Никейска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
 
(Не са показани 20 междинни версии от 9 потребители)
Ред 1:
{{към пояснение|Никея|Никея (пояснение)}}
{{Историческа държава
[[Файл:Balkansafter1204 bg.png|мини|400п|Земите на Византия след Четвъртия кръстоносен поход]]
|официално-име-бг = Никейска империя
|официално-име = Βασιλεία τῶν Ῥωμαίων
|кратко-име =
|статут =
|знаме = Flag of Palaeologus Dynasty.svg
|знаме-alt =
|знаме-вид =
|герб =
|герб-alt =
|символ =
|символ-вид =
|национален_девиз =
|национален_химн =
|химн-файл =
|местоположение = LatinEmpire2.png
|местоположение-лег = [[Латинската империя]], Никейската империя, [[Трапезундската империя]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]], границите са приблизителни.
|местоположение2 =
|местоположение-лег2 =
|начало = 1204
|край = 1261
|континент =Азия, Европа
|столица = [[Никея]] (''[[де юре]]'')<br>[[Кемалпаша|Нимфеон]] (''де факто'')
|най-голям град =
|език = [[гръцки език|гръцки]]
|езици =
|неофициален-език =
|религия = [[източно православие]]
|площ-общо =ок.250 хил.кв.км
|площ-год =
|население-оценка =
|население-оценка-година =
|население-ценз =
|население-ценз-година =
|население-ценз-място =
|население-градско =
|население-градско-място =
|население-гъстота =
|население-гъстота-място =
|нац.празник =
|управление = [[монархия]]
|династия =Ласкарис, Ватаци, Палеолог
|парламент-глава = Парламентарен глава
|парламент-глава-име =
|длъжност1 = император
|управляващ_длъжност1 = [[Теодор I Ласкарис|Теодор Ласкарис]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1204 – 1222
|управляващ_длъжност1a = [[Йоан III Дука Ватаци]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1222 – 1254
|управляващ_длъжност1b =
|год_мандат_управляващ_длъжност1b =
|управляващ_длъжност1c = [[Михаил VIII Палеолог]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1c = 1259 – 1261
|епоха-вид =същинско средновековие
|събития =Разграбване на Константинопол, 13,04,1204
|събитие-дати =битка при Пелагония, 1259 г.
|събития2 =Битка при Антиохия на Меандър,1211г .
|събитие-дати2 =
|валута =
|год =
|часова-зона =
|p1 = [[Византийска империя]] <small>при [[Ангели]]те</small>
|p2 =
|flag_p1 = Simple Labarum.svg
|flag_p2 =
|s1 = [[Византийска империя]] <small>при [[Палеолози]]те</small>
|s2 =
|flag_s1 = Flag of Palaeologus Dynasty.svg
|flag_s2 =
|днес_част = Турция, Гърция, България, Северна Македония
|бележки =
}}
[[Файл:4KPARTITIO.png|мини|263x263пкс|Балканите и Анатолия ок.1214 г.]]
'''Никейската империя''' ({{lang-|el|Βασίλειον τῆς Νίκαιας}},; {{lang-|tr|İznik İmparatorluğu}}) е историческа държава ([[1204]]- – [[1261]]) в Северозападна [[Мала Азия]] със столица град [[Никея]].
 
Образувана е през 1204 г. от византийски аристократи след унищожаването на [[Византийската империя]] от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], просъществува до 1261 г.
'''Никейската империя''' ({{lang-el|Βασίλειον τῆς Νίκαιας}},{{lang-tr|İznik İmparatorluğu}}) е историческа държава ([[1204]]-[[1261]]) в Северозападна [[Мала Азия]] със столица град [[Никея]].
 
За разлика от Византия, Никейската империя е децентрализирана държава. Въпреки наименованието, [[Никея]] играе ролята само на най-важна крепост. Управниците прекарват голяма част от времето си в егейската си резиденция [[Кемалпаша|Нимфеон]], а [[Монетен двор|монетният двор]] и [[хазна]]та са в [[Маниса|Магнезия на Сипилиум]]. В течение на няколко десетилетия империята води успешни войни на няколко фронта: на запад – с [[Латинска империя|латините]], [[Второ българско царство|българите]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]; на изток е принудена да удържа натиска на разселващите се [[тюркски народи|тюркски племена]], а на юг се намира старият враг [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]]. За защита на територията си Никейската империя изгражда на югоизточната си граница в [[Пафлагония]] солидна отбранителна система и ангажира специални наемници [[акрити]], които успешно отблъсват селджуците от [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]]. С възстановяването на Византия през 1261 г. Никейската империя престава да съществува, а фокусът на внимание на възстановените византийски владетели се измества към Източна Тракия, като това позволява на нахлуващите тюрки-номади да превземат значителни територии в Южна Мала Азия.
Образувана е през 1204 г. от византийски аристократи след унищожаването на [[Византийската империя]] от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], просъществува до 1261 г.
 
