibi |first1=Aleksander |last2=Tuchin |first2=Peter J. |last3=Russell |first3=Michael Bjørn |journal=The Journal of Headache and Pain |volume=12 |issue=2 |pmid=21298314}}</ref> Има някои ориентировъчни данни от полза за: [[магнезий]], [[Коензим Q|коензим Q(10)]], ''рибофлавин'', [[Витамини от група B|витамин B(12)]]<ref>{{cite journal |pages=297 – 312 |doi=10.1016/S0083-6729(04)69011-X |chapter=Role of Magnesium, Coenzyme Q10, Riboflavin, and Vitamin B12 in Migraine Prophylaxis |title=Vitamins &amp; Hormones Volume 69 |series=Vitamins & Hormones |year=2004 |last1=Bianchi |first1=A |last2=Salomone |first2=S |last3=Caraci |first3=F |last4=Pizza |first4=V |last5=Bernardini |first5=R |last6=Damato |first6=C |isbn=978-0-12-709869-2 |volume=69 |pmid=15196887 |journal=Vitamins and hormones}}</ref> и ''Tanacetum-parthenium'', макар че качеството трябва да се изследва по-добре, за да се потвърдят първоначалните резултати.<ref>{{cite journal |pages=251 – 6 |doi=10.1111/j.1745-7599.2004.tb00447.x |title=Evidence-Based Use of Botanicals, Minerals, and Vitamins in the Prophylactic Treatment of Migraines |year=2004 |last1=Rios |first1=Juanita |last2=Passe |first2=Megan M. |journal=Journal of the American Academy of Nurse Practitioners |volume=16 |issue=6 |pmid=15264611}}</ref> От алтернативните лекарства за [[чобанка]] има най-много доказателства за нейната употреба.<ref>{{cite journal|last=Holland|first=S|coauthors=Silberstein, SD; Freitag, F; Dodick, DW; Argoff, C; Ashman, E; Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache, Society|title=Evidence-based guideline update: NSAIDs and other complementary treatments for episodic migraine prevention in adults: report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology and the American Headache Society.|journal=Neurology|date=24 април 2012|volume=78|issue=17|pages=1346 – 53|pmid=22529203}}</ref>

=== Медицински изделия и оперативна намеса ===
Медицински устройства като [[биофидбек]] и невростимулатори имат някои предимства за превенция на мигрената, главно когато често използваните противомигренни лекарства са противопоказни или в случай на прекомерна употреба на лекарства. Биофидбек помага на хората да почувстват някои физиологични параметри, така че да могат да ги контролират и да се опитат да се отпуснат като това може да бъде ефективно за лечението на мигрената.<ref>{{cite journal |pages=111 – 27 |doi=10.1016/j.pain.2006.09.007 |title=Efficacy of biofeedback for migraine: A meta-analysis |year=2007 |last1=Nestoriuc |first1=Yvonne |last2=Martin |first2=Alexandra |journal=Pain |volume=128 |pmid=17084028 |issue=1 – 2}}</ref><ref>{{cite journal |pmid=18726688 |year=2008 |last1=Nestoriuc |first1=Y |last2=Martin |first2=A |last3=Rief |first3=W |last4=Andrasik |first4=F |title=Biofeedback treatment for headache disorders: A comprehensive efficacy review |volume=33 |issue=3 |pages=125 – 40 |doi=10.1007/s10484-008-9060-3 |journal=Applied psychophysiology and biofeedback}}</ref> Невростимулацията използва имплантируеми невростимулатори, подобни на пейсмейкъри за лечението на неподатливи хронични мигрени като при тежки случаи са постигнати окуражаващи резултати.<ref>{{cite journal |pmid=20816443 |year=2010 |last1=Schoenen |first1=J|last2=Allena |first2=M |last3=Magis |first3=D |title=Neurostimulation therapy in intractable headaches |volume=97|pages=443 – 50 |doi=10.1016/S0072-9752(10)97037-1 |journal=Handbook of clinical neurology / edited by P.J. Vinken and G.W. Bruyn |series=Handbook of Clinical Neurology |isbn=9780444521392}}</ref><ref>{{cite journal |pmid=19732075 |year=2010|last1=Reed |first1=KL |last2=Black |first2=SB |last3=Banta Cj |first3=2nd |last4=Will |first4=KR |title=Combined occipital and supraorbital neurostimulation for the treatment of chronic migraine headaches: Initial experience |volume=30 |issue=3|pages=260 – 71 |doi=10.1111/j.1468-2982.2009.01996.x |journal=Cephalalgia}}</ref> [[Хирургия|Операцията]] при мигрена, включваща декомпресия на някои [[нерви]] около главата и шията, може да бъде възможност за избор при някои хора, които не се повлияват от медикаменти.<ref name=Surgery2011>{{cite journal|last=Kung|first=TA|coauthors=Guyuron, B, Cederna, PS|title=Migraine surgery: a plastic surgery solution for refractory migraine headache|journal=Plastic and reconstructive surgery|date=2011 Jan|volume=127|issue=1|pages=181 – 9|pmid=20871488|doi=10.1097/PRS.0b013e3181f95a01}}</ref>

