Международен стандартен номер на книга: Разлика между версии

В България ISBN се въвежда с постановление на Министерски съвет от 6 март 1991 г. и се издава от Националната ISBN агенция, която има сключен договор с Международната агенция за ISBN<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=218 | заглавие = За издатели | достъп_дата = 13 януари 2017 }}</ref>. Седалището на Националната агенция се намира в [[Народна библиотека]] „Св. св. Кирил и Методий“ – София. Приет е и национален стандарт БДС 2108:2009 „Международна стандартна номерация на книги“. Първоначално трябва да се регистрира [[издателство]]то, което получава издателски идентификатор (код). След това номерът за всяка книга се получава отделно, възможно е и по електронен път. Различен номер се предоставя за всяка езикова версия, промяна на носителя или заглавието, за печатна или електронна версия. Издателят има задължение да депозира определен брой екземпляри от книгата, а агенцията поддържа Национален регистър на издаваните книги в България <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://blog.optimalprint.bg/2014/03/24/issn-isbn-registration/#sthash.8YE0hngn.dpbs | заглавие = Как и къде се прави ISSN/ISBN регистрация | достъп_дата = 4 април 2014 | архив_дата = 2014-04-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140417012845/http://blog.optimalprint.bg/2014/03/24/issn-isbn-registration/#sthash.8YE0hngn.dpbs }}</ref>