Савойска династия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 17 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1:
{{Кралска династия|герб=Arms_of_the_House_of_Savoy.svg|основател=[[Хумберт I Савойски|Хумберт I Белоръки]]|година на основаване=[[1003]] г.|страна=[[Савойско графство]]<br>[[Савойско херцогство]]<br>[[Сардинско кралство]]<br>[[Кралство Италия]]<br>{{Италия}}<br>{{Швейцария}}<br />{{Франция}}<br />[[#Държави и области на управление|<small><span>&#8594;</span> вж. раздела</small>]]|титли={{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Списък на владетелите на Италия|Крал на Италия]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Списък на владетелите на Сардиния|Крал на Сардиния]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Списък на владетелите на Сицилия|крал на Сицилия]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Списък на владетелите на Кипър|Крал на Кипър]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Крал на Йерусалим]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Списък на херцозите на Савоя|Херцог на Савоя]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Херцог на Аоста]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Савоя-Генуа|Херцог на Генуа]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Принц на Пиемонт]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Принц на Неапол<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Савоя-Каринян|Принц на Каринян]]<br />[[#Титли|<small><span>&#8594;</span> Вж. раздела</small>]]|последен владетел=[[Умберто II]]|разпадане=13 юни [[1946]]<ref group="N">На 2 юни 1946 г. Италия гласува за [[Раждане на Италианската република|институционален референдум между монархия и република]], на който печели републиката. На 13 юни крал [[Умберто II]] Савойски, без никога да абдикира, напуска Италия и официално е обявена [[Италия|Италианската република]].</ref>|настоящ потомък=[[Линия за наследяване на Италианския престол|династичен спор]] между [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил Савойски]] и [[Аймон Савойски-Аоста (1967)|Аймон Савойски-Аоста]]|кадетски линии=[[Савоя-Ахая]]<br>[[Савоя-Аоста]]<br>[[Савоя-Брес]]<br>[[Савоя-Во]]<br>[[Савоя-Генуа]]<br>[[Савоя-Каринян]]<br>[[Савоя-Немур]]<br>[[Савоя-Ракониджи]]<br>[[Савоя-Соасон]]<br>[[Морганатичен брак|Морганатични]]:<br>[[Савоя-Буска]]<br>[[Коленьо и Алтесано Инфериоре]]<br>[[Савоя-Вилафранка]]<br>[[Савоя-Вилар]]<br>[[Мирафиори и Фонтанафреда]]<br>[[Вилафранка-Соасон]]}}{{Твърде дълга}}[[Файл:Great_coat_of_arms_of_the_king_of_italy_(1890-1946).svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Great_coat_of_arms_of_the_king_of_italy_%281890-1946%29.svg/220px-Great_coat_of_arms_of_the_king_of_italy_%281890-1946%29.svg.png|мини| Голям герб на Дом Савоя|280x280пкс]]
'''Савойската династия''' или '''Дом Савоя''' ({{Lang|it|Casa Savoia}}) е една от най-старите [[Династия|династии]] в [[Европа]], засвидетелствана от края на [[10 век|X век]] на територията на [[Кралство Бургундия]]. През [[11 век|XI век]] семейството получава [[феод]]а на [[Савойско графство|Савойското графство]], което е издигнато до [[Савойско херцогство|херцогство]] през [[15 век|XV век]]. От [[1485]] г. фамилията претендира за короните на [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] [[Кипърско кралство|Кипър]], [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452313q/f1.zoom.r=pompeo%20litta.langEN|заглавие=Famiglie celebri di Italia. Duchi di Savoia|автор=Pompeo Litta|достъп_дата=25 август 2022}}</ref> въпреки че [[Катерина Корнаро]] царува в Кипър.
[[Файл:Great_coat_of_arms_of_the_king_of_italy_(1890-1946).svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Great_coat_of_arms_of_the_king_of_italy_%281890-1946%29.svg/220px-Great_coat_of_arms_of_the_king_of_italy_%281890-1946%29.svg.png|мини| Голям герб на Дом Савоя|280x280пкс]]
'''Савойската династия''' или '''Дом Савоя''' ({{Lang|it|Casa Savoia}}) е една от най-старите [[Династия|династии]] в [[Европа]], засвидетелствана от края на [[10 век]] на територията на [[Кралство Бургундия]]. През следващия век семейството получава [[феод]]а на [[Савойско графство|Савойското графство]], което е издигнато до [[Савойско херцогство|херцогство]] през [[15 век]]. От 1485 г. фамилията претендира за короните на [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] [[Кипърско кралство|Кипър]], [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452313q/f1.zoom.r=pompeo%20litta.langEN|заглавие=Famiglie celebri di Italia. Duchi di Savoia|автор=Pompeo Litta|достъп_дата=25 август 2022}}</ref> въпреки че [[Катерина Корнаро]] царува в Кипър.
 
През [[16 век|XVI век]] семейството премества своите териториални и икономически интереси от алпийските региони към [[Апенински полуостров|Италианския полуостров]] (което е видно в преместването на столицата на херцогството от [[Шамбери]] в [[Торино]] през [[1563]] г.). В началото на [[18 век|XVIII век]], в края на [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]], Савоя получават действителен кралски ранг, първо на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] (през [[1713]] г.) и след това, разменено няколкопрез години по-късно ([[1720]] г.) със [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]]. Според [[Якобитизъм|якобитското]] унаследяване, през [[1807]] г. крал [[Карл- Емануил IV Савойски]] Савойски, наследява последния принц [[Стюарти|Стюарт]] – [[кардинал]] [[Хенри Бенедикт Стюарт]], както и правата на претенции закъм троновете на [[Кралство Англия|Англия]], [[Кралство Шотландия|Шотландия]] и [[Кралство Ирландия|Ирландия]], и [[Кралство Франция|Франция]], но никой савойски суверен не използва титлите, докато те са в дома.
 
През [[19 век|XIX век]], заедно с [[Карл Алберт (СардинияСавойски-Пиемонт)Каринян|Карл Алберт]] и преди всичко с [[Виктор Емануил II Савойски|Виктор Емануил II]], се поставя начело на италианското национално [[Рисорджименто|обединително движение]], което води до [[Провъзгласяване на Кралство Италия|провъзгласяването на Кралство Италия]] на [[17 март]] [[1861]] г. От тази дата и до юни [[1946]] г., когато [[референдум]]ът за институционалната форма на държавата определя [[Раждане на Италианската република|премахването на монархията в полза на републиката]], Савоя е кралското семейство на Италия. Извън Италианския полуостров херцог [[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Амадей Савойски-Аоста]] е [[Монарси на Испания|крал и на Испания]] от [[1870]] до [[1873]] г. с името [[Амадей I]].
 
По време на тоталитарния режим на [[Бенито Мусолини]] династията официално получава с крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] короните на [[Етиопска империя|Етиопия]] ([[1936]]) и [[Италианска инвазия в Албания|Албания]] ([[1939]]) в [[лична уния]], докато през [[1941]] г., с херцог [[ТомиславАймон IIСавойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон Савойски-Аоста]], и короната на [[Независима хърватска държава|Хърватия]]. Тези последни титли обаче изчезват окончателно през [[1945]] г. с международния ред след края на [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
През [[1947]] г. 13-тата преходна и последна разпоредба на [[Конституция на Италия|Конституцията на Италианската република]] нарежда изгнанието на бившите крале и техните потомци от мъжки пол.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.governo.it/it/costituzione-italiana/parte-seconda-ordinamento-della-repubblica/disposizioni-transitorie-e-finali|заглавие=Disposizioni transitorie e finali|достъп_дата=25 август 2022}}</ref> През [[2002]] г., с оглед на отмяната на 13-тата разпоредба, [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил Савойски]] и неговият син [[ЕмануелеЕмануил Филиберт Савойски Филиберто(1972)|Емануил Филиберт]] се заклеват писмено във „вярноствярност към Републиканската конституция и към нашия [[Президент на републиката“Италия|Президента на републиката]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/online/politica/savoia/fedeli/fedeli.html|заглавие=Vittorio Emanuele di Savoia: "Fedeltà alla Costituzione|достъп_дата=25 август 2022}}</ref> През [[2003]] г. мъжките потомци на крал [[Умберто II Савойски|Умберто II]] успяват да се върнат в Италия.
 
