Лука Групчев
Лука Георгиев Групчев с псевдоними Аспарух и Соломон[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Лука Групчев | |
български революционер | |
Роден |
19 октомври 1874 г.
|
---|---|
Починал | |
Лука Групчев в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в 1874 година в Охрид.[2] Принадлежи към големия род Групчеви (Групче). Завършва гимназия в София, след което учи в университета, но не завършва. Учител е в Охрид и главен учител в Ресен. От 1903 година е нелегален. За кратко е в четник при Тома Давидов. Делегат е на Смилевския конгрес на ВМОРО като едни от представителите на Охридския район, където е избран за член на Охридското горско началство.[3] Секретар е на четатата на Яким Алулов и впоследствие самостоятелен войвода на Стружки Дримкол по време на Илинденското въстание.
След въстанието се оттегля през Албания и Черна гора в България, където работи като секретар на III Девическа гимназия в София. През 1904 година е включен в Задграничното представителство на ВМОРО.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. Награден е със сребърен медал.[5] По време на Охридско-Дебърското въстание през септември 1913 година Групчев влиза във временната управа на Охрид.
През 1938 – 1939 година заедно с Лазар Томов и Христо Танушев е член на редакционния комитет на списание „Илюстрация Илинден“.[6]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 89.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 108-109.
- ↑ Групчевъ, Лука. Въстанието въ охридска Малесия презъ 1903 г. // Илюстрация Илиндень 7-8 (47-48). Илинденска организация, Юний-Юлий 1933. с. 22.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 188.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 372.