Стефан Кънев
Стефан Кънев е български композитор и педагог.
Стефан Кънев | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 декември 1991 г.
|
Стил | народна музика, класика |
Музикален издател | Балкантон, Gega New |
Свързани изпълнители | Калинка Згурова, Михаил Букурещлиев, Мистерията на българските гласове |
Биография
редактиранеСтефан Кънев е роден на 20 юли 1930 г. в София. Сестра му е актрисата Маргарита Дупаринова.[1] Родителите му са интелектуалци, в дома им рядко звучи народна музика. След Немската гимназия[2] завършва Теоретичния отдел на ДМА (НМА „проф. П. Владигеров“) през 1953 г. с педагогически профил. Учи композиция при проф. П. Хаджиев, проф. М. Големинов и проф. В. Стоянов. Първите си композиции написва още като студент. Работи като главен редактор на библиотеката във „В помощ на народните хорове и ансамбли“ при Централния дом за народно творчество. От 1953 г. сътрудничи на редакция „Народна музика“ при БНР[3] и фолклорните ансамбли в Благоевград, Добрич и Двореца на пионерите (дн. Дворец на децата) в София. Работи с изтъкнати фолклорни изпълнители. Консултант е на различни фолклорни ансамбли в България. Автор е на сюити за симфоничен, камерен, духов и народен оркестър, както и на авторски песни и над 5000 обработки на мелодии от различни диалектни области и над 60 танцови постановки. В творчеството си използва елементи от селския и градския фолклор, предпочитанията му са към родопските и тракийските народни песни. Неговите обработки на народни песни и хора са изпълнявани от известни изпълнители като Мита Стойчева, Илия Аргиров, Янка Танева, Калинка Згурова, която е негова съпруга, Стефка Съботинова, Бойка Присадова, Костадин Варимезов и др. Особено популярни са песните „Отдолу ми идат шарени колца“, „Огреяло ми ясно слънце“, „Три бюлбюла пеят“, „Мари моме, малка моме“ и др.[4][5] Една от песните му – „Тръгнала е малка мома“, доста плътно се доближава до класическата „Полегнала е Тудора“. Песента му „Оздолу идат шарени колца“ е хит през 1980-е години на местни и национални прегледи, написва я за детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче“ при Националния дворец на децата в София. Понастоящем е в репертоара на много народни хорове. Песни като „Я подай, Тойне, витите гривни“, „Недо, бела Недо“, „Дойди, лудо, дойди“ в продължение на години са в репертоара на много колективи. В съавторство с поета Иван Василев пише музиката на песните „Млада Боряна“, „Жетварска ръченица“ и „Пиринска песен“. Особено популярни са авторските му песни „Не бързай слънчо“ и „Прочу се мома Неделя“. Стефан Кънев оставя стотици пиеси за народен хор, за хор и оркестър, за оркестър от народни инструменти. По негова музика са се изпълнявали спектакли.[1] Творчеството му е огромен принос в звукозаписния фонд с народна музика, надхвърлящ повече от 6000 аранжимента за солисти – певци и инструменталисти, хорови, оркестрови творби, музика за танцови постановки и др. Тръгнал от класиката, Стефан Кънев споделя за народната музика: „Няма нищо по-прекрасно от народната песен и мелодия. Струва ми се, че пишех такава музика преди да познавам нотите. Националната самобитност на българския фолклор се крие в неговата мелодичност и драматизъм.“[2]
Творчество
редактиранеОркестрови сюити
редактиране- За симфоничен оркестър
- „Селски празник“ (1954)
- „Ганкино хоро“[4]
- За камерен оркестър
- „Македонска сюита“
- „Сюита от четири песни по Христо Ботев“ и др.[4]
- За духов оркестър
- Сюита от четири популярни песни[4]
- За народен оркестър
- Концертино за кавал и народен оркестър[4]
Авторски песни за народен хор
редактиране- „Героят Димитров“
- „За партията“
- „Ние сме твои докрай“
- „Не бързай, слънчо“
- „Прочу се мома Неделя“ и др.[4]
Танцови постановки
редактиране- „Пробуждане“
- „Бунтовен дух“
- „Розобер“