== История ==
 
=== Произход ===
Малкото документи относно произхода на Савойския дом са обект на различни тълкувания. и отОт времето на граф [[Амадей VIII Савойски]] ([[15 век|XV век]]) до [[19 век|XIX век]] винаги са измисляни критерии за политическо оправдание от политически вид с одобрението на съучастници„съучастници“-[[Генеалогия|генеалози]]:
 
* Първоначално е нужно да се оправдае херцогската титла, получена от [[Амадей VIII Савойски]] през [[1416]] г., така че е открит писател – средновековният [[летопис]]ец [[Жан Кабаре д'Орвил]] от [[15 век|XV век]], според който СавойскияСавойският дом произлиза от император [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II Саксонски]].
* През следващия век обаче политическите интереси на династията са свързани с позицията в [[Свещена Римска империя|империята]] и са открити други учени като [[Джовани Ботеро]], Габриел Моно и най-вече французинът [[Самюел Гишенон]], които, поддържайки саксонската традиция, проследяват произхода на семейството дори от [[Видукинд (Саксония)|Видукинд]], твърд защитник на независимостта на [[сакси]]те срещу [[Карл Велики]].
* По-късно, с политиката на Савоя, насочена към [[Италия]], има интерес да се демонстрира италианският произход на дома. За това няколко учени като [[Джан Франческо Галеани Напионе]] през [[18 век|XVIII век]], [[Луиджи Чибрарио]] през [[19 век|XIX век]] и др. насочват вниманието си към последния владетел на [[Италианско кралство|Кралство Италия]] през [[Ранно средновековие|Ранното средновековие]] и, макар и с решения, вариращи в детайлите, намират прародителя в [[Беренгар II]] Иврейскиот Ивреа. Той е свален от престола от [[Ото I]] Саксонски през [[961]] г., следователно е описан като жертва на това семейство, от което Савоя навремето вярват, че произлизат или искат да произлизат.
* Местното бургундско решение, дело на [[Доменико Карути]] през [[19 век]], базирано на съществуването на лица с името Амадей и Хумберт, е също толкова хипотетично.
* През [[20 век]] произходът вместо това се търси в [[Прованс|провансалската]] династия, свързана с [[Каролинги]]те (англичанинът Чарлз Уилям Превите-Ортън, Бауди ди Везме, [[Фердинандо Габото]]) и в семейството на [[Виен|виенския]] потомък по женска линия на [[Император на Свещената Римска империя|император]] [[Лотар III (Свещена Римска империя)|Лотар II Суплимбургски]] (Жорж де Мантейе).
 
Между XIX и XX век историците и генеалозите създават нови теории:
Тези теории за произхода вече са отхвърлени от най-важните изследователи като [[Франческо Конясо]] и [[Мария Жозе Белгийска]] като прости хипотези. Всъщност периодичното унищожаване на архивите от вражески армии или от пожари<ref>Charles Cawley, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm Savoy]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. <small>URL посетено на 25 август 2022 г.</small></ref> не позволява да се установи бащинството на [[Хумберт I Савойски|Хумберт I]] „Белоръки“. Въпреки това чрез някои актове, най-вече на дарение, е възможно да се реконструира хипотеза за придобитото семейство на първия [[Савойско графство|граф на Савоя]].<ref group="N">Проектът въвежда поредица от първични източници, които позволяват да се реконструира сложните взаимоотношения между Бургундското кралско семейство и някои благороднически домове на това кралство: вж. по-специално Алдиуда като майка на Аксиленда/Аксилия (Ансилия, Ансила, Ауксилия) и бивша наложница на [[Рудолф III (Бургундия)|Рудолф III]], с последващи намеси върху тримата братя епископи. За Херменгарда, роднина на [[Хумберт I Савойски|Хумберт]], се подчертава ролята ѝ като негов ''advocatus''. Вж. Charles Cawley, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/burgkgenev.htm#AnselmMAldiud Burgundy Kingdom Genevois]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. <small>URL посетен на 25 август 2022 г.</small></ref>
* Едно местно, бургундско решение, дело на [[Доменико Карути]] през XIX век и базирано на съществуването на някои лица на име Амадей и Хумберт, остава хипотетично.
* Жорж дьо Мантейе прави [[Хумберт I Савойски|Хумберт Белоръки]] племенник на Гуарниери, граф на [[Троа]], чийто син Хюг получава част от [[Виен (графство)|Графство Виен]] и вероятно и на близкия [[Пагус|pagus]] savogiensis. Така савойците произлизат по женска линия от император [[Лотар II]] [[Суплинбурги|Суплимбург]]
* Карло Бауди ди Весме и [[Фердинандо Габото]] търсят произхода на Савойския дом от [[Бозониди]]те, крале на Прованс, свързани с [[Каролинги]]те
* Английският историк Чарлз Уилям Превите-Ортън теоретизира също, че бащата на Хумберт Белоръки е Амадей, жив около 976 г., граф на [[Беле]] или на [[Савоя]], вероятно произлизащ от местно семейство от гало-римски произход.
 
Тези теории за произхода вече са отхвърлени от най-важните изследователи като [[Франческо Конясо]] и [[Мария-Жозе Белгийска]] като прости хипотези. Всъщност периодичното унищожаване на архивите от вражески армии или от пожари<ref>Charles Cawley, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm Savoy]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. <small>URL посетено на 25 август 2022 г.</small></ref> не позволява да се установи бащинството на [[Хумберт I Савойски|Хумберт I]] „Белоръки“. Въпреки това чрез някои актове, най-вече на дарение, е възможно да се реконструира хипотеза за придобитото семейство на първия [[Савойско графство|граф на Савоя]].<ref group="N">Проектът въвежда поредица от първични източници, които позволяват да се реконструира сложните взаимоотношения между Бургундското кралско семейство и някои благороднически домове на това кралство: вж. по-специално Алдиуда като майка на Аксиленда/Аксилия (Ансилия, Ансила, Ауксилия) и бивша наложница на [[Рудолф III (Бургундия)|Рудолф III]], с последващи намеси върху тримата братя епископи. За Херменгарда, роднина на [[Хумберт I Савойски|Хумберт]], се подчертава ролята ѝ като негов ''advocatus''. Вж. Charles Cawley, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/burgkgenev.htm#AnselmMAldiud Burgundy Kingdom Genevois]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. <small>URL посетен на 25 август 2022 г.</small></ref>
<div align="center">
{{familytree/start|style=font-size:100%;line-height:100%;}}
{{familytree |border=0|tit1||tit2|||
tit1=<small>[[Каролинги]]</small>||
tit2=<small>[[Стари Велфи#Бугундски клон|Велфи]]<ref>''Бургундска линия''.</ref></small>}}
 
{{familytree |border=0||Q||||Q|||||NOT|
NOT=<small>''[[Конкубина|конкубинат]]''</small>|}}
{{familytree|border=0|MAT|y|COR|P|P|P|P|W|P|P|P|m|P|ALD|~|~|~|y|~|~|~|ANS|||||
MAT=<small>[[Матилда Френска]]<br />''*[[943]] †[[981]]~[[992]]''</small>|
COR=<small>[[Конрад III (Бургундия)]]<br />''*[[925]] †[[993]]''</small>|
ALD=<small>Алдиуда</small><br /><small>''ок. [[1019]]''</small>|
ANS=<small>Анселм ?<br />''*? †?''</small>}}
{{familytree|border=0 ||||!||||||||||||!||||,|-|-|-|+|-|-|-|.|}}
{{familytree|border=0 ||||!|||||NOT2||||BUR|||!||||!||||!|
BUR=<small>Буркхард II<br />''*~[[965]] †[[1031]]''<ref>Архиепископия [[Лион]].</ref></small>|
NOT2=<small>''[[роднинство]]''</small>}}
{{familytree|border=0 |||ROD|y|ERM|W|UMB|~|~|y|~|~|AUS||ANS||BRC|
ROD=<small>[[Рудолф III (Бургундия)]]<br />''*[[970]] †[[1032]]''</small>|
UMB=<small>[[Хумберт I Савойски|Хумберт I Белоръки]]<br />''*[[970]]~[[980]] †[[1047]]~[[1048]]''<ref>''Advocatus'' на Херменегарда.</ref></small>|
ERM=<small>[[Херменегарда от Мориен|Херменгарда]]<br />''*? † сл. август [[1057]]''</small>|
AUS=<small>Аксилия<br />''[[9 век|9]]-[[11 век]]''</small>|
ANS=<small>[[Анселм I]]<br />''*? †[[1026]]''<ref>Архиепископия [[Аоста]].</ref></small>|
BRC=<small>[[Беатификация|Блажени]] Буркхард<br />''*? †[[1029]]~[[1030]]''<ref>Архиепископия [[Виен]] (''пр.'' [[1011]]-[[1029]]~[[1030]]).</ref></small>}}
{{familytree|border=0|||||NES||||||||tit3|||||
NES=<small>''без потомство''</small>|
tit3=<small>{{символ|Octicons-arrow-small-down.svg|10}}<br />[[Генеалогични таблици на Савойския дом#Главен клон - Графове на Савоя|Графове на Савоя]]</small>}}
{{familytree/end}}
</div>
 
=== Графове на Савоя ===
{{Вижте също|Савойско графство}}[[Файл:Savoie_12_13e_siecles.GIF|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Savoie_12_13e_siecles.GIF/220px-Savoie_12_13e_siecles.GIF|мини| Савойското графство през 12-13 век.]]
Сигурна отправна точка за династията е граф [[Хумберт I Савойски|Хумберт I Белоръки]] († 1048), който, вече владетел на графствата Савоя (1003), [[Беле]], [[Сион (град)|Сион]] и [[Аоста]], когато [[Кралство Бургундия]] се разпада ([[1032]]), застава на страната на [[Конрад II]] и като награда получава Графство [[Мориен]] във [[Изер (департамент)|Вал д'Изер]], както и [[Шабле]] (ок. [[1034]] г.).
 
