(Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители)
Ред 77:
Образувана е през 1204 г. от византийски аристократи след унищожаването на [[Византийската империя]] от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]].
За разлика от Византия, Никейската империя е децентрализирана държава. Въпреки наименованието, [[Никея]] играе ролята само на най-важаважна крепост. Управниците прекарват голяма част от времето си в егейската си резиденция [[Кемалпаша|Нимфеон]], а [[Монетен двор|монетният двор]] и [[хазна]]та са в [[Маниса|Магнезия на Сипилиум]]. В течение на няколко десетилетия империята води успешни войни на няколко фронта: на запад – с [[Латинска империя|латините]], [[Второ българско царство|българите]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]]; на изток е принудена да удържа натиска на разселващите се [[тюркски народи|тюркски племена]], а на юг се намира старият враг [[Иконийски султанат|Иконийският султанат]]. За защита на територията си Никейската империя изгражда на югоизточната си граница в [[Пафлагония]] солидна отбранителна система и ангажира специални наемници [[акрити]], които успешно отблъсват селджуците от [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]]. С възстановяването на Византия през 1261 г. Никейската империя престава да съществува, а фокусът на внимание на възстановените византийски владетели се измества към Източна Тракия, като това позволява на нахлуващите тюрки-номади да превземат значителни територии в Южна Мала Азия.