Орган (анатомия)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обработка след сливане. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на орган.
Органът е биологична структура изградена от тъкани и специализирани клетки изграждащи морфологично обособено структурно тяло за изпълняване на определени функции. Обикновено един или повече типа специализирани тъкани изграждат основната функционална единица [бел. 1], която се нарича паренхима, а асоциираните структурни тъкани, групово се наричат строма. Според структурната организация на клетките и тъканите органите биват плътни, като кожата, панкреасът, черният дроб и мозъкът или кухи, като стомахът, сърцето, тънкото или дебелото черво, пикочният мехур и други. [1]
Животински органи
редактиранеНизши представители
редактиранеСтепента на сложност и специализация на органите зависи от еволюционното развитие на определения вид. При едноклетъчните организми, няма органи; сравнително високо организираните структури, обединени от обща функция са изградени от микроцелуларни образования и се наричат органели. При многоклетъчните, органите са сложни и диференцирани групи от тъкани, съставени от паренхима и строма. Много от представителите на по-примитивните многоклетъчни нямат обособени органи; за същински органи може да се говори едва при плоските червеи и по-висши представители на царство Анималия. По-низщите таксони като Плакозоа, Порифера, Мешести и Радиата, не показват признаци на специализирани тъкани обособени в отделни органи. При водните гъби, тялото е изградено от желатинозен мезохиал (или мезенхима) обхванат от две тънки клетъчни мембрани. Те имат групи специализирани клетки, които при нужда могат на ново да се предиференцират и преминат през мезохиала от едната обгръщаща мембрана до другата.
По-висши представители
редактиранеПри останалите по-висши животни, такива клетки са недиференцирани (клонални). Единственият оцелял представител на Плакозоа е трикоплаксът (Trichoplax adhaerens), който е многоклетъчен трипластов (оттам и името) организъм, който няма обособени органи, а се храни с бактерии и други едноклетъчни, като напълно ги поглъща и разяжда със силни храносмилателни ензими в течната кухина между обгръщащите го мембрани.
Растителни органи
редактиранеОрганите при растенията се разделят на две категории: вегетативни и размножителни.
Вегетативни
редактиранеВегетативните органи са корен, стъбло и листа. Всеки един от тези органи е съставен от растителни тъкани, характерни и диференцируеми под микроскоп. Стъблото например е съставено от три тъкани: епидермис, меристема (от своя страна съставен от три по-прости вида тъкани – паренхима, коленхима и склеренхима); и проводяща тъкан. И трите органа – корен, стъбло и листа са свързани посредством цеви, изградени от проводяща тъкан които може да бъдат ликови (флоем) или дървесинни (ксилем) цеви[2].
Размножителни
редактиранеОрганите на размножаването зависят от отдела на растението. За покритосеменните растения органите са цвят, семе и плод. При иглолистните органите за размножаване са шишарките и те биват мъжки (microstrobillus) или женски шишарки (macrostrobillus). При най-древната група растения – плауновидни, размножаването е чрез спори, които са малки по размер и добре защитени гаметофити. При мъховете, гаметофорите носят половите органи – гаметангии; мъжките полови органи се наричат антеридии, а женските – архегонии[3]. Мъховете преминават през сложен цикъл на хаплоидност във вегетативнат си фаза и диплоидност в някои фази на размонжаването си. При рода Торфен мъх (сфагнум; Sphagnum), спорите се изстрелват от специализиран капсулен апарат с ускорение 36 хиляди пъти гравитационното.[4][5] При растенията, които се размножават жегетативно, органите за разможаване са съответнте растителни части, създаващи новата растителна колония. При васкуларните растения едни от най-важните органи са филизите и корените.
Паренхима и строма
редактиранеПаренхимата е основната работна част на един орган, която отговаря за фунционалната продукция на този орган; например паренхимата на панкреаса е отговорна за производството на инсулин, паренхимата на мозъка – за обработка на информация, паренхимата на черния дроб – за метаболизма на хранителните вещества, лекарства и токсини, на сърцето – за кръвното налягане и други. Паренхимата на мозъка например, представлява обемът на бялото и сивото мозъчно вещество, докато кръвоносните съдове, краниалните нерви, синусите и вентрикулите са стромата. При сърцето, основната структура е изградена от миокардни клетки, а стромата се състои от нервни влакна, съединителна тъкан, кръвоносни съдове, кръв и други.
