Казимир Попконстантинов
Казимир Попконстантинов Константинов е български учен, историк, археолог и епиграф.
Казимир Попконстантинов | |
български историк, археолог и епиграф | |
Роден |
17 септември 1942 г.
село Гарван, Царство България |
---|---|
Учил във | Великотърновски университет Софийска духовна семинария |
Научна дейност | |
Област | История, археология |
Работил в | Окръжен музей в Търговище Археологически институт с музей при БАН - филиал в Шумен Великотърновски университет |
Казимир Попконстантинов в Общомедия |
Биография
редактиранеКазимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София (1956-1961). Следва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1964-1968).
Дългогодишен музеен работник, полеви археолог и преподавател с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.
Живее във Велико Търново и село Пчелище, Търновско.
Академична кариера
редактиранеАрхеолог-проучвател в Окръжния музей в Търговище (1968-1975). Научен сътрудник на Археологическия институт с музей при БАН - филиал в Шумен (1975-1986).
През 1978 г. защитава дисертация на тема „Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)“ и става кандидат на историческите науки (днес – доктор). Става доктор на историческите науки със защитена дисертация на тема „Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IX-XI в.)“ (1995).
Доцент (1986-1996) и професор (от 1996) по археология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Зам.-ректор по учебната дейност (1991), декан на Исторически факултет (1992-1995), ръководител на катедра „Археология“ (1996-2007, три мандата с едно прекъсване), директор на Центъра по балканистика (1996-2003), декан на Православния богословски факултет (1999-2007, два мандата) на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Гост-лектор по средновековна българска епиграфика в университетите в Залцбург (Австрия), Кьолн и Фрайбург (Германия) (след 1986). Член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите.
На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.[1]
Археологически проучвания
редактиране- 1968:
- 1969:
- Дворцов комплекс в Преслав;
- Феодално имение до Южната порта, Преслав;
- Ранновизантийска крепост, „Крумово кале“, Търговище;
- Тракийско светилище, с. Драгановец, Търговище;
- 1970:
- Дворцов комплекс в Преслав;
- Феодално имение до Южната порта, Преслав;
- Крумов дворец, Плиска;
- 1971:
- Дворцов комплекс в Преслав;
- Феодално имение до Южната порта, Преслав;
- Крумов дворец, Плиска;
- Манастир при Голямата базилика, Плиска;
- 1972:
- 1973-1979:
- Дворцов комплекс в Преслав;
- Феодално имение до Южната порта, Преслав;
- Крумов дворец, Плиска;
- 1979-1983:
- Манастир на Мостич, Велики Преслав;
- Скални манастири в Североизточна България;
- 1980-1990:
- 1981-1982:
- Новгород, Русия;
- 1981-1983:
- Скален манастир при Мурфатлар, Румъния;
- 1983-1987:
- Манастир на Мостич, Велики Преслав;
- 1990-1993:
- от 1996:
- 2000-2001:
- Ранновизантийска крепост „Момина крепост“, Велико Търново;
- от 2005:
- Манастир на Мостич, Велики Преслав;
- Манастир Йоан Предтеча, остров Свети Иван, Созопол.
Отношения с Държавна сигурност
редактиранеОт 1986 година е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.[2]
Признание и награди
редактиране- 1985 – Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката;
- 2000 – Годишна академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура за периода 1994-1999 г.;
- 2003 – Изследователска стипендия на Фондация „Александър С. Онасис“;
- 2004 – Годишна европейска Хердерова награда на Фондация „Алфред Тьопфер“, Германия, и Виенския университет, Австрия;
- 2010 – Почетен златен медал на Великотърновския университет за издигане и утвърждаване авторитета на ВТУ и за приносите му в областта на старобългарската епиграфика, в развитието на славистиката и старобългаристиката и в изследването на средновековната българска култура;
- 2005 - Почетен гражданин на град Велико Търново;
- 2011 - Почетен гражданин на град Созопол;
- 2022 - Награда Златен век - почетен знак на Министерството на културата, който се връчва ежегодно в Деня на народните будители за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата.[3]
- 2024 - На екран излиза документалния филм-портрет „Казимир“, посветен на Казимир Попконстантинов. Режисьор на лентата е проф. д-р Станимир Трифонов, а продуцент е „Тристан – филм“.[4]
Източници
редактиране- ↑ „В Созопол бе отворен реликварият с мощите на Св. Йоан Кръстител“, БНТ, 1 август 2010 г.
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
- ↑ Анжел Вагенщайн и проф. Казимир Попконстантинов сред рицарите на "Златен век".
- ↑ Филм за проф. Казимир Попконстантинов с премиера във Велико Търново, Regnews.net, 17 януари 2024 г.
Външни препратки
редактиране- „Хердерова награда за Казимир Попконстантинов“ Архив на оригинала от 2005-01-04 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 3, 23 януари 2004 г.
- „Как бяха открити мощите на Свети Йоан Кръстител“, БНТ, 2 август 2010 г.
- Почти на 80, Казимир Попконстантинов не спира с разкопките и откритията в-к „Борба“, 4 април 2022 г.