Филипинско море
Филипинско море (на тагалог: Dagat Pilipinas; на английски: Philippine Sea; на китайски: 菲律宾海; на японски: フィリピン海; на индонезийски: Laut Filipina) е море в западната част на Тихия океан, най-голямото на Земята с площ от 5726 хил.km2. Разположено е между Филипинския архипелаг и остров Тайван на запад, островите Рюкю (Нансей) на северозапад, Японските острови на север, островите Идзу, Огасавара (Бонин), Кадзан (Волкано) и Мариански на изток и островите Яп и Палау (от Каролинските острови) на юг.[1] На югозапад се свързва с Молукско море и море Сулавеси, на запад чрез протоците Суригао с море Минданао, Сан Бернардино с море Самар, Бабуян, Лусон и Баши с Южнокитайско море, на северозапад чрез протоците между островите на архипелага Рюкю (Нансей) с Източнокитайско море, на север чрез протоците Хаясуи, Бунго, Кии и Наруто с Вътрешно Японско море. На изток и югоизток е широко отворено към останалата част на Тихия океан.[2]
| Филипинско море | |
| Част от Тихи океан | |
 Карта на Филипинско море | |
| Координати | |
|---|---|
| Страни с излаз | |
| Дължина | 4300 km |
| Ширина | 2250 km |
| Средна дълбочина | 4108 m |
| Максимална дълбочина | 10 265 m |
| Площ | 5726 хил. km² |
| Обем | 23 522 хил. km³ |
  Местоположение в Тихи океан | |
| Филипинско море в Общомедия | |
Дължина от север на юг 4300 km, ширина до 2250 km, площ 5726 хил.km2, обем 23 522 хил.km3. Дъното на Филипонско море включва две големи подводни котловини Филипинската на запад и Западномарианската на изток, разделени от меридионално простиращият се подводен хребет Кюшу-Палау. Северно от Филипинската котловина е разположено подводното възвишение Бородино, някои от върховете на което се издигат над морското равнище – островите Бородино и Окинодайто. Диагонално от северозапад на югоизток през Филипинската котловина се простира подводния разлом Тайван-Палау (минимална дълбочина 2526 m). На северозапад успоредно на островната верига Рюкю се простира подводната падина Нансей (максимална дълбочина 7790 m), а на югозапад, успоредно на Филипинските острови – Филипивската падина с максимална дълбочина 10 265 m (третата по дълбочина подводна падина ва Земята след Марианската и Тонга). Температурата на водата на повърхността през февруари се изменя от 15 °C на север до 28 °C на юг, докато средната августовска температура е почти еднаква навсякъда 28 – 29 °C. Соленост 34,3‰ на север, 35,1‰ на юг.[2]
Източници
редактиране- ↑ iho.int, архив на оригинала от 5 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181005131902/http://www.iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf, посетен на 16 октомври 2018
- ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Филиппинское море, т. 27, стр. 396