== История ==
[[Файл:St. John Vatatze the Merciful.jpg|мини|Йоан III Дука Ватаци, икона]]
===Основаване===
На [[12 април]] [[1204]] г. след продължителна обсада рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват в столицата на Византийската империя, [[Константинопол]]. Византийският император [[Алексий V Дука Мурзуфул]] бяга от [[Константинопол]] при вестта, че френските рицари са пробили защитата. След бягството му за нов император е провъзгласен [[Теодор I Ласкарис]], зет на император [[Алексий III Ангел]]. Преценявайки, че положението в Константиновия град е безнадеждно, новият император също напуска града и се отправя към град [[Никея]] в областта [[Витиния]], която още не е засегната от нашествието на кръстоносците. Там се установява и византийският императорски двор в изгнание.
 
=== Основаване ===
Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата.
На [[12 април]] [[1204]] г. след продължителна обсада рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват в столицата на Византийската империя, [[Константинопол]]. Византийският император [[Алексий V Дука Мурзуфул]] бяга от [[Константинопол]] при вестта, че френските рицари са пробили защитата. След бягството му за нов император е провъзгласен [[Теодор I Ласкарис]], зет на император [[Алексий III Ангел]]. Преценявайки, че положението в Константиновия град е безнадеждно, новият император също напуска града и се отправя към град [[Никея]] в областта [[Витиния]], която още не е засегната от нашествието на кръстоносците. Там се установява и византийският императорски двор в изгнание.
 
Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата. В следващите 2две години, възползвайки се от войната между латините и Българскотобългарското царство на [[Калоян]], [[Теодор I Ласкарис|Теодор Ласкарис]] успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в [[Мала Азия]] и през 1206 г. се провъзгласява за [[император]] на Никейската империя. Така наред с [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] и [[ТрапезундТрапезундска империя|Трапезундската империя]] Никейската империя става третата ромейска държава, която оцелялата византийска аристокрация успява да създаде върху част от териториите на Византийската империя. Съвсем скоро трите ромейски държави, всяка от които постига успехи в борбата срещу разклатената Латинска империя, започват да си оспорват правото върхуда наследството нанаследят Византия. За да се легитимира като единствен законен наследник на византийските импратори, който има неотменното право да възстанови [[Византия]], Теодор премества седалището на Константинополския [[патриарх]] в Никея и през 1219 г. се жени за дъщерята[[Мария дьо Куртене]], дъщеря на латинската императрица Йоланда Фландърска през 1219 г.
 
В течение на няколко десетилетия Никейската империя води успешни войни на няколко фронта: на запад – с [[Латинска империя|латините]], [[Второ българско царство|българите]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]; на изток е принудена да удържа натиска на разселващите се тюркски племена, а на юг се намира старият враг [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]]. За няколко десетилетия никейско-селджукската граница се установява по линията от Черно море (западно от Синоп) до югозападния бряг на Мала Азия, южно от река Меандър. За защита на територията си Никейската империя изгражда на югоизточната си граница в [[Пафлагония]] солидна отбранителна система и ангажира специални наемници [[акрити]], които успешно отблъсват селджуците. След началото на [[Монголски нашествия|монголските нашествия]] обаче ситуацията се променя. Тюркското население в [[Трансоксиана]], Азербайджан и Иран е прогонено, връща се към номадския начин на живот и търси нови територии, като се насочват към местата с най-малка съпротива<ref name="Матанов">{{cite book | title = От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354 – 1571 г. | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = Румяна Михнева | editor = | editor-link = | year = 1988 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София| isbn = | doi = | pages = 357 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|14 – 15}}.
Освен срещу Латинската империя и останалите гръцки държави, никейският император воюва и срещу [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] на [[Селджукски турци|селджукските турци]], които междувременно успяват да превземат значителни територии от бившите владения на Византия в Южна Мала Азия.
 