[[Файл:Savoie_12_13e_siecles.GIF|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Savoie_12_13e_siecles.GIF/220px-Savoie_12_13e_siecles.GIF|мини| Савойското графство през XII-XIII век.]]
Той е наследен от синовете си [[Амадей I Савойски|Амадей I]] († ок.1051) и [[Ото I Савойски|Ото I]] († 1060), който, след като се жени за [[Аделхайд от Суза]], дъщеря и наследничка на [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]], господар на [[Торино]], [[Суза (Италия)|Суза]], [[Ивреа]], [[Пинероло]] и [[Каральо]], значително разширява своите владения в [[Пиемонт]]. От брака се раждат [[Берта Савойска|Берта]] (* 1051 † 1087) и [[Аделхайд Торинска|Аделхайд]] († 1079), бъдещи съпруги съответно на [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] и [[Рудолф фон Райнфелден|Рудолф Швабски]], и наследниците [[Петер I Савойски|Петер I]] (* ок 1048 † 1078) и [[Амадей II Савойски|Амадей II]] († 1080), които упражняват по-скоро номинална власт, тъй като действителното управление на графството остава в непоколебимите ръце на Аделхайд до нейната смърт.
Сигурна отправна точка за династията е граф [[Хумберт I Савойски|Хумберт I Белоръки]] († 1048). Той, вече владетел на графствата Савоя (1003), [[Беле]], [[Сион (град)|Сион]] и [[Графство Аоста|Аоста]], при разпадането на [[Кралство Бургундия]] през [[1032]] г. застава на страната на [[Конрад II]] и като награда получава Графство [[Мориен]] във Вал д'[[Изер (департамент)|'Изер]], както и [[Шабле]] (ок. [[1034]] г.).
 
Той е наследен от синовете си [[Амадей I Савойски|Амадей I]] († ок.1051) и [[Ото I Савойски|Ото I]] († 1060). Ото, след като се жени за [[Аделхайд от Суза]], дъщеря и наследничка на [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]], господар на [[Торино]], [[Суза (Италия)|Суза]], [[Ивреа]], [[Пинероло]] и [[Каральо]], значително разширява своите владения в [[Пиемонт]]. От брака се раждат [[Берта Савойска|Берта]] (* 1051 † 1087) и [[Аделхайд Савойска (1052 – 1079)|Аделхайд]] († 1079), бъдещи съпруги съответно на [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] и на [[Рудолф фон Райнфелден|Рудолф Швабски]], и наследниците [[Петър I Савойски|Петър I]] (* ок 1048 † 1078) и [[Амадей II Савойски|Амадей II]] († 1080), които упражняват по-скоро номинална власт, тъй като действителното управление на графството остава в непоколебимите ръце на Аделхайд до нейната смърт.
 
След това короната преминава по пряка мъжка линия към:
* [[Хумберт II Савойски|Хумберт II Дебели]] († 1103), много от пиемонтските територии на когото са [[Узурпатор|узурпирани]] от бунтовници и претенденти за наследството на Аделхайд
* [[Амадей III Савойски|Амадей III]] (* ок. 1094 † 1148), чиято сестра [[Аделхайд Савойска|Аделхайд]] (* 1092 † 1154) се омъжва за [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи VI (Франция)|Луи VI Дебели]] през [[1115]] г. и чиято дъщеря Матилда или [[Мафалда Савойска (1125 – 1157)|Мафалда]] († 1158) се омъжва за [[Афонсу I|Афонсу I Португалски]] около [[1146]] г.
* [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]] Блажени (* 1136 † 1189), яростно противопоставящ се на [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и поради това [[персона нон грата]] в империята
* [[Томас I Савойски|Томас I]] (* 1178 † 1233), назначен за [[имперски викарий]] от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Швабски]] през [[1225]] г. Започва да възстановява владенията на дома в [[Пиемонт]] и разширява владенията отвъд [[Алпи]]те.
 
След смъртта на Томас I конфликтите, отдавна съществуващи между членовете на семейството, довеждат през [[1233]] г. до разделянето на владенията между [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]] (* ок. 1197 † 1253), който поддържа, в допълнение към прякото владение над активите от другата страна на Алпите, феодалното превъзходство и титлата „[[Савойско графство|граф на Савоя]]“, и [[Томас II Савойски|Томас II]] (* ок. 1999 или ок. 1202, † 7 февруари 1259), негов брат, който получаваот Амадей земите в Италия от [[Авиляна]] надолу и приема титлата „[[Принц на Пиемонт|господар на Пиемонт]]“.<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
* [[Хумберт II Савойски|Хумберт II Дебели]] († 1103), много от пиемонтските територии на когото са [[Узурпатор|узурпирани]] от бунтовници и претенденти за наследството на Аделхайд;
* [[Амадей III Савойски|Амадей III]] (* ок. 1094 † 1148 ), чиято сестра [[Аделхайд Савойска|Аделхайд]] (* 1092 † 1154) се омъжва за [[Крал на Франция|краля на Франция]] [[Луи VI (Франция)|Луи VI Дебели]] през [[1115]] г. и чиято дъщеря Матилда или Мафалда († 1158) се омъжва за [[Афонсу I|Афонсу I Португалски]] около [[1146]] г.;
* [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]] Блажени (* 1136 † 1189), яростно противопоставящ се на [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и поради това е [[персона нон грата]] в империята;
* [[Томас I Савойски|Томас I]] (* 1178 † 1233), назначен за [[имперски викарий]] от [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Швабски]] през [[1225]] г. Започва да възстановява владенията на фамилията в Пиемонт и разширява владенията отвъд [[Алпи]]те.
 
След смъртта на Томас I конфликтите, отдавна съществуващи между членовете на семейството, довеждат през [[1233]] г. до разделянето на владенията между [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]] (* ок. 1197 † 1253), който поддържа, в допълнение към прякото владение над активите от другата страна на Алпите, феодалното превъзходство и титлата „[[Савойско графство|граф на Савоя]]“, и [[Томас II Савойски|Томас II]] (* ок. 1999 или ок. 1202, † 7 февруари 1259), негов брат, който получава земите в Италия от [[Авиляна]] надолу от Амадей и приема титлата „[[Принц на Пиемонт|господар на Пиемонт]]“.<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
Файл:Humbert I. Savojský.jpg|Основателят на дома Хумберт I „Белоръки“
Файл:Tommaso-Savoia-1100.JPG|Томас I
Ред 77 ⟶ 50:
</gallery>
</div>
[[Амадей IV Савойски|Амадей IV]], чиято най-голяма дъщеря [[Беатрис Савойска (1223 – 1259)|Беатрис]] (* пр. 1259) се омъжва за [[Манфред|Манфред фон Хохенщауфен]], тогавашен крал на Сицилия, през [[1247]] г., е наследен от [[Бонифаций Савойски|Бонифаций]] (* 1244 † 1263) под регентството на майка му [[Чечилия дел Балцо]] (Сесил дьо Бо) до [[1259]] г. След смъртта си той е наследен (против волята на баща си, който желае за наследник [[Томас II Савойски|Томас II]], най-големият син на Томас I), първо от чичо си [[ПетерПетър II Савойски|ПетерПетър II]] (* 1203 † 1268), известен като Малкият [[Карл Велики]], а след това от [[Филип I Савойски|Филип I]] (* 1207 † 1285), брат на ПетерПетър.
 
След него [[Амадей V Савойски|Амадей V]] Велики (* 1252/53 † 1323), втори син на Томас II, се възкачва на трона през [[1285]] г., но съпротивата на роднините, които му се противопоставят, е успокоена едва след арбитражно решение от [[1285]] г., което води до по-нататъшно разделяне на активите на дома. Въз основа на него на Амадей V и неговите мъжки потомци се признава Савойското графство и феодалното превъзходство над всяка линия на семейството. Държава [[Во]] е присвоена от братабрат на Амадей,му [[Лудвиг I Савойски-Во|Лудвиг I]] (* 1250 † 1302), който по този начин дава началото на линията [[Савоя-Во]]. Линията изчезва през [[1359]] г., когато [[Катерина Савойска-Во|Катерина]] († 1373), дъщеря на [[Лудвиг II Савойски-Во|Лудвиг II]] (* ок. 1269 † 1348), отстъпва владенията си срещу парична сума на [[АмедейАмадей VI Савойски|Амадей VI]], а част от [[Пиемонт]] (другите 2/3 остават номинално на Амадей V) е потвърдена на племенника на Томас II, [[Филип I Савойски-Ахая|Филип I]] (* 1274 † 1334),. Филип I е родоначалник на линията [[Савоя-Ахая]] след брака му през [[1301]] г. с [[Изабела дьо Вилардуен]], наследничка на [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]].
 