== Овладяване ==
Има три основни аспекти на лечението: избягване на отключващия фактор (тригер), остър симптоматичен контрол и фармакологична превенция.<ref name=Bart10/> Лекарствата са по-ефективни, ако се използват в началото на пристъпа.<ref name=Bart10/> Честата употреба на медикаменти може да доведе до главоболие, свързано с прекомерна употреба на лекарства, при което главоболието става по-силно и по-често.<ref name=ICHD2004/> Това може да настъпи при употребата на ''триптани'', ''ерготамини'' и ''[[аналгетици]]'', особено с [[наркотично вещество]] аналгетици.<ref name=ICHD2004/>

=== Аналгетици ===
За хора с леки до умерени симптоми се препоръчва първоначално лечение с прости аналгетици като [[НСПВС]] (Нестероидни противовъзпалителни средства) или комбинацията от [[парацетамол]], [[ацетилсалицилова киселина]] и [[кофеин]].<ref name=Gilmore2011>{{cite journal|last=Gilmore|first=B|coauthors=Michael, M|title=Treatment of acute migraine headache.|journal=American family physician|date=1 февруари 2011|volume=83|issue=3|pages=271 – 80|pmid=21302868}}</ref> За редица НСПВС има доказателства в подкрепа на тяхната употреба. За ''ибупрофен'' е установено, че осигурява ефективно облекчение на болката при приблизително половината от хората.<ref>{{cite journal |author=Rabbie R, Derry S, Moore RA, McQuay HJ |journal=Cochrane Database Syst Rev |volume=10 |issue= 10|pages=CD008039 |year=2010 |pmid=20927770 |doi=10.1002/14651858.CD008039.pub2 |editor1-last=Moore |editor1-first=Maura |title=Ibuprofen with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults}}</ref> ''[[Диклофенак]]'' е доказано ефективен.<ref>{{cite journal |author=Derry S, Rabbie R, Moore RA |title=Diclofenac with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults |journal=Cochrane Database Syst Rev |volume=2 |pages=CD008783 |year=2012 |pmid=22336852 |doi=10.1002/14651858.CD008783.pub2 }}</ref>

Ацетилсалициловата киселина може да облекчи умерена до тежка мигренна болка като ефективността ѝ е близка до тази на суматриптан.<ref>{{Cite journal|author=Kirthi V, Derry S, Moore RA, McQuay HJ |journal=Cochrane Database Syst Rev |volume=4 |issue= 4|pages=CD008041 |year=2010 |pmid=20393963 |doi=10.1002/14651858.CD008041.pub2 |editor1-last=Moore|editor1-first=Maura |title=Aspirin with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults}}</ref> ''[[Кеторолак]]'' е достъпен в интравенозна форма.<ref name=Gilmore2011/> Парацетамол (известен още като ацетаминофен), приложен самостоятелно или в комбинация с ''[[метоклопрамид]]'', е друго ефективно лечение с нисък риск от нежелани ефекти.<ref>{{cite journal |author=Derry S, Moore RA, McQuay HJ |journal=Cochrane Database Syst Rev |volume=11 |issue= 11|pages=CD008040 |year=2010 |pmid=21069700 |doi=10.1002/14651858.CD008040.pub2 |editor1-last=Moore |editor1-first=Maura |title=Paracetamol (acetaminophen) with or without an antiemetic for acute migraine headaches in adults}}</ref> По време на бременност ацетаминофен и метоклопрамид се считат за безопасни, тъй като представляват НСПВС до третия триместър.<ref name=Gilmore2011/>