Апарати и системи от органи
редактиранеАпарат[бел. 2] са структурно свързани органи с еднаква функция, които оперират синхронизирано:[6] например вестибуларен апарат, говорен апарат, двигателен апарат и други. От друга страна, органи които могат да оперират привидно поотделно, но са с взаимосвързани функции, изграждат системи [бел. 3]. Съвкупността от кръвоносните съдове и сърцето представлява сърдечно-съдовата система; устата, хранопроводът, стомахът, червата и други изграждат храносмилателната система; най-общо мозъкът и нервните влакна – нервна система и т.н. Съвкупността на всички клетки, тъкани, органи и системи от органи, подчинени на жизнените функции на едно живо същество, се нарича организъм. Човешкият организъм притежава няколко органови системи:
Относителни размери
редактиране- Най-големият плътен орган в човешкия организъм е черният дроб[7] Освен по размер, той е и най-тежкият орган със средно тегло при възрастните 1.6 кг[8].
- Най-големият по площ орган е кожата.
- Най-дългата кост е бедрената кост[9].
- Най-голямата артерия е аортата[10].
- Най-голямата вена е голямата куха вена.[11].
- Най-дългият мускул е шивашкият мускул (сарториус) – погледнат отпред минава диагонално от горния външен ъгъл на свивката на бедрото до вътрешната част на коляното[12].
- Най-дългият нерв е седалищният (ишиатиков нерв; Lat.: n. ischiadicus), причина за често срещаното заболяване след средна възраст – ишияс.
- Условно „най-силният“ човешки мускул е големият дъвкателен мускул (масетер; Lat.: m. masseter) – събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4335 N продължила 2 секунди и записана в рекордите на Гинес[13]. Тази убийствена захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N)[14] Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от сърцето в цялото продължение на живота, или размера на очнодвигателните мускули, както и мощността на матката по време на раждане, трофеят на победител може да бъде оспорван.
- Най-малкият човешки орган е епифизата, която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до пубертета.[15][16] След пубертета, епифизата бавно нараства по размери и тегло, предимно благодарение на калцификации, т.е. обемът на функционалната паренхима намалява за сметка на цялостното уголемяване на органа.[17]
Източници
редактиране- ↑ Dictionary.com > hollow organ Citing: Merriam-Webster's Medical Dictionary, 2002
- ↑ Peter A. Raven, Ray F. Evert, Susan E. Eichhorn. Biology of Plants. W.H. Freeman and Company, 1999. ISBN 1-57259-611-2. с. 576 – 577.
- ↑ Ralf Reski (1998): Development, genetics and molecular biology of mosses. Botanica Acta 111, 1 – 15.
- ↑ Johan L. van Leeuwen. Launched at 36,000g // Science 329 (5990). 23 юли 2010. DOI:10.1126/science.1193047. с. 395.
- ↑ Dwight K. Whitaker and Joan Edwards. Sphagnum Moss Disperses Spores with Vortex Rings // Science 329 (5990). 23 юли 2010. DOI:10.1126/science.1190179. с. 406.
- ↑ Definición de órgano, aparato y sistema en Anatomía humana general, Juan Jiménez-Castellanos Ballesteros, Carlos Javier Catalina Herrera, Amparo Carmona Bono, 2002, Universidad de Sevilla, p.22
- ↑ Organs – Liver. Посетен на 17 януари 2007.
- ↑ Your Amazing Body Архив на оригинала от 2010-12-10 в Wayback Machine.. Посетен на 17 януари 2007.
- ↑ Anatomy and Physiology of the Human Knee Joint. Посетен на 17 януари 2007.
- ↑ Intro to Blood Vessels Архив на оригинала от 2007-08-21 в Wayback Machine.. Посетен на 17 януари 2007
- ↑ Re: What is the largest vein?. Посетен на 17 януари 2007.
- ↑ Muscle fiber and motor unit behavior in the longest human skeletal muscle. Посетен на 17 януари 2007.
- ↑ temples.com[неработеща препратка]
- ↑ zidbits.com
- ↑ Lack of pineal growth during childhood. Schmidt F, Penka B, Trauner M, Reinsperger L, Ranner G, Ebner F, Waldhauser F. J Clin Endocrinol Metab. 1995 Apr;80(4):1221 – 5.
- ↑ Development of the pineal gland: measurement with MR. Sumida M, Barkovich AJ, Newton TH. AJNR Am J Neuroradiol. 1996 Feb;17(2):233 – 6.
- ↑ Tapp E, Huxley M. The weight and degree of calcification of the pineal gland. J Pathol 1971;105:31 – 39