Преглед на кода на Асеневци

{{Кралска династия|
|име=Асеневци
|страна=България
|герб=[[Файл:Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg|200px|център|Герб]]
|парентална династия=
|владение=Второ българско царство
|титли=[[Цар]]
|основател=[[ Петър]] и [[Иван Асен I ]] (''първи известени'')
|последен владетел=[[Иван III Асен ]]
|настоящ потомък=''няма''
|година на основаване=[[1189]]
|разпадане=[[1357]]
|националност=[[българи]]
|кадетски линии=[[Шишмановци]], [[Срацимировци]]
}}
[[Файл:Bulgarian Asen dynasty monument Veliko Tarnovo Klearchos.jpg|мини|[[Паметник „Асеневци“]], посветен на Петър, Асен, Калоян (Велико Търново)|313x313пкс]]

[[Династия]]та на '''Асеневци''' (''Asseniden, Asseniter'', във [[Византия]] са наричани ''Ασάνης'', ''Asanes'') управлява [[Второто българско царство]] между [[1187]] и [[1280]] г.

== Произход ==
Произходът на [[династия]]та е български според преобладаващо в българската историография мнение<ref>{{cite book |last= Божилов |first= Иван |authorlink= Иван Божилов |title= Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) |year= 1985, 1994 |publisher= [[БАН]], ISBN 954-430-264-6.|}}</ref>. Основание за това дават обстоятелствата, че самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе [[Самуил]], [[Петър I (България)|Петър I]] и [[Симеон I]], а своята държава – като продължение на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]<ref>Дуйчев, Иван. Идеята за приемствеността в средновековната българска държава, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 74 – 78</ref>. От друга страна в кореспонденцията си с папата [[Калоян]] използва титлата „император на българи и власи“ (''imperator Bulgarorum et Blachorum'').{{hrf|Даскалов|2015|322}} За [[българи|българския]] произход на династията говорят: всички местни извори и всички чужди, след царуването на [[Борил]],{{ hrf|Fine|1994|p=12}} използвайки термините [[България]], българи, български, славяно – българските имена като [[Иванко]] (роднина и убиец на [[Иван Асен I]]),{{ hrf|Wolff|1949|pp=167–206}} [[Борил]] и [[Алексий Слав|Слав]], че Асеневци се обявяват за потомци и наследници на старите български царе и смятат държавата си за продължение на [[Първа българска държава|Първото българско царство]],<ref>Entangled Histories of the Balkans - Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies Balkan Studies Library, Roumen Daskalov, Alexander Vezenkov, Publisher	BRILL, 2015, {{ISBN|9004290362}}, pp. 289-316.</ref> а [[Калоян]] се провъзгласявa за [[българи|български]] отмъстител, приемайки прозвището ''Ромеоубиец'' по аналогия с [[Василий II Българоубиец]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/bulgarien1943/zweite.html ''„Kalojan, der Griechentöter"'']</ref>

Според румънските [[медиевистика|медиевисти]] произходът на Асеневци е [[власи|влашки]], за което свидетелстват съвременни източници като [[Никита Хониат]], [[Ансберт]], [[Жофроа дьо Вилардуен]] и [[Робер дьо Клари]].{{hrf|Даскалов|2015|301, 324}} В румънската историография преобладава възгледът, че създадената от тях държава първоначално има смесен българо-влашки характер и се българизира по-отчетливо с падането на династията в средата на XIII век.{{hrf|Даскалов|2015|301}} Подобни възгледи имат и западни историци, като [[Константин фон Хьофлер]], [[Роберт Рьослер]] и [[Робърт Лий Улф]].{{hrf|Даскалов|2015|350}} Български автори, като [[Васил Златарски]] и [[Петър Мутафчиев]] се опитват да омаловажат свидетелствата на Никита Хониат. Мутафчиев развива теорията, че в този контекст „власи“ не е [[етноним]], а неетническо наименование на мигриращи овчари,{{hrf|Даскалов|2015|303 – 304}} а според Златарски Хониат дори използва името „власи“ с цел да обиди българите.{{hrf|Даскалов|2015|321}} Подобни възгледи имат и небългарски историци, като [[Константин Иречек]], [[Фьодор Успенски]] и [[Василий Василевски]].{{hrf|Даскалов|2015|350}} За да оспори влашкия произход на Асеневци Мутафчиев развива собствена широка реконструкция на събитията по Долния Дунав, според която там се развива руско-куманска колонизация, част от която са Асеневци.{{hrf|Даскалов|2015|303}}<ref>Мутафчиев, Петър. Произходът на Асеновци, Избрани съчинения, т. ІІ, София 1973, с. 150 – 194</ref>[[Файл:Forty Martyrs Church Svik.jpg|мини|„Св. 40 мъченици“ – гробната църква на Асеневци в Търново|ляво|231x231пкс]]Други автори приемат, че всъщност династията е с [[кумани|кумански]] произход. Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на [[Втора българска държава|Второто българско царство]]. Според някои изследователи всички големи династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, [[Тертеровци]] и [[Шишмановци]] са с кумански произход.<ref>Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1-139-44408-5, Introduction.</ref>  За Асен се знае, че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge – мъдър, Тертеровци, от terter – орел и Шишмановци, от şişman – дебел. Много от куманите вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. В полза на куманския произход на Асен и Петър говорят и техните тюркски имена, а някои автори дори свързват името Асен с много по-стария тюркски владетелски род [[Ашина]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=7DJWyg97IggC&pg=PA33&dq=asen+dynasty+origins&hl=bg&sa=X&ei=4w38UbS0KsLYswbWl4CgCQ&ved=0CDYQ6AEwAQ#v=onepage&q=asen%20dynasty%20origins&f=false Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1-139-44408-5, стр. 41 – 42]</ref> Васил Златарски и [[Петър Ников]] говорят за смесен българо-кумански произход на Асеневци.{{hrf|Даскалов|2015|322 – 323}}[[Файл:Bulgaria-Iván Asen2-es.svg|мини|България при Иван II Асен (1230 г.)|247x247пкс]]Някои възрожденски автори, като [[Паисий Хилендарски]] и [[Георги Раковски]], тълкувайки буквално кореспонденцията Калоян с папата, смятат Асеневци за преки потомци на владетелите на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], но тази теза се отхвърля от съвременната историография.{{hrf|Даскалов|2015|323 – 324}}