=== Триптани ===
Триптани като ''суматриптан'' са ефективни при болка и гадене при до 75% от хората.<ref name=Bart10/><ref>{{cite journal |author=Johnston MM, Rapoport AM |title=Triptans for the management of migraine |journal=Drugs |volume=70 |issue=12 |pages=1505 – 18 |year=2010 |month=Август |pmid=20687618 |doi=10.2165/11537990-000000000-00000 }}</ref> Като първоначално лечение те се препоръчват при хора с умерена до силна болка или при хора с по-леки симптоми, които не се повлияват от лечение с прости аналгетици.<ref name=Gilmore2011/> Различните налични форми включват перорален прием, инжектиране, назален спрей, и разтварящи се в устата таблетки.<ref name=Bart10/> Като цяло всички триптани изглеждат еднакво ефективни и имат подобни нежелани реакции. Отделните индивиди обаче могат да се повлияят по-добре от по-специфичните видове триптани.<ref name=Gilmore2011/> Повечето нежелани реакции са леки като например зачервяване; наблюдавани са и случаи на ''[[миокардна исхемия]]'', които обаче са редки.<ref name=Bart10/> Затова не се препоръчват при хора със [[сърдечно-съдови заболявания]].<ref name=Gilmore2011/> Макар от историческа гледна точка да не са препоръчителни за хора с ''базиларни мигрени'', няма конкретни доказателства в подкрепа на това предупреждение за съществуваща вреда от тяхната употреба при тази популация.<ref name=Basil2009/> Те не водят до пристрастяване, но могат да предизвикат главоболие, свързано с прекомерна употреба на лекарства, в случай че се използват за повече от десет дни в рамките на един месец.<ref>{{cite journal |last1=Tepper Stewart J. |last2=Tepper |first2=Deborah E. |title=Breaking the cycle of medication overuse headache |journal=Cleveland Clinic Journal of Medicine |volume=77 |issue=4 |pages=236 – 42 |year=2010 |month=Април |pmid=20360117 |doi=10.3949/ccjm.77a.09147 |first1=S. J.}}</ref>

=== Ерготамини ===
''Ерготамин'' и ''дихидроерготамин'' са по-стари лекарства, които все още се предписват за мигрени, като последното е налично под формата на назален спрей или в инжекционна форма.<ref name=Bart10/> Имат еднакво ефективно действие с триптаните,<ref name=Kelly2012>{{cite journal|last=Kelley|first=NE|coauthors=Tepper, DE|title=Rescue therapy for acute migraine, part 1: triptans, dihydroergotamine, and magnesium.|journal=Headache|date=2012 Jan|volume=52|issue=1|pages=114 – 28|pmid=22211870|doi=10.1111/j.1526-4610.2011.02062.x}}</ref> по-евтини са<ref>{{cite book|last=Olesen|first=Jes|title=The headaches.|year=2006|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781754002|pages=516|url=http://books.google.ca/books?id=F5VMlANd9iYC&pg=PA516|edition=3. ed.}}</ref> и получените нежелани реакции обикновено са леки.<ref name=DHE2010/> При най-тежките случаи като например мигренен статус, те изглежда представляват най-ефективния вариант на лечение.<ref name=DHE2010>{{cite journal|last=Morren|first=JA|coauthors=Galvez-Jimenez, N|title=Where is dihydroergotamine mesylate in the changing landscape of migraine therapy?|journal=Expert opinion on pharmacotherapy|date=2010 Dec|volume=11|issue=18|pages=3085 – 93|pmid=21080856|doi=10.1517/14656566.2010.533839}}</ref>