- „Еньова беля“
- „Орфей и Родопа“
- „Беленка“ и др.[4]
Известни обработки на народни песни и хора
редактиране- „Авлига пее“ (изп. Мита Стойчева)
- „Похвалила сей Енчица“ (изп. Мита Стойчева)
- „Петър сред двори седеше“ (изп. Мита Стойчева)
- „Ой, Петре, Петре“ (изп. Груйчо Дочев)
- „Ой, девойче“ (изп. Илия Аргиров)
- „Песен за Яне Сандански“ (изп. Илия Аргиров)
- „Невесто, мори, невесто“ (изп. Илия Аргиров)
- „Три пъти поминах“ (изп. Илия Аргиров)
- „Лиляно, моме хубава“ (изп. Илия Аргиров)
- „Запяла ѝ мома вчера по пладне“ (изп. Янка Танева)
- „Седнала е Яна“ (изп. Янка Танева)
- „Стани ми, Яно, отвори“ (изп. К. Згурова)
- „За Дена ходят сватове“ (изп. К. Згурова)
- „Стратийовата майчица“ (изп. К. Згурова)
- „Стоян събира, тръгнува“ (изп. К. Згурова)
- „Маро, Мародийо“ (изп. Д. Кунева)
- „Стоян мама си тихо думаше“ (изп. Д. Кунева)
- „Кине ле, мари хубава“ (изп. Д. Кунева)
- „Научила се Лалица“ (изп. С. Съботинова)
- „Яне, още ли мома ходиш“ (изп. С. Съботинова)
- „Заспал юнак в гора зелена“ (Б. Присадова)
- „Сьоднал ми е млад терзия“ (Б. Присадова)
- „Екьойско хоро“ (изп. К. Варимезов)
- „Гергебунарско хоро“ (изп. К. Варимезов)
- „Тужаровско хоро“ (изп. С. Меличков) и др.[4]
Дискография
редактиранеГодина | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
1986 | „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“[6] | LP | Балкантон | ВНА 11875 |
1991 | „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“[7] | LP | Балкантон | ВНА 12720 |
1991 | „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ [8] | MC | Балкантон | ВНМС 7694 |
1991 | „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни 2“[9] | MC | Балкантон | ВНМС 7735 |
2005 | „Стефан Кънев. Ой, девойче“ | CD | Gega New | GD 298 |
2010 | „Стефан Кънев. Не бързай, Слънчо“[10] | CD | Gega New | GD 352 |
2016 | „Стефан Кънев. Месечко ле“ | CD | Gega New | GD 379 |
Памет
редактиране- На 11 април 2002 г. бивши възпитанички на ДЮФА „Изворче“ при Националния дворец на децата – София сформират камерен фолклорен състав, наречен Фолклорна формация „Стефан Кънев“ при НЧ „Славянска беседа“. Негов основател, дългогодишен главен художествен ръководител и диригент е Михаил Букурещлиев.[11][12]
- На негово име са наречени улиците „Стефан Кънев“ (Карта) и „Маестро Кънев“ (Карта) в квартал „Овча купел“ в София.
- През 2005, 2010 и 2016 г. музикална компания Gega New издава три компактдиска с обработени песни от Стефан Кънев.
Източници
редактиране- ↑ а б Ст. н. с. д-р Михаил Букурещлиев, Познатият и непознат Стефан Кънев, в. „Дума“, 24 септември 2010 г.
- ↑ а б Илка Димитрова, Стефан Кънев: Във всяка авторска песен влагам цялото си сърце. Колко ли сърца имам?, БНР, Радио „България“, 22 ноември 2016 г.
- ↑ Обложка на плочата „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“ – ВНА 11875 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ а б в г д е ж з Биография и творчество в сайта на Съюза на българските композитори
- ↑ Обложка на плочата „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ – ВНА 12720 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“ – ВНА 11875 (1986) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ – ВНА 12720 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни“ – ВНМС 7694 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Калинка Згурова, Стефан Кънев и техните песни 2“ – ВНМС 7735 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Не бързай, Слънчо“ – албум, посветен на 80-годишнината на Стефан Кънев, БНР, Радио „България“, 13 януари 2011 г.
- ↑ Фолклорна формация „Стефан Кънев“ при НЧ „Славянска беседа“ Архив на оригинала от 2019-12-31 в Wayback Machine., сайт на Народно читалище „Славянска беседа“
- ↑ Десет години камерна формация „Стефан Кънев“, БНР, Радио „България“, 11 април 2012 г.