През 1220 г. Теодор напада Латинската империя, но мирът е възстановен. В края на царуването си Теодор I управлява територия, която почти съвпада с тази на старите римски провинции в Азия и Витиния. Умира през 1222 и е наследен от сина си [[Йоан III Дука Ватаций]].<ref>{{Цитат книга|last=Острогорски|first=Георгий|title=История на византийската държава|year=2015|publisher=Прозорец|location=София|isbn=9-789547-337978|pages=стр.554}}</ref>
Теодор I умира през 1222 и е наследен от сина си [[Йоан III Дука Ватаций]]
 
=== Разширение ===
[[Файл:Theodore I Laskaris miniature (cropped).jpg|мини|Теодор I Ласкарис,миниатюра от хрониката на Йоан Зонара.]]
През 1224 г. латинското [[Солунско кралство]] е унищожено от епирския деспот [[Теодор Комнин]]. След битката при [[Клокотница]] (1230) Епирското деспотство попада под властта на българския цар [[Иван Асен II]]. Никейската империя остава най-мощната византийска държава, на която се отдава реалната възможност да възстанови някогашна Византия. Благодарение на значителните сили, с които разполага, [[Йоан III Дука Ватаций]] разширява никейските владения в посока към [[Егейско море]], отнемайки все повече територии от Латинската империя в Мала Азия. През 1235 г. Никейската империя се съюзява с българския цар [[Иван Асен II]] в името на общата борба срещу латините в Константинопол. Благодарение на съюза си с българите Никея започва да превзема и латински територии в [[Източна Тракия]].
 
През 1242 г. Йоан III сключва договор с [[монголи]]те, нахлули в Иконийския султанат, и отклонява евентуалното им нашествие в Никея от изток. Йоан търси и съюз с Германската империя чрез брак с дъщерята на император Фридрих II, Констанс. Така никейският император запазва силите си, разгромява българските войски в Тракия (1245) и продължава да отнема от балканските територии на Латинската империя до смъртта си през 1254 г.
Ред 25 ⟶ 99:
Успешните действия на император Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му [[Теодор II Ласкарис]], който продължава никейската експанзия срещу [[България]] и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея ([[Михаил VIII Палеолог]]). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинското [[княжество Ахея]] в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.
 
=== Превземане на Константинопол ===
През 1260 Михаил VIII започва приготовления за [[Превземане на Константинопол (1261)|превземането на Константинопол]] и окончателното прогонване на латините от някогашните владения на Византия. Михаил VIII се съюзява с [[Генуезка република|Генуа]], която е стара съперница на Венеция и разполага с флот, способен да съперничи на венецианската флотилия, охраняваща морските подстъпи към Константинопол. Междувременно Михаил VIII изпраща вкъм Константиновия градКонстантинопол генерал [[Алексий Стратегопул]], който в продължение на месеци изследва града, планирайки тактиката на атаката. През юли 1261 г., възползвайки се от временното отсъствие на венецианския флот, Алексий Стартегопул и хората му отварят портите на града и подпалват квартиратаквартала на венецианците., с което възстановяват византийския контрол.

Михаил VIII влиза триумфално в Константинопол и няколко седмици по-късно е обявен за император на възстановената Византийска империя. Той насочва вниманието си към Европа и пренебрегва защитата на малоазийската граница. Още от началото на управлението му отношенията му с граничното население и акритите са враждебни, той ги лишава от привилегиите им, а укрепленията са занемарени<ref name="Матанов"/>.

Скоро след това е унищожено Ахейското княжество, но ТрабзонскатаТрапезундската империя и Епирското деспотство продължават да съществуват като независими държави.
[[Файл:JohnIIIVatatzesGoldHyperpyronMagnesia.jpg|мини|Златна [[перпера]] на Йоан III Дука Ватаций]]
 
== Императори ==
* [[Теодор I Ласкарис]] (1204 – 1222)
* [[Йоан III Дука Ватаций]] (1222 – 1254)
* [[Теодор II Ласкарис]] (1254 – 1258)
* [[Йоан IV Дука Ласкарис|Йоан IV Ласкарис]] (1258 – 1261)
* [[Михаил VIII Палеолог]] (съимператор 1259 – 1261)
 
== Източници ==
<references />
 
{{Шаблон:Държави-наследници на Византийската империя}}
{{превод от|en|Empire of Nicaea|211964074}}
 
[[Категория:Никейска империя| ]]
[[Категория:Исторически държави в Близкия Изтокизток]]