=== Други ===
Други потенциални възможности са ''метоклопрамид'' интравенозно или ''[[лидокаин]]'' назално.<ref name=Gilmore2011/> Препоръчителното лечение за тези, които посещават спешно отделение е метоклопрамид.<ref name=Gilmore2011/> Еднократна доза от интравенозен ''[[дексаметазон]]'', когато се добави към стандартното лечение на мигренен пристъп, е свързвана с 26% намаляване на повторението на главоболието през следващите 72 часа.<ref>{{Cite journal|author=Colman I |title= Parenteral dexamethasone for acute severe migraine headache: meta-analysis of randomised controlled trials for preventing recurrence |journal=BMJ |volume=336|issue=7657 |pages=1359 – 61 |year=2008 |month=Юни |pmid=18541610 |pmc=2427093|doi=10.1136/bmj.39566.806725.BE|author-separator=,| author2=Friedman BW| author3=Brown MD|display-authors=3|last4=Innes|first4=G. D| last5=Grafstein| first5=E.|last6=Roberts| first6=T. E| last7=Rowe|first7=B. H }}</ref> Гръбначната манипулация за лечение на постоянна мигрена не е подкрепена с доказателства.<ref>{{cite journal|last=Posadzki|first=P|coauthors=Ernst, E|title=Spinal manipulations for the treatment of migraine: a systematic review of randomized clinical trials.|journal=Cephalalgia: an international journal of headache|date=2011 Jun|volume=31|issue=8|pages=964 – 70|pmid=21511952|doi=10.1177/0333102411405226}}</ref> Препоръчително е да не се използват [[опиати]] и [[барбитурат]]и.<ref name=Gilmore2011/>

== Прогноза ==
Дългосрочната прогноза при хора с мигрена е променлива.<ref name=Prognosis2008>{{cite journal| last=Bigal| first=ME| coauthors=Lipton, RB|title=The prognosis of migraine.|journal=Current opinion in neurology|date=2008 Jun|volume=21| issue=3|pages=301 – 8|pmid=18451714|doi=10.1097/WCO.0b013e328300c6f5}}</ref> Повечето хора с мигрена имат периоди на загуба на производителност поради заболяването си,<ref name=Bart10/> въпреки че обикновено състоянието е сравнително доброкачествено<ref name=Prognosis2008/> и не е свързано с повишен риск от смърт.<ref name=Death2011>{{cite journal|last=Schürks|first=M|coauthors=Rist, PM; Shapiro, RE; Kurth, T|title=Migraine and mortality: a systematic review and meta-analysis.|journal=Cephalalgia: an international journal of headache|date=2011 Sep|volume=31|issue=12|pages=1301 – 14|pmid=21803936|doi=10.1177/0333102411415879}}</ref> Съществуват четири основни форми на болестта: симптомите могат да отшумят напълно, симптомите могат да продължат, но да намаляват постепенно с течение на времето, симптомите могат да продължат със същата честота и тежък характер, или атаките могат да станат по-лоши и по-чести.<ref name=Prognosis2008/>

Мигрената с аура определено е рисков фактор за ''исхемичен инсулт'',<ref name=Stroke2009>{{cite journal| last=Schürks| first=M| coauthors=Rist, PM; Bigal, ME; Buring, JE; Lipton, RB; Kurth, T|title=Migraine and cardiovascular disease: systematic review and meta-analysis.|journal=BMJ (Clinical research ed.)| date=27 октомври 2009| volume=339| pages=b3914| pmid=19861375| pmc=2768778}}</ref> удвояващ риска.<ref>{{cite journal| last=Kurth|first=T|coauthors=Chabriat, H; Bousser, MG| title=Migraine and stroke: a complex association with clinical implications.|journal=Lancet neurology|date=2012 Jan| volume=11| issue=1| pages=92 – 100| pmid=22172624}}</ref> Ако човек е млад, ако е жена, която използва хормонална контрацепция, както и [[пушене]]то, допълнително се увеличава този риск.<ref name=Stroke2009/> Освен това изглежда съществува връзка с дисекция на маточната артерия.<ref>{{cite journal|last=Rist|first=PM|coauthors=Diener, HC; Kurth, T; Schürks, M|title=Migraine, migraine aura, and cervical artery dissection: a systematic review and meta-analysis.|journal=Cephalalgia: an international journal of headache| date=2011 Jun|volume=31|issue=8|pages=886 – 96|pmid=21511950|doi=10.1177/0333102411401634|pmc=3303220}}</ref> Мигрената без аура не се проявява като фактор.<ref name=Kurth2010>{{cite journal|last=Kurth|first=T|title=The association of migraine with ischemic stroke.|journal=Current neurology and neuroscience reports|date=2010 Mar|volume=10|issue=2|pages=133 – 9|pmid=20425238|doi=10.1007/s11910-010-0098-2}}</ref> Отношението със сърдечните проблеми е неубедително с едно-единствено изследване в подкрепа на дадена връзка.<ref name=Stroke2009/> Като цяло обаче мигрената изглежда не увеличава риска от смърт от инсулт или сърдечна болест.<ref name=Death2011/> Превантивното лечение на мигрена при случаите на мигрена с аура може да предотврати свързаните инсулти.<ref>{{cite journal|last=Weinberger|first=J|title=Stroke and migraine.|journal=Current cardiology reports|date=2007 Mar|volume=9|issue=1|pages=13 – 9|pmid=17362679}}</ref>