Предполага се, че родовите владения на Асеневци са в района на Търново<ref>Дуйчев, Иван. „Идеята за приемствеността в средновековната българска държава“, в: Дуйчев, Иван. „Проучвания върху средновековната българска история и култура“, София, 1981, с. 73 – 74</ref>.

През 1204 г. се печели помощта на папата за една [[цар]]ска коронизация и за независима църковна организация. Чрез политиката на женитба Асеневци се сродяват с унгарската, със сръбската, а също и с епирската фамилия, с латинците в [[Константинопол]] и с гърците в [[Никея]]. Асеневци измират с [[Калиман II|Калиман II Асен]] (1256 – 1257) в директна мъжка линия.<ref>Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: ''Lexikon zur Geschichte Südosteuropas.'' Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63</ref>
[[Файл:Asenevtsi.jpg|център|мини|585x585пкс]]

== Владетели ==
[[Файл:Desislava.jpg|мини|Фреска от Боянската църква]]
{|
|-
| '''[[Теодор-Петър|Петър IV]]''' (''Теодор'')
| [[1185]] – [[1197]]
|-
| '''[[Иван Асен I]]''' (''Асен'')
| [[1187]] – [[1196]]
|-
| '''[[Калоян]]''' (''Йоаница'')
| [[1197]] – [[1207]]
|-
| '''[[Борил]]'''
| [[1207]] – [[1218]]
|-
| '''[[Иван Асен II]]'''
| [[1218]] – [[1241]]
|-
| '''[[Калиман I]]'''
| [[1241]] – [[1246]]
|-
| '''[[Михаил II Асен]]'''
| [[1246]] – [[1256]]
|-
| '''[[Калиман II]]'''
| [[1256]]
|-
| '''[[Мицо Асен]]'''
| [[1256]] – [[1257]]
|-
| '''[[Константин Асен]] ''' (''Константин Тих'')
| [[1257]] – [[1277]]
|-
| '''[[Иван Асен III]]'''
| [[1279]] – [[1280]]
|}

== Разклонения ==
; Родословие на Иван Асен I
{{align|center|
{{Familytree2
|style=font-size: 90%; line-height: 110%;
|border=1
|boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0;
|boxstyle_1=background-color: #fcc;
|boxstyle_2=background-color: #fb9;
|boxstyle_3=background-color: #ffc;
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_5=background-color: #fcb;
|1= '''Иван Асен II'''
|2= [[Иван Асен I]]
|3= [[Елена (Иван Асен I)]]
|4= Асен (родоначалник на династията Асеневци)
|5= 
|6= [[Стефан Неманя]]
|7= [[Ана Неманя]]
|8= 
|9= 
|10= 
|11= 
|12= [[Завида]]
|13= 
|14= наследник на [[Роман IV Диоген]] и [[Анна Алусиан]] ?
|15= наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
|16= 
|17= 
|18= 
|19= 
|20= 
|21= 
|22= 
|23= 
|24= [[Урош I]]
|25= [[Анна Диогениса]]
|26= 
|27= 
|28= 
|29= 
|30= 
|31= 
}}
}}

; Византия
Българският цар [[Мицо Асен]] след бягството си във [[Византия]] основава византийския клон на фамилията Асеневци (''Асани'').

; Деспоти на Морея с име ''Асен''
* [[Андроник Асен]]
* [[Мануил Кантакузин (деспот на Морея)|Мануил (Асен) Кантакузин]]
* [[Михаил Асен]]
** [[Андрей Асен]]
* Мануил Асен Кантакузин (отново)
* [[Матей Асен Кантакузин|Матей Асен]]
* [[Димитър I Кантакузин|Димитър I Асен]]

== Литература ==
* {{cite book | last = Божилов | first = Иван | year = 1985 | title = Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) | location = Sofia | publisher = Bulgarian Academy of Sciences | език = | id = OCLC [http://worldcat.org/oclc/14378091 14378091]}}
* Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42
* Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300
* А. А. Василиев: ''History of the Byzantine Empire'', 1935
* Djuvara, Neagu. ''O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri''. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
* [[Lexikon des Mittelalters]] (LMA). München 1980ff. Band 1
* Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: ''Lexikon zur Geschichte Südosteuropas''. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
{{commonscat|Asen dynasty|Асеневци}}

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
* {{cite | фамилия-част = Даскалов | име-част = Румен | автор-част-препратка = Румен Даскалов | заглавие-част = Вражда за Средновековието: българо-румънските историографски междуособици | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Александър Везенков (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2015 | isbn = 978-954-535-902-6}}

== Външни препратки ==
* [http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html Династията Асеневци], genealogy.euweb.cz
* [https://sutsatadicraiova.wordpress.com/2011/03/05/craiova-orasul-vlahilor-si-asanestilor/ Craiova – oraşul vlahilor şi Asăneştilor]
{{Български династии‎}}{{Портал|История на България}}
[[Категория:Асеневци| ]]
[[Категория:История на България]]
[[Категория:12 век в Европа]]
[[Категория:13 век в Европа]]
[[Категория:14 век в Европа]]