Амадей V е наследен от двамата си синове: първо [[Едуард Савойски|Едуард Либералният]] (* 1284 † 1329), а след това [[Аймон Савойски|Аймон Миролюбивият]] (* 1291 † 1343), докато една от сестрите им, [[Анна Савойска|Анна]], през [[1326]] г. се омъжва за [[Андроник III Палеолог]], [[император на Византия]].
 
След Аймон, чиято втора дъщеря [[Бианка Савойска|Бианка]] се жени за [[Галеацо II Висконти]] през [[1350]] г., на власт през [[1343]] г. идва [[АмедейАмадей VI Савойски|Амадей VI]] „Зеленият граф“ (* 1334 † 1383), съпруг на [[Бона дьо Бурбон]] и опитен политик, който през [[1359]] г. успява да възвърне към короната земите на [[Во]]. Той участва в [[Обсада на Месемврия (1366)|Обсадата на Месемврия]] през 1366 г.
 
=== Савойски херцози ===
{{Вижте също|Савойско херцогство}}
{{Вижте също|Савойско херцогство}}[[Файл:Italia_1494-it.svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Italia_1494-it.svg/220px-Italia_1494-it.svg.png|мини| [[Стари италиански държави|Италианските държави]] през 1494 г.]]
Той е наследен по права линия от [[Амадей VII Савойски|Амадей VII]], известен като „Червения граф“ (* 1360 † 1391), чиято трагична смърт предизвиква ожесточени битки между майка му и съпругата му [[Бона дьо Бери]]. [[Амадей VIII Савойски|Амадей VIII]] „Миролюбивият“ (* 1383 † 1451), който е издигнат от [[Сигизмунд Люксембургски|император Сигизмунд]] в херцог на Савоя през [[1416]] г., след изчезването на линията [[Савоя-Ахая]] през [[1418]] г. окончателно присъединява Пиемонт към херцогство. Следва [[Лудвиг Савойски|Лудвиг]] (* 1413 † 1465), наместник от името на баща си от [[1434]] г. и напразен претендент за наследството на [[Филипо Мария Висконти]], като през [[1428]] г. се жени за сестра му Мария Висконти (* 1411 † 1469). След него на власт идват [[Амадей IX Савойски|Амадей IX]] Блаженият (* 1435 † 1472), чиято сестра [[Шарлот Савойска|Карлота]] (* 1445 † 1483), се омъжва за [[Дофин|дофина на Франция]] през [[1451]] г. (бъдещият крал [[Луи XI]]), и [[Филиберт I (Савоя)|Филиберт I]] „Ловецът“ (* 1465 † 1482) под регентството на майка си [[Йоланда Френска]] (сестра на Луи XI), който е непрекъснато заплашван от роднини, които на няколко пъти завземат земите му.
 
[[Файл:Italia_1494-it.svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Italia_1494-it.svg/220px-Italia_1494-it.svg.png|мини| [[Стари италиански държави|Италианските държави]] през 1494 г.]]
Филиберт е наследен от брат си [[Карл I (Савоя)|Карл I]] „Войнствения“ (* 1468 † 1490), който през [[1485]] г. приема и титлата „[[Кипърско кралство|крал на Кипър]], [[крал на Йерусалим]] и на [[Арменско кралство Киликия|Армения]]“, отстъпени му в замяна на годишна пенсия от 4300 флорина<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k28773f/f169.item.texteImage#ES Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, volume 3, pag. 151]</ref> от [[Шарлота дьо Лузинян]], съпруга на брата на Амадей IX, [[Лудвиг Савойски (Кипър)|Луи Савойски]]; тя която все още се смята за кралица, въпреки че губи тези титли през [[1464]] г., когато е прокудена от своя полубрат [[Жак II дьо Лузинян|Жак II Кипърски]].
[[Амадей VI Савойски|Амадей VI]] е наследен по права линия от [[Амадей VII Савойски|Амадей VII]], известен като „Червения граф“ (* 1360 † 1391), чиято трагична смърт предизвиква ожесточени битки между майка му и съпругата му [[Бона дьо Бери]]. [[Амадей VIII Савойски|Амадей VIII]] „Миролюбивият“ (* 1383 † 1451), който е издигнат от [[Сигизмунд Люксембургски|император Сигизмунд]] в херцог на Савоя през [[1416]] г., след изчезването на линията [[Савоя-Ахая]] през [[1418]] г. окончателно присъединява Пиемонт към херцогство. Следва [[Лудвиг Савойски|Лудвиг]] (* 1413 † 1465), наместник от името на баща си от [[1434]] г. и напразен претендент за наследството на [[Филипо Мария Висконти]], като през [[1428]] г. се жени за сестра му Мария Висконти (* 1411 † 1469). След него на власт идват [[Амадей IX Савойски|Амадей IX]] Блаженият (* 1435 † 1472), чиято сестра [[Шарлота Савойска|Шарлота]] (* 1445 † 1483), се омъжва за [[Дофин|дофина на Франция]] през [[1451]] г. (бъдещият крал [[Луи XI]]), и [[Филиберт I Савойски|Филиберт I]] „Ловецът“ (* 1465 † 1482) под регентството на майка си [[Йоланда Френска]] (сестра на Луи XI), който е непрекъснато заплашван от роднини, които на няколко пъти завземат земите му.
 
Филиберт е наследен от брат си [[Карл I (Савоя)|Карл I]] „Войнствения“ (* 1468 † 1490), който през [[1485]] г. приема и титлата „[[Кипърско кралство|крал на Кипър]], [[крал на Йерусалим]] и на [[Арменско кралство Киликия|Армения]]“, отстъпени му в замяна на годишна пенсия от 4300 флорина<ref>[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k28773f/f169.item.texteImage#ES Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, volume 3, pag. 151]</ref> от [[Шарлота дьо Лузинян]], съпруга на брата на Амадей IX, [[Лудвиг Савойски (Кипър)|Луи Савойски]]; тя все още се смята за кралица, въпреки че губи тези титли през [[1464]] г., когато е прокудена от своя полубрат [[Жак II дьо Лузинян|Жак II Кипърски]].
Той е наследен от [[Карл II (Савоя)|Карл Йоан Амадей]] (* 1489 † 1496), който умира още като дете и оставя херцогството на чичо си, графа на [[Брес]] [[Филип II Савойски|Филип II Безземни]] (* 1443 † 1497). Филип е последван от синовете си [[Филиберт II (Савоя)|Филиберт II „Хубави]]“ (* 1480 † 1504), който оставя управлението на държавата на своя полубрат [[Райнхард Савойски-Вилар|Райнхард]], известен като Големи Извънбрачни Савойски, и [[Карл III (Савоя)|Карл II Савойски „Добрият]]“ (* 1486 † 1553), който губи почти всичките си притежания по време на войните между [[Франция]] и [[Испания]].
 
Карл I е наследен от [[Карл II (Савоя)|Карл II]] (* 1489 † 1496), който умира още като дете и оставя херцогството на чичо си, графа на [[Брес]] [[Филип II Савойски|Филип II Безземни]] (* 1443 † 1497). Филип е последван от синовете си [[Филиберт II Савойски|Филиберт II „Хубави]]“ (* 1480 † 1504), който оставя управлението на държавата на своя полубрат [[Райнер Савойски-Вилар|Райнер]], известен като Големи Извънбрачни Савойски, и [[Карл III Савойски|Карл II Савойски „Добрият]]“ (* 1486 † 1553), който губи почти всичките си притежания по време на войните между [[Франция]] и [[Испания]].
Един от братята на Карл II – [[Филип Савойски-Немур]] (* 1490 † 1533) получава от краля на Франция [[Франсоа I]] Херцогство [[Немур]] през [[1528]] г. и поставя началото на линията [[Савоя-Немур]], която става известна с [[Жак Савойски-Немур|Жак]] и с [[Анри I Савойски-Немур|Анри I]], и изчезва през [[1659|1659 г.]] с неговия внук [[Анри II Савойски-Немур|Анри II]] (* 1625 † 1659).
 
Един от братята на Карл II – [[Филип Савойски-Немур]] (* 1490 † 1533) получава от краля на Франция [[Франсоа I]] Херцогство [[Немур]] през [[1528]] г. и поставя началото на линията [[Савоя-Немур]]. Линията става известна с [[Жак Савойски-Немур|Жак]] и с [[Анри I Савойски-Немур|Анри I]], и изчезва през [[1659|1659 г.]] с [[Анри II Савойски-Немур|Анри II]] (* 1625 † 1659).
Карл II е наследен от сина си [[Емануил Филиберт Савойски]] „Желязната глава“ (* 1528 † 1580), съпруг на [[Маргарита Френска (1523 – 1574)|Маргарита дьо Валоа]] и възстановител на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Савойската държава]]. След смъртта му синът му [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]] (* 1562 † 1630) е начело на херцогство от [[1580]] г.: негови синове са Емануил Филип (* 1586 † 1605), който умира преждевременно, [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей I]] (* 1587 † 1637), негов наследник от [[1630]] г., Филиберт (* 1588 † 1624), доблестен генерал на служба в Испания, който през 1614 г. осуетява опита за десант на турците в Сицилия, [[Маврицио Савойски|Маврикий]], [[кардинал]], и [[Томас Франциск Савойски|Томас Франциск]], основател на линиите [[Савоя-Каринян]] и [[Савоя-Соасон]].
 
