Двустранно симетрични

(пренасочване от Bilateria)

Двустранно симетрични[1] (на латински: Bilateria, наричат се и билатерално симетрични[2]) са всички животни с двустранна симетрия, т.е. те имат преден и заден край, както и горен и долен. Радиално симетрични животни като |медузите имат горна и долна страна, но нямат предна и задна. Двустранно-симетричните са подцарство (основната група) на животните, включващо по-голямата част от типовете, най-забележителни изключения са водните гъби, принадлежащи на Parazoa, и медузите и коралите - принадлежност на Radiata. По-голямата част от Bilateria имат тела, които се развиват от три различни зародишни слоя, наречени ендодерма, мезодерма и ектодерма. Оттук те се наричат и ​​трислойни. Почти всички са двустранно симетрични или имат приблизително двустранна симетрия. Най-забележително изключение са бодлокожите, които постигат почти радиална симетрия като възрастни, но са двустранно симетрични като ларви.

Двустранно симетрични
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
Научно наименование
Hatschek, 1888
Обхват на вкаменелости
Двустранно симетрични в Общомедия
[ редактиране ]

С изключение на няколко силно редуцирани форми, Bilateria имат пълен храносмилателен тракт с отделна уста и анус. Повечето Bilateria също имат вид вътрешна кухина, наречена целом. Смятало се е, че ацеломните видове произхождат от друга група, но има някои доказателства, че в основната на ацелоните типове (плоските червеи и кореморесничести) отсъствието би могло да бъде вторично.

Еволюция

редактиране

Хипотетичният последен общ прародител на всички bilateria се нарича „Urbilaterian“.[3][4] Има спор за външния му вид. Първите сведения за bilateria във фосилни данни идват от на следи вкаменелости в едикардийни седименти, като първият достоверен фосил е на билатерално е Kimberella, датираща преди 555 млн. години. По-старите вкаменелости са противоречиви; фосилните Vernanimalcula, може да са на билатерално, но може също така да се представляват артефакт.

Филогения

редактиране

Има два или повече надтипа в Bilateria. Deuterostomia (вторичноустни) включва бодлокожи, полухордови, хордови и евентуално няколко по-малки типа. Protostomia (първичноустни) включват по-голямата част от останалите, като членестоноги, анелиди, мекотели, плоските червеи и така нататък. Има редица различия, най-вече в развитието на ембриона. По-специално, първото отваряне на ембриона, става устата в protostomia, и анус в deuterostomia. Много таксономисти отчитат най-малко още два типа наред с protostomia, Ecdysozoa и Lophotrochozoa. Някои таксономисти също се признават друг Platyzoa, докато други включват Platyzoans в Lophotrochozoa.[5] Четинкочелюстни (Chaetognatha), са особено трудно за квалифициране, някои таксономисти ги причисляват към deuterostomia, а други, към protostomia. Двете най-новите изследвания, подкрепят сходството им с protostomia.[6][7]

Филогения на Bilateria според Nielsen (2001) е както следва.[8] Алтернативна филогения предполага съществуването на базална група, наречена на ecdysozoa.


Protostomia
Spiralia
Schizocoelia

Sipuncula


Articulata

Mollusca


Euarticulata

Annelida


Panarthropoda

Onychophora




Tardigrada



Arthropoda







Bryozoa

Ectoprocta



Entoprocta



Parenchymia

Platyhelminthes



Nemertini



Gnathifera

Chaetognatha




Gnathostomulida



Rotifera





Cycloneuralia

Gastrotricha


Introverta

Nematoda



Nematomorpha



Cephalorhyncha

Priapulida




Kinorhyncha



Loricifera






Deuterostomia


Phoronida



Brachiopoda





Echinodermata



Pterobranchia




Enteropneusta



Chordata






Източници

редактиране
  1. Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8, стр. 30
  2. Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-189-9, стр. 93
  3. Knoll, Andrew H. and Sean B. Carroll. (1999) Early Animal Evolution: Emerging Views from Comparative Biology and Geology. Science. 25 юни 1999: Vol. 284. no. 5423, pp. 2129 – 2137. Found at [1] Архив на оригинала от 2007-10-16 в Wayback Machine.. Посетен на 15 ноември 2006
  4. Balavoine, Guillaume, & Adoutte, Andre. 2003. The segmented Urbilateria: A testable scenario. Integrative & Comparative Biology 43: 137 – 147. Found at [2]. Посетен на 15 ноември 2006
  5. The Invertebrate Animals, архив на оригинала от 10 март 2010, https://web.archive.org/web/20100310122306/http://users.rcn.com/jkimball.ma.ultranet/BiologyPages/I/Invertebrates.html, посетен на 23 април 2012 
  6. * Helfenbein, Kevin G., H. Matthew Fourcade, Rohit G. Vanjani, and Jeffrey L. Boore (2004). The mitochondrial genome of Paraspadella gotoi is highly reduced and reveals that chaetognaths are a sister group to protostomes. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 101(29), July 20, 2004: 10639 – 10643.
  7. Papillon, Daniel, Yvan Perez, Xavier Caubit, and Yannick Le Parco (2004). Identification of chaetognaths as protostomes is supported by the analysis of their mitochondrial genome. Molecular Biology and Evolution 21(11), November 2004: 2122 – 2129.
  8. Nielsen, C. 2001. Animal Evolution: Interrelationships of the Living Phyla. Second Edition. Oxford University Press, Oxford.