== Епидемиология ==
[[Файл:Migraine world map - DALY - WHO2002.svg|мини|[[Disability-adjusted life year]] for migraines per 100 000 inhabitants in 2002
{{колони|2|
{{legend|#b3b3b3|няма данни}}
{{legend|#ffff65|<45}}
{{legend|#fff200|45–65}}
{{legend|#ffdc00|65–85}}
{{legend|#ffc600|85–105}}
{{legend|#ffb000|105–125}}
{{legend|#ff9a00|125–145}}
{{legend|#ff8400|145–165}}
{{legend|#ff6e00|165–185}}
{{legend|#ff5800|185–205}}
{{legend|#ff4200|205–225}}
{{legend|#ff2c00|225–245}}
{{legend|#cb0000|>245}}
}}]]

В световен мащаб мигрената засяга над 10% от хората.<ref name=Rob10/> За година в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] около 6% от мъжете и 18% от жените получават мигрена, съответно с риск за живота са приблизително 18% и 43%.<ref name=Bart10/> В [[Европа]] мигрената засяга 12 – 28% от хората в даден момент от живота им, като приблизително 6 – 15% от възрастните мъже и 14 – 35% от възрастните жени получават поне един пристъп годишно.<ref name=Stovner2007/> Процентите на мигрена са малко по-ниски в [[Азия]] и [[Африка]], отколкото в западните страни.<ref name=HA25>The Headaches Pg. 238 – 240</ref><ref name=AsiaEpi2003>{{Cite journal|author=Wang SJ |title=Epidemiology of migraine and other types of headache in Asia |journal=Curr Neurol Neurosci Rep |volume=3 |issue=2 |pages=104 – 8 |year=2003|pmid=12583837| doi = 10.1007/s11910-003-0060-7}}</ref> Хроничната мигрена се появява приблизително при 1,4 – 2,2% от населението.<ref>{{cite journal|last=Natoli|first=JL|coauthors=Manack, A; Dean, B; Butler, Q; Turkel, CC; Stovner, L; Lipton, RB|title=Global prevalence of chronic migraine: a systematic review.|journal=Cephalalgia: an international journal of headache|date=2010 May|volume=30|issue=5|pages=599 – 609|pmid=19614702|doi=10.1111/j.1468-2982.2009.01941.x}}</ref>
[[Файл:Migraine gender age.png|мини|ляво|Честота на мигрената по възраст и пол]]
Тези цифри съществено се различават с възрастта: мигрената най-често започва между 15 и 24-годишна възраст и се проявява най-вече при хора на възраст от 35 до 45 години.<ref name=Bart10/> При децата около 1,7% от 7-годишните и 3,9% от тези между 7 и 15 години имат мигрена, като заболяването се среща малко по-често при момчетата преди пубертета.<ref name=Hershey2010>{{cite journal|last=Hershey|first=AD|title=Current approaches to the diagnosis and management of pediatric migraine.|journal=Lancet neurology|date=2010 Feb|volume=9|issue=2|pages=190 – 204|pmid=20129168}}</ref> През юношеството мигрената се среща по-често сред жените<ref name=Hershey2010/> и това продължава през останалата част от живота, като двойно по-често се среща сред по-възрастните жени, отколкото при мъжете.<ref name=Pol2009/> При жените по-често се среща мигрена без аура, отколкото мигрена с аура, обаче при мъжете двата вида възникват с подобна честота.<ref name=HA25/>

По време на перименопаузата симптомите често се влошават, преди да намалее тежкият им характер.<ref name=Pol2009>{{cite journal|last=Nappi|first=RE|coauthors=Sances, G; Detaddei, S; Ornati, A; Chiovato, L; Polatti, F|title=Hormonal management of migraine at menopause.|journal=Menopause international|date=2009 Jun|volume=15|issue=2|pages=82 – 6|pmid=19465675}}</ref> Макар и симптомите да отзвучават при около две трети от възрастните хора, при 3 до 10% продължават.<ref name=ElderlyBook2008>{{cite book|last=Malamut|first=edited by Joseph I. Sirven, Barbara L.|title=Clinical neurology of the older adult|year=2008|publisher=Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=9780781769471|pages=197|url=http://books.google.ca/books?id=c1tL8C9ryMQC&pg=PA197|edition=2nd ed.}}</ref>

== История ==
[[Файл:Cruikshank - The Head Ache.png|мини|''The Head Ache'', George Cruikshank (1819)]]
Ранно описание, което съответства на мигрената, се съдържа в „Еберс папирус“, написан около [[1200 г. пр.н.е.]] в [[Древен Египет]].<ref name=Miller2005>{{cite book|last=Miller|first=Neil|title=Walsh and Hoyt's clinical neuro-ophthalmology.|year=2005|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia, Pa.|isbn=9780781748117|pages=1275|url=http://books.google.ca/books?id=9RA2ZOPRuhgC&pg=PA1275|edition=6th ed}}</ref> През [[200 г. пр.н.е.|200 г. пр. Хр.]], писмени документи от [[Хипократ|медицинската школа на Хипократ]] описват визуалната аура, която може да предхожда главоболието и частичното успокоение, настъпващо в резултат на повръщане.<ref name=Borsook2012>{{cite book|last=Borsook|first=David|title=The migraine brain: imaging, structure, and function|year=2012|publisher=Oxford University Press|location=New York|isbn=9780199754564|pages=3 – 11|url=http://books.google.ca/books?id=5GVVJS_fCAkC&pg=PA3&lpg=PA3}}</ref>

[[Файл:Crane-trepanation-img 0507 crop.jpg|мини|ляво|Череп с трепанация, от [[желязната епоха]]]]Периметърът на дупката в черепа е със закръглени ръбове от врастването на нова костна тъкан, което показва, че лицето е оцеляло след операцията.

Едно описание на [[Аретей от Кападокия]] от [[2 век]] разделя главоболията на три вида: ''cephalea'' (често, продължително и тежко главоболие), ''cephalalgia'' (рядко, не толкова сериозно главоболие) и ''heterocrania'' (главоболие, обхващащо половината глава).<ref name=Waldman2011>{{cite book|last=Waldman|first=[edited by] Steven D.|title=Pain management|year=2011|publisher=Elsevier/Saunders|location=Philadelphia, PA|isbn=9781437736038|pages=2122 – 2124|url=http://books.google.ca/books?id=O6AojTbeXoEC&pg=PT2122&lpg=PT2122|edition=2nd ed.}}</ref> [[Гален|Гален на Пергамон]] използва термина ''hemicrania'' (половин глава), от който се предполага, че произлиза думата мигрена.<ref name=Waldman2011/> Освен това той прави предложение, че болката възниква от менингите и кръвоносните съдове на главата.<ref name=Borsook2012/> През [[1887]] г. един френски библиотекар – Луи Хиацинт Томас, за първи път разделя мигрената на двата използвани сега вида – мигрена с аура (''migraine ophthalmique'') и мигрена без аура (''migraine vulgaire'').<ref name=Borsook2012/>

[[Трепанация]] – съзнателно пробиване на дупки в черепа се е практикувало още през [[7000 г.пр.н.е.|7000 г. пр. Хр.]]<ref name=Miller2005/> Въпреки че понякога хората оцеляват, мнозина биха умрели от процедурата поради инфекция.<ref>{{cite book|last=Mays|first=eds. Margaret Cox, Simon|title=Human osteology: in archaeology and forensic science|year=2002|publisher=Cambridge University Press|location=Cambridge [etc.]|isbn=9780521691468|pages=345|url=http://books.google.ca/books?id=-UqAnk-n7wgC&pg=PA345|edition=Repr.}}</ref> Вярвало се е, че действа чрез „изгонването на злите духове“.<ref>{{cite book|last=Colen|first=Chaim|title=Neurosurgery|year=2008|publisher=Colen Publishing|isbn=9781935345039|pages=1|url=http://books.google.ca/books?id=zHg53Gw0JrAC&pg=PA1}}</ref> През [[17 век]] [[Уилям Харви]] препоръчва трепанацията като средство за лечение на мигрена.<ref>{{cite book|last=Daniel|first=Britt Talley|title=Migraine|year=2010|publisher=AuthorHouse|location=Bloomington, IN|isbn=9781449069629|pages=101|url=http://books.google.ca/books?id=YSoSECeCudIC&pg=PA101&lpg=PA101}}</ref>

Въпреки че са направени много опити за лечение на мигрена, едва след [[1868]] г. е използвано вещество, което в крайна сметка се оказа ефективно.<ref name=Borsook2012/> Това вещество е гъбата [[мораво рогче]], от която през [[1918]] г. е изолиран ''ерготамин''.<ref name=Hanson2011>{{cite journal|last=Tfelt-Hansen|first=PC|coauthors=Koehler, PJ|title=One hundred years of migraine research: major clinical and scientific observations from 1910 to 2010.|journal=Headache|date=2011 May|volume=51|issue=5|pages=752 – 78|pmid=21521208}}</ref> ''Метисергид'' се разработва през [[1959]] г., а първият ''триптан'' (''суматриптан'') е разработен през [[1988]] г.<ref name=Hanson2011/> През [[20 век]] са открити и потвърдени ефективни превантивни мерки чрез по-добра идея на проучването.<ref name=Borsook2012/>

== Общество и култура ==
Мигрената е значителен източник както на медицински разходи, така и на загуба на производителност. Изчислено е, че тя е най-скъпото неврологично заболяване в [[Европейска общност|Европейската общност]], което струва повече от € 27 млрд. годишно.<ref name=EU2008>{{cite journal|last=Stovner|first=LJ|coauthors=Andrée, C; Eurolight Steering, Committee|title=Impact of headache in Europe: a review for the Eurolight project.|journal=The journal of headache and pain|date=2008 Jun|volume=9|issue=3|pages=139 – 46|pmid=18418547}}</ref> В Съединените щати преките разходи се оценяват на $ 17 млрд.<ref name=EcoUSA2008>{{cite journal|last=Mennini|first=FS|coauthors=Gitto, L; Martelletti, P|title=Improving care through health economics analyses: cost of illness and headache.|journal=The journal of headache and pain|date=2008 Aug|volume=9|issue=4|pages=199 – 206|pmid=18604472}}</ref> Почти една десета от този разход се дължи на разноските за триптани.<ref name=EcoUSA2008/> Непреките разходи са около $ 15 млрд., от които най-големият компонент е пропуснатата работа.<ref name=EcoUSA2008/> При тези, които ходят на работа с мигрена, ефективността намалява приблизително с една трета.<ref name=EU2008/> Освен това често се появяват отрицателни последици за семейството на лицето.<ref name=EU2008/>

== Проучвания ==
Установено е, че свързаните с гена за калцитонин пептиди (CGRPs) играят роля в [[патогенеза]]та на болката, асоциирана с мигрена.<ref name=Gilmore2011/> CGRP рецепторни антагонисти, като например ''olcegepant'' и ''telcagepant'' са изследвани както „[[инвитро]]“, така и при клинични проучвания за лечението на мигрена.<ref name="pmid18808506">{{Cite journal|author=Tepper SJ, Stillman MJ |title=Clinical and preclinical rationale for CGRP-receptor antagonists in the treatment of migraine |journal=Headache |volume=48 |issue=8 |pages=1259 – 68 |year=2008 |month=Септември |pmid=18808506 |doi=10.1111/j.1526-4610.2008.01214.x }}</ref> През [[2011]] г. Merck спира фаза III на клиничните изпитвания за изпитваното лекарство ''telcagepant''.<ref name=telcagepant>{{cite web|last=Merck & Co., Inc.|title=SEC Annual Report, Fiscal Year Ending Dec 31, 2011|url=http://www.merck.com/investors/financials/form-10-k-2011.pdf|publisher=SEC|accessdate=21 май 2012|page=65|date=28 февруари 2012|format=PDF|архив_дата=2013-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131019042201/http://www.merck.com/investors/financials/form-10-k-2011.pdf}}</ref> Транскраниална магнитна стимулация също е обещаваща.<ref name=Gilmore2011/>

== Източници ==
{{Reflist|30em}}
{{Превод от|en|Migraine|590122110}}

[[Категория:Неврологични заболявания]]