Карл II е наследен от сина си [[Емануил Филиберт Савойски]] „Желязната глава“ (* 1528 † 1580), съпруг на [[Маргарита Френска (1523 – 1574)|Маргарита дьо Валоа]] и възстановител на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Савойската държава]]. След смъртта му синът му [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]] (* 1562 † 1630) е начело на херцогство от [[1580]] г.: негови синове са Емануил Филип (* 1586 † 1605), който умира преждевременно, [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей I]] (* 1587 † 1637), негов наследник от [[1630]] г., Филиберт (* 1588 † 1624), доблестен генерал на служба в Испания, който през 1614 г. осуетява опита за десант на турците в Сицилия, [[Маврикий Савойски|Маврикий]], [[кардинал]], и [[Томас Франциск Савойски|Томас Франциск]], основател на линиите [[Савоя-Каринян]] и [[Савоя-Соасон]].
След смъртта на Виктор Амадей I, който оставя държавата практически [[васал]]на на френския крал [[Луи XIII]], вдовицата му [[Мария Кристина Бурбон-Френска|Мария Кристина Бурбон-Франция,]] наречена „Кралска мадам“, поема регентството и трябва да се бори ожесточено с Маврикий и Томас Франциск, за да запази короната за синовете си [[Франц Хиацинт Савойски|Франц Хиацинт]] (* 1632 † 1638) и [[Карл-Емануил II|Карл Емануил II]] (* 1634 † 1675).<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
 
Файл:Amedeo VIII.PNG|Последен граф и първи херцог на Савоя Амадей VIII
След смъртта на Виктор Амадей I, който оставя държавата практически [[васал]]на на френския крал [[Луи XIII]], вдовицата му [[Мария Кристина Бурбон-Френска|Мария Кристина Бурбон-Френска,]] наречена „Кралска мадам“, поема регентството и трябва да се бори ожесточено с Маврикий и Томас Франциск, за да запази короната за синовете си [[Франц Хиацинт Савойски|Франц Хиацинт]] (* 1632 † 1638) и [[Карл Емануил II Савойски|Карл Емануил II]] (* 1634 † 1675).<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
Файл:Amedeo VIII.PNG|Последният граф и първи херцог на Савоя Амадей VIII
Файл:CharlesIIIofSaboy-byJeanClouet.jpg|Карл II, който губи почти всички територии на херцогството
Файл:Emmanuel Philibert, Duke of Savoy.jpg|Емануил Филиберт I Желязната глава, който възстановява властта на династията
Ред 108 ⟶ 83:
 
=== Крале на Сицилия ===
{{Вижте също|История на Савойска Сицилия}}
{{Вижте също|История на Савойска Сицилия}}[[Файл:The_Duke_and_Duchess_of_Savoy_departing_from_Nice,_France_for_Palermo_to_be_crowned_King_and_Queen_of_Sicily,_1713,_unknown_artist.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/The_Duke_and_Duchess_of_Savoy_departing_from_Nice%2C_France_for_Palermo_to_be_crowned_King_and_Queen_of_Sicily%2C_1713%2C_unknown_artist.jpg/220px-The_Duke_and_Duchess_of_Savoy_departing_from_Nice%2C_France_for_Palermo_to_be_crowned_King_and_Queen_of_Sicily%2C_1713%2C_unknown_artist.jpg|мини| Савойските херцози отплават от [[Ница]] за [[Палермо]] на 3 октомври [[1713]] г., за да бъдат коронясани за крале на Сицилия.]]
 
Савоя копнеят за кралската титла. Въпреки че от края на 15 век те претендират за короната на [[Кипърско кралство|Кипър]], [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]], след като формално са наследили тези владения от Дом [[Лузинян]], реалната възможност да се трансформира херцогството в кралство идва едва с [[Виктор Амадей II]] (* 1666 † 1732), син и наследник на [[Карл-Емануил II|Карл Емануил II]], който чрез участие във [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] укрепва своите владения. Така през [[1713]] г. [[Филип V (Испания)|Филип V Испански]] (Филип IV Сицилиански) отстъпва [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на херцога на Савоя [[Виктор Амадей II]]. На 27 юли Виктор Амадей II, който се кани да замине за Сицилия, назначава сина си Карл Емануил, [[принц на Пиемонт]], за наместник на континенталните държави, но той е само на 16 г. и затова е подпомогнат от Регентски съвет. На 23 октомври новият крал пристига в [[Палермо]], а на 24 декември, след пищна церемония в [[Успение Богородично (Палермо)|Катедралата на Палермо]], Виктор Амадей II и съпругата му [[Анна-Мария Орлеанска|Анна Мария Бурбон-Орлеанска]] получават короната на [[Крал на Сицилия|крале на Сицилия]]. Те остават в Сицилия до 7 септември [[1714]] г. и след това се връщат в [[Торино]]. Междувременно от Виена идва предложението да се присъедини към вече подписания [[Война на четворния съюз|Четворен съюз]] в замяна на титлата „Крал на Сардиния“. С [[Хагски договор (1720)|Хагския договор от 1720]] г. той разменя Сицилия със Сардиния.
[[Файл:The_Duke_and_Duchess_of_Savoy_departing_from_Nice,_France_for_Palermo_to_be_crowned_King_and_Queen_of_Sicily,_1713,_unknown_artist.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/The_Duke_and_Duchess_of_Savoy_departing_from_Nice%2C_France_for_Palermo_to_be_crowned_King_and_Queen_of_Sicily%2C_1713%2C_unknown_artist.jpg/220px-The_Duke_and_Duchess_of_Savoy_departing_from_Nice%2C_France_for_Palermo_to_be_crowned_King_and_Queen_of_Sicily%2C_1713%2C_unknown_artist.jpg|мини| Савойските херцози отплават от [[Ница]] за [[Палермо]] на 3 октомври [[1713]] г., за да бъдат коронясани за крале на Сицилия.|242x242пкс]]
Савоя копнеят за кралската титла. Въпреки че от края на XV век те претендират за короната на [[Кипърско кралство|Кипър]], [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]], след като формално са наследили тези владения от Дом [[Лузинян]], реалната възможност да се трансформира херцогството в кралство идва едва с [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]] (* 1666 † 1732), син и наследник на [[Карл Емануил II Савойски|Карл Емануил II]], който чрез участие във [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] укрепва своите владения. Така през [[1713]] г. [[Филип V (Испания)|Филип V Испански]] (Филип IV Сицилиански) отстъпва [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] на херцога на Савоя [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]]. На 27 юли Виктор Амадей II, който се кани да замине за Сицилия, назначава сина си Карл Емануил, [[принц на Пиемонт]], за наместник на континенталните държави, но той е само на 16 години и затова е подпомогнат от Регентски съвет. На 23 октомври новият крал пристига в [[Палермо]], а на 24 декември, след пищна церемония в [[Успение Богородично (Палермо)|Катедралата на Палермо]], Виктор Амадей II и съпругата му [[Анна-Мария Орлеанска|Анна Мария Бурбон-Орлеанска]] получават короната на [[Крал на Сицилия|крале на Сицилия]]. Те остават в Сицилия до 7 септември [[1714]] г. и след това се връщат в [[Торино]]. Междувременно от Виена идва предложението да се присъедини към вече подписания [[Война на четворния съюз|Четворен съюз]] в замяна на титлата „Крал на Сардиния“. С [[Хагски договор (1720)|Хагския договор от 1720]] г. той разменя Сицилия със Сардиния.
 
=== Крале на Сардиния ===
{{Вижте също|Сардинско кралство (1720 – 1861)}}
[[Файл:Italy_1796_it.svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Italy_1796_it.svg/220px-Italy_1796_it.svg.png|мини| Италианските държави през 1796 г.]]
През [[1720]] г. Савоя най-накрая успяват да завладеят острова и [[Виктор Амадей II]] е коронясан за [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|крал на Сардиния]]. Столицата обаче остава в [[Торино]]<ref group="N">Торино остава седалище на дома, но Сардинското кралство формално запазва историческата си столица [[Каляри]].</ref>, а центърът на тежестта на държавата е в [[Пиемонт]].
 
[[Файл:Italy_1796_it.svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Italy_1796_it.svg/220px-Italy_1796_it.svg.png|мини| [[Стари италиански държави|Италианските държави]] през 1796 г.]]
През [[1730]] г., след абдикацията на Виктор Амадей II, на престола се възкачва [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]] (* 1701 † 1773), който разширява границите на държавата до [[Тичино]]. Неговите сестри [[Мария-Аделаида Савойска|Мария-Аделаида]] (* 1685 † 1712) и [[Мария-Луиза Савойска|Мария-Луиза Габриела]] (* 1688 † 1714) се омъжват съответно през [[1697]] г. за [[Луи дьо Бургон|Луи дьо Бурбон-Френски]] и през [[1701]] г. за [[Филип V (Испания)|Филип V]], [[Монарси на Испания|крал на Испания]].
През [[1720]] г. Савоя най-накрая успяват да завладеят острова и [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]] е коронясан за крал на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардиния]]. Столицата обаче остава в [[Торино]]<ref group="N">Торино остава седалище на дома, но Сардинското кралство формално запазва историческата си столица [[Каляри]].</ref>, а центърът на тежестта на държавата е в [[Пиемонт]].
 
През [[1730]] г., след абдикацията на Виктор Амадей II, на престола се възкачва [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]] (* 1701 † 1773), който разширява границите на държавата до [[Тичино]]. Неговите сестри [[Мария Аделаида Савойска|Мария Аделаида]] (* 1685 † 1712) и [[Мария Луиза Савойска|Мария Луиза Габриела]] (* 1688 † 1714) се омъжват съответно през [[1697]] г. за [[Луи дьо Бургон|Луи дьо Бургон-Френски]] и през [[1701]] г. за [[Филип V (Испания)|Филип V]], [[Монарси на Испания|крал на Испания]].
 
От [[1773]] г. на престола е крал [[Виктор- Амадей III Савойски|Виктор Амадей III]] (* 1726 † 1796), който е победен от [[Наполеон I|Наполеон]] и трябва да се подчини на унизителното [[примирие от Кераско]]. След това на трона се възкачват един след друг неговите синове [[Карл- Емануил IV Савойски|Карл Емануил IV]] (* 1751 † 1819), лишен от всички владения с изключение на Сардиния, [[Виктор- Емануил I Савойски|Виктор Емануил I]] (* 1759 † 1824), принуден да абдикира от либералните революционни въстания през [[1821]] г., и [[Карл- Феликс Савойски|Карл Феликс]] (* 1756 † 1831), управляващ от 1821 г. като последен владетел от пряката линия.
 
Принцесите от този период, от друга страна, се отличават със знаменити бракове. Сред дъщерите на Виктор Амадей III [[Мария- Жозефина- Луиза Савойска|Мария Жозефина Луиза]] (* 1753 † 1810) се омъжва за [[Графство Прованс|графа на Прованс]] през [[1771]] г., бъдещ [[крал на Франция]] с името [[Луи XVIII]], а [[Мария- Тереза Савойска|Мария Тереза]] (* 1756 † 1805) се омъжва през [[1773]] г. за [[Графове Артоа|графа на Артоа]], бъдещ [[Шарл X]]. Дъщерите на Виктор Емануил I, [[Мария-Беатриче Беатрис Савойска|Мария Беатрис Витория]] (* 1792 † 1840), [[Мария-Анна Савойска|Мария Анна]] (* 1803 † 1884) и [[Мария- Кристина Савойска|Мария Кристина]] (* 1812 † 1836) се омъжват съответно за [[Франц IV (Модена)|Франц IV]], [[Херцогство Модена и Реджо|херцог на Модена]] през [[1821]] г., за [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]], [[Император на Австрия|император на Австрия]] през [[1831]] г. и за [[Фердинанд II (Двете Сицилии)|Фердинанд II де Бурбон]], [[Кралство на двете Сицилии|крал на Двете Сицилии]] през [[1832]] г. Най-малкото му дете, Мария Тереза, се омъжва за Карл II, [[Херцогство Лука|херцог на Лука]] и след това на [[Херцози на Парма|Парма]].
 
След смъртта на [[Карл- Феликс Савойски|Карл- Феликс]], който не оставя потомство, наследяването на трона преминава към най-близката странична линия, тоест към тази на [[Савоя-Каринян]], представена от [[Карл Алберт (СардинияСавойски-Пиемонт)Каринян|Карл Алберт]] (* 1798 † 1849). Той абдикира след [[Първа война за италианска независимост|Първата война за италианска независимост]] срещу [[Австрия]], докато сестра му [[Мария- Елизабета Савойска-Каринян|Мария- Елизабета]] (* 1800 † 1856) се омъжва за [[ерцхерцог]] [[Райнер-Йозеф Хабсбург-Лотарингски]], вицекрал на [[Кралство Ломбардия-Венеция|Кралство Ломбардия-Венето]] през [[1820]] г.<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
Файл:Vittorio Amedeo II in Maestà (cropped).jpg|Виктор Амадей II, крал първо на Сицилия и по-късно на Сардиния
Файл:Carlo Emanuele III.JPG|Карл Емануил III
Ред 134 ⟶ 112:
=== Обединение и крале на Италия ===
{{Вижте също|Кралско семейство на Италия|Кралство Италия (1861 – 1946)}}
 
[[Файл:Italia_1861-it.svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/Italia_1861-it.svg/180px-Italia_1861-it.svg.png|дясно|мини| Италия през 1861 г.]]
[[Карл Алберт (СардинияСавойски-Пиемонт)Каринян|Карл Алберт Савойски]], представител на линията [[Савоя-Каринян]] (произхождащ от гореспоменатия [[Томас Франциск Савойски|Томас Франциск]] (* 1596 † 1656), син на [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]] и брат на [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей I]]), е наследен от:
 
* [[Виктор Емануил II Савойски|Виктор Емануил II]] (* 1820 † 1878), съпруг на принцеса [[Мария Аделхайд Австрийска|Мария-Аделхайд Хабсбург-Лотарингска]], единствен крал на Сардиния до [[1861]] г. и от тази година първи [[Крал на Италия|крал на обединена Италия]]. От брака им се ражда:<ref group="N">Първите, които се окичват с титлата „[[крал на Италия]]“, са [[Лангобарди|лангобардските]] суверени, от които произлиза традицията за коронясване в [[Павия]], тогавашната столица на [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]], с [[Желязна корона|желязната корона]]. Те са последвани от [[Беренгар I]] и [[Ардуин от Ивреа]]. След това титлата се приема от [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]], които я свързват с императорската титла. Коронацията продължава да се провежда в Павия. След това титлата изчезва от употреба и е „възстановена“ от [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], който е коронясан с Желязната корона в [[Миланската катедрала]] на 26 май 1805 г.</ref>
* [[Умберто I Савойски|Умберто I]] (* 1844 † 1900). Сестра му [[Мария Клотилда Савойска|Мария Клотилда]], графиня на [[Монкалиери]], се омъжва през [[1859]] г. за [[Наполеон Жозеф Бонапарт|Наполеон Жозеф Шарл Бонапарт]]; брат му [[Амадей I|Амадей Фердинанд Мария]] (* 1845 † 1890) се жени за [[Мария Витория дал Поцо дела Чистерна|Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна]] през [[1867]] г. и дава началото на линията [[Савоя-Аоста]], като също е крал на Испания (1870- – 1873); другата му сестра [[Мария- Пия Савойска|Мария Пия]] се омъжва за краля на Португалия [[Луиш I]]. Съпруг е на принцеса [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита Савойска-Генуезка]], от която има:
* [[Виктор Емануил III]] (* 1869 † 1947), [[крал на Италия]] ([[1900]] – [[1946]]), [[император на Етиопия]] ([[1936]] – [[1945]]) и [[Албанско кралство|крал на Албания]] ([[1939]] – [[1945]]), съпруг на принцеса [[Елена Петрович НегошЧерногорска]], от която има:
** [[Йоланда Маргарита Савойска|Йоланда Маргарита]] (* 1901 † 1988), съпруга на граф [[Джорджо Карло Калви ди Берголо]].
** [[Мафалда Савойска (1902 – 1944)|Мафалда Мария Елизабета]] (* 1902 † 1944), съпруга на принц [[Филип фон Хесен-Касел]].
** [[Умберто II Савойски|Умберто II]] (* 1904 † 1983), лейтенантнаместник на кралството от 5 юни [[1944]] до 9 май [[1946]] г., последен [[крал на Италия]] от 9 май до 18 юни [[1946]] г., съпруг на [[Мария -Жозе Белгийска]] (* 1906 † 2001)
** [[Йоанна Българска|Йоанна]] (* 1907 † 2000), съпруга на българския цар [[Борис III]]
** [[Мария Франческа Савойска|Мария Франциска]] (* 1914 † 2001), съпруга на принц [[Луи-Шарл Бурбон-Пармски]].
 
<div align="center"><gallery perrow="8">
Ред 153 ⟶ 132:
Файл:Bundesarchiv Bild 102-00061, Elena von Montenegro.jpg|Елена Черногорска
Файл:Umberto II of Italy.jpg|Умберто II, последният владетел от Савойския дом
Файл:Marie-José of Belgium2.jpg|Мария -Жозе Белгийска, последната кралица-консорт на Италия, известна със своя [[антифашизъм]]
</gallery></div>
 
=== След раждането на Италианската република ===
От брака на [[Умберто II Савойски|Умберто II]] и [[Мария -Жозе Белгийска]] се раждат:
* [[Мария- Пия Савойска (1934)|Мария Пия]] (* 1934), съпруга на принц [[Александър Караджорджевич (1924 – 2016)|Александър Караджорджевич]] и майка на Димитри и Микеле (* 1958) и на Елена и Серджо (* 1963); има втори брак с принц Мишел Бурбон-Пармски;
* [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил]] (* 1937), съпруг на [[Марина Риколфи -Дория]] и баща на: [[Емануил Филиберт Савойски (1972)|Емануил Филиберт]] (* 1972)
* [[Мария Габриела Савойска|Мария Габриела]] (* 1940), съпруга на предприемача Робер Зелингер дьо Балканѝ и майка на Мария Елизабета Зелингер дьо Балканѝ
** [[Емануеле Филиберто|Емануил Филиберт]] (* 1972), съпруг на [[Клотилд Куро]] и баща на Виктория (* 2003 ) и Луиза (* 2006);
* [[Мария ГабриелаБеатрис Савойска (1943)|Мария ГабриелаБеатрис]] (* 19401943), съпруга на финансистааржентинския Робердипломат дьои Балканѝпрофесор по право Луис Рейна и майка на МарияРафаел Елизабета(* Зелингер1971 дьо Балканѝ;1994) и Азаеа (* 1973).
* [[Мария Беатриса Савойска|Мария Беатрис]] (* 1943), съпруга на мексиканския дипломат Луис Рейна и майка на Рафаел (* 1971 † 1994) и Асеа (* 1973).
<div align="center"><gallery widths="120" heights="120" perrow="4">
Файл:Maria Pia of Bourbon-Parma 1963.jpg|Мария Пия
Ред 171 ⟶ 149:
 
== Кадетски линии ==
 
=== Савоя-Аоста ===
{{Вижте също|Савоя-Аоста}}

[[Файл:Albero_genealogico_dei_Savoia_Aosta.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/Albero_genealogico_dei_Savoia_Aosta.jpg/170px-Albero_genealogico_dei_Savoia_Aosta.jpg|мини| Генеалогично дърво на Дом Савоя-Аоста]]
От [[Амадей I|Амадей Фердинанд Мария]] (* 1845 † 1890), [[херцог на Аоста]] и [[Монарси на Испания|крал на Испания]] от [[1870]] до [[1873]] г., син на [[Виктор Емануил II Савойски|Виктор Емануил II]], води началото си линията [[Савоя-Аоста]].
 
От него се раждат [[Емануил Филиберт Савойски-Аоста|Емануил Филиберт]] (* 1869 † 1931), [[Виктор Емануил Савойски-Аоста|Виктор Емануил]], граф на [[Торино]] (* 1870 † 1946), генерален командир на кавалерията през [[Първа световна война|Първата световна война]], [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста|Лудвиг Амадей]], [[херцог на Абруци]], и [[Хумберт Савойски-Аоста|Хумберт]], граф на [[Салеми]] (* 1889 † 1918).
 
През [[1895]] г. Емануил Филиберт се омъжва за [[Елена Орлеанска]], от която има [[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Амадей]], херцог на Аоста и [[вицекрал на Етиопия]] от [[1937]] г., и [[ТомиславАймон IIСавойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон]] (* 1900 † 1948), първо херцог на [[Херцози на Сполето|Сполето]], а след това, през [[1942]] г., на Аоста, номинален крал на Хърватия от [[1941]] до [[1943]] г. като Томислав II, съпруг на [[ИриниИрина Гръцка (херцогиня на Аоста)|гръцката принцеса Ирини]]. Неговият син [[Амадей Савойски-Аоста (1943 – 2021)|Амадей]] (* 1943 † 2021) се жени в първия си брак за принцеса [[КлаудияКлавдия Орлеанска]] и във втория си брак за [[Силвия Патерно Вентимиля ди Спедалото|Силвия Патерно от маркизите на Реджовани]]. Амадей има син [[Аймон Савойски-Аоста (1967)|Аймон]] (* 1967), женен за гръцката принцеса [[Олга Гръцка (1971)|Олга]], от която има Хумберт (* 7 март 2009), Амадей (* 24 май 2011) и Изабела (* 14 декември 2012).
<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
Файл:Amadeo I de España, de Vicente Palmaroli (Museo del Prado).jpg|Амадей, 1-ви херцог на Аоста и крал на Испания
Файл:Duca d'Aosta.jpg|Емануил Филиберт, 2-ри херцог на Аоста, Непобедимият херцог
Файл:Amadeo Aosta3rd 01.jpg|Амадей, III херцог на Аоста и герой на Амба Аладжи
Файл:Prince Aimone of Savoy - restored.jpg|Аймон, 4-ти херцог на Аоста, крал на Хърватия по време на Втората световна война
Ред 190 ⟶ 169:
=== Савоя-Генуа ===
{{Вижте също|Савоя-Генуа}}
 
[[Файл:Albero_genealogico_sabaudo_-_Tavola_X_fino_a_Vittorio_Emanuele_III_(Regnante).jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Albero_genealogico_sabaudo_-_Tavola_X_fino_a_Vittorio_Emanuele_III_%28Regnante%29.jpg/170px-Albero_genealogico_sabaudo_-_Tavola_X_fino_a_Vittorio_Emanuele_III_%28Regnante%29.jpg|мини| Генеалогично дърво на Дом Савоя-Генуа]]
Линията [[Савоя-Генуа]] води началото си от [[Фердинанд Савойски]], второроден син на [[Карл Алберт (СардинияСавойски-Пиемонт)Каринян|Карл Алберт]]. Фердинанд eе баща на [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита]] (* 1851, † 1926), първата кралица на Италия, и на [[Томазо Савойски-Генуезки|Томас Савойски-Генуезки]], втори херцог на Генуа (* 1854, † 1931). Линията е продължена през [[1851]] г. от многобройните деца на Томас: [[Фердинанд Савойски-Генуезки|Фердинанд, трети херцог на Генуа]] (* 1884 † 1963), [[Филиберт Савойски-Генуезки|Филиберт, четвърти херцог на Генуа]] (* 1895 † 1990), [[Мария Бона Савойска-Генуезка|Мария Бона]] (* 1896 † 1971), [[Адалберт Савойски-Генуезки|Адалберт, херцог на Бергамо]] (* 1898 † 1982), [[Мария Аделхайд Савойска-Генуезка|Мария Аделхайд]] (* 1904 † 1979), [[Евгений Савойски-Генуезки|Евгений, пети херцог на Генуа]] (* 1906 † 1996). След смъртта на Евгений без деца от мъжки пол, тъй като [[Салически закон|салическият закон]] е в сила в Дом Савоя, херцогската линия Савоя-Генуа изчезва. [[Мария Изабела Савойска-Генуезка|Мария Изабела]], единствената дъщеря на петия херцог, е последната потомка и има статута и титлата на принцеса и фамилното име Савойска-Генуезка.
<div align="center"><gallery widths="120" heights="120">
Файл:Ferdinand of Savoy duke of Genoa.jpg|Фердинанд, 1-ви херцог на Генуа, брат на Виктор Емануил II
Ред 197 ⟶ 177:
Файл:Ferdinando di Savoia-Genova.jpg|Фердинанд, 3-ти херцог на Генуа
Файл:Filiberto di Savoia-Genova.jpg|Филиберт, херцог на Пистоя и след това 4-ти херцог на Генуа
Файл:S.A.R. Adalberto di Savoia-Genova.png|Адалберт, херцог на Бергамо
Файл:Eugenio di savoia, quinto duca di genova.jpg|Евгений, херцог на Анкона и по-късно 5-и херцог на Генуа
Файл:Maria Isabella di Savoia-Genova.jpg|Мария Изабела, единствената дъщеря на последния херцог на Генуа
</gallery></div>
 
=== Савоя-Ахая ===
{{Вижте също|Савоя-Ахая}}
 
[[Савоя-Ахая]] възниква с [[Филип I Савойски-Ахая]] (* 1274 или 1278, † 1334), син на [[Томас III Савойски]], [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар (сеньор) на Пиемонт]], и на Гуя (Гая) Бургундска. Той приема титлата „[[Ахейско княжество|Княз на Ахая]]“, след като през [[1301]] г. се жени за [[Изабела дьо Вилардуен]], дъщеря на [[Гийом II дьо Вилардуен]], княз на Ахая, и на втората му съпруга [[Анна Комнина Дукина|Анна Ангела Комнина]]. Клонът изчезва през [[1418]] г. със смъртта на [[Лудвиг Савойски-Ахая]] (* 1364, † 1418), който няма законни наследници. Столица на [[феод]]алното владение е [[Пинероло]].
 
=== Савоя-Во ===
{{Вижте също|Савоя-Во}}
 
[[Савоя-Во]] управлява голяма част от настоящите швейцарски кантони [[Во]] и [[Фрибур (кантон)|Фрибург]] с титлата „[[барон]]“ през XIII и XIV век, оформяйки до голяма степен автономна държава – [[Баронство Во]], впоследствие включено в останалите савойски владения. Води началото си от [[Лудвиг I Савойски-Во]] (* сл. 1253; † 1302 или 1303), първи [[Баронство Во|барон на Во]] (1285 – 1302). Изчезва през [[1359]] г. с края на управлението на [[Катерина Савойска-Во]] (* 1324, † 1388).
 
=== Савоя-Немур ===
{{Вижте също|Савоя-Немур}}
 
Савоя-Немур произхожда от [[Филип Савойски-Немур]] (* 1490, † 1553), син на херцог [[Филип II Савойски]] и втората му съпруга [[Клодин дьо Брос]]. Филип е по-малък брат на [[Луиза Савойска]], кралица-майка на френския крал [[Франсоа I]]. Номиниран е за [[Списък на графовете на Женева|граф на Женева]] и след това за [[Списък на херцозите на Немур|херцог на Немур]]. Линията изчезва през [[1659]] г. по мъжка линия и през [[1724]] г. – по женска.
 
=== Савоя-Вилафранка-Соасон ===
{{Вижте също|Савоя-Каринян|Савоя-Соасон|Савоя-Вилафранка}}
В допълнение към гореспоменатите линии [[Савоя-Ахая]], [[Савоя-Во]] и [[Савоя-Немур]] трябва да се споменат и други важни линии на семейството. Линията [[Савоя-Соасон]] започва с [[Евгений Мавриций Савойски-Соасон|Евгений Мавриций]] (* 1634 † 1673), брат на [[Емануил-Филиберт Савойски-Каринян|Емануил Филиберт Савойски-Каринян]]. Тя става известна с [[Евгений Савойски]], „Великият капитан“, известен генерал в служба на империята. Изчезва с [[Евгений Йоан Франциск Савойски-Соасон|Евгений Йоан Франциск]] (* 1714 † 1734), син на [[Емануил Томас Савойски-Каринян|Емануил Томас]] (* 1687 † 1729), племенник ex patre на бащата на гореспоменатия Евгений Мавриций.
 
Линията [[Савоя-Соасон]] започва с [[Евгений Маврикий Савойски-Соасон|Евгений Маврикий]] (* 1634 † 1673), брат на [[Емануил Филиберт Савойски-Каринян]]. Тя става известна с [[Евгений Савойски]], „Великият капитан“, известен генерал в служба на империята. Изчезва с [[Евгений Йоан Франциск Савойски-Соасон|Евгений Йоан Франциск]] (* 1714 † 1734), син на [[Емануил Томас Савойски-Каринян|Емануил Томас]] (* 1687 † 1729), племенник ex patre на бащата на гореспоменатия Евгений Мавриций.
От [[Евгений Иларион Савойски-Каринян|Евгений Иларион]] (* 1753 † 1785), граф на [[Вилафранка д'Асти|Вилафранка]], втори син на гореспоменатия [[Лудвиг Виктор Савойски-Каринян]], произхожда и една друга морганатична линия – тази на [[Савоя-Вилафранка]], към която принадлежи синът му [[Йосиф Мария Савойски-Вилафранка|Йосиф Мария]] (* 1783 † 1825). Йосиф има само един син, [[Евгений Емануил Савойски-Вилафранка|Евгений Емануил]] (* 1816 † 1888), който е генерален командир на флотата на Сардиния и генерал-лейтенант на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] по време на трите войни за независимост. Заедно с двете си сестри, с кралска [[Патентни грамоти|патентна грамота]], подписана от [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт Савойски]] на 28 април [[1834]] г., той е удостоен с титлата „Принц на Савоя-Каринян“ и отново е допуснат до линията на наследяване.
 
От [[Евгений Иларион Савойски-Каринян|Евгений Иларион]] (* 1753 † 1785), граф на [[Вилафранка д'Асти|Вилафранка]], втори син на гореспоменатия [[Лудвиг Виктор Савойски-Каринян]], произхожда и друга морганатична линия – тази на [[Савоя-Вилафранка]], към която принадлежи синът му [[Йосиф Мария Савойски-Вилафранка|Йосиф Мария]] (* 1783 † 1825). Йосиф има само един син, [[Евгений Емануил Савойски-Вилафранка|Евгений Емануил]] (* 1816 † 1888), който е генерален командир на флота на Сардиния и генерал-лейтенант на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] по време на трите войни за независимост. Заедно с двете си сестри, с кралска [[Патентни грамоти|патентна грамота]], подписана от [[Карл Алберт Савойски-Каринян|Карл Алберт Савойски]] на 28 април [[1834]] г., той е удостоен с титлата „Принц на Савоя-Каринян“ и отново е допуснат до линията на наследяване.
Принц Евгений през [[1843]] г. създава силна сантиментална връзка с Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска, по-голямата сестра на [[Мария Аделхайд Хабсбург-Лотарингска]]. През септември същата година крал Карл Алберт, одобрявайки избора, официално иска ръката на девойката от [[Фердинанд I (Австрия)|императора на Австрия]]. Здравословното състояние на принцеса Мария Каролина обаче внезапно се влошава, което води до преждевременната ѝ смърт през януари [[1844]] г. Загубата на бъдещата му булка хвърля принц Евгений в отчаяние и той оттогава отказва да сключи брак по държавни причини с която и да е друга принцеса, като в крайна сметка се жени за буржоата Фелисита Канестро.<ref>{{Cite book|title=Eugenio di Savoia-Carignano|publisher=Umberto Soletti Editore|location=|isbn=|pages=70-76}}</ref> Кралските патентни грамоти от 14 септември [[1888]] г., предоставени от [[Умберто I]], утвърждават като [[Морганатичен брак|морганатичен]] брака на принц Евгений Емануил Савойски-Вилафранка с Фелисита Крозио Канестро и признават титлата „граф“ на семейство [[Савоя-Вилафранка]], предавана по пряка мъжка линия.<ref>{{Cite book|title=Eugenio di Savoia-Carignano|publisher=Umberto Soletti Editore|location=|isbn=|pages=}}</ref>
 
Принц Евгений през [[1843]] г. създава силна сантиментална връзка с Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска, по-голямата сестра на [[Мария Аделхайд Австрийска|Мария Аделхайд Хабсбург-Лотарингска]]. През септември същата година крал Карл Алберт, одобрявайки избора, официално иска ръката на девойката от [[Фердинанд I (Австрия)|императора на Австрия]]. Здравословното състояние на принцеса Мария Каролина обаче внезапно се влошава, което води до преждевременната ѝ смърт през януари [[1844]] г. Загубата на бъдещата му булка хвърля принц Евгений в отчаяние и оттогава той отказва да сключи брак по държавни причини с която и да е друга принцеса, като в крайна сметка се жени за буржоата Фелисита Канестро.<ref>{{Cite book|title=Eugenio di Savoia-Carignano|publisher=Umberto Soletti Editore|location=|isbn=|pages=70-76}}</ref> Кралските патентни грамоти от 14 септември [[1888]] г., предоставени от [[Умберто I Савойски|Умберто I]], утвърждават като [[Морганатичен брак|морганатичен]] брака на принц Евгений Емануил Савойски-Вилафранка с Фелисита Крозио Канестро и признават титлата „граф“ на семейство [[Савоя-Вилафранка]], предавана по пряка мъжка линия.<ref>{{Cite book|title=Eugenio di Savoia-Carignano|publisher=Umberto Soletti Editore|location=|isbn=|pages=}}</ref>
Фамилията все още съществува и през 21 век и в допълнение към гореспоменатите принцове,<ref group="N">Виктор Емануил, Емануил Филибет, Аймон, Умберто и Амадей</ref> представлява единствената законна съществуваща [[Патрилинейност|патрилинейна]] линияна Дом Савоя, въпреки че той е морганатичен. Настоящият носител на титлата „Граф на Вилафранка-Соасон“ е Едуард Емануил Филиберт.<ref>{{Cite book|title=Alto Adige e Savoia|publisher=Edizioni Catinaccio Bolzano|location=|isbn=|pages=115-118, 181}}</ref>
 
Фамилията все още съществува и през XXI век и в допълнение към гореспоменатите принцове,<ref group="N">Виктор Емануил, Емануил Филиберт, Аймон, Умберто и Амадей</ref> представлява единствената законна съществуваща [[Патрилинейност|патрилинейна]] линияна Дом Савоя, въпреки че той е морганатичен. Настоящият носител на титлата „Граф на Вилафранка-Соасон“ е Едуард Емануил Филиберт.<ref>{{Cite book|title=Alto Adige e Savoia|publisher=Edizioni Catinaccio Bolzano|location=|isