Никейска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м overlinking |
||
Ред 82:
== История ==
=== Основаване ===
На [[12 април]] [[1204]] г. след продължителна обсада рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват в столицата на Византийската империя, [[Константинопол]]. Византийският император [[Алексий V Дука Мурзуфул]] бяга от
Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата. В следващите две години, възползвайки се от войната между латините и българското царство на [[Калоян]], [[Теодор I Ласкарис|Теодор Ласкарис]] успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в [[Мала Азия]] и през 1206 г. се провъзгласява за [[император]] на Никейската империя. Така наред с [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] и [[Трапезундска империя|Трапезундската империя]] Никейската империя става третата държава, която оцелялата византийска аристокрация успява да създаде върху част от териториите на Византийската империя. Съвсем скоро трите ромейски държави, всяка от които постига успехи в борбата срещу разклатената Латинска империя, започват да си оспорват правото да наследят Византия. За да се легитимира като единствен законен наследник, Теодор премества седалището на Константинополския [[патриарх]] в Никея и през 1219 г. се жени за [[Мария дьо Куртене]], дъщеря на латинската императрица Йоланда Фландърска.
Ред 91:
=== Разширение ===
През 1224 г. латинското [[Солунско кралство]] е унищожено от епирския деспот [[Теодор Комнин]]. След битката при [[Клокотница]] (1230) Епирското деспотство попада под властта на българския цар [[Иван Асен II]]. Никейската империя остава най-мощната византийска държава, на която се отдава реалната възможност да възстанови някогашна Византия. Благодарение на значителните сили, с които разполага, [[Йоан III Дука Ватаций]] разширява никейските владения в посока към [[Егейско море]], отнемайки все повече територии от Латинската империя в Мала Азия. През 1235 г. Никейската империя се съюзява с българския цар
През 1242 г. Йоан III сключва договор с [[монголи]]те, нахлули в Иконийския султанат, и отклонява евентуалното им нашествие в Никея от изток. Йоан търси и съюз с Германската империя чрез брак с дъщерята на император Фридрих II, Констанс. Така никейският император запазва силите си, разгромява българските войски в Тракия (1245) и продължава да отнема от балканските територии на Латинската империя до смъртта си през 1254 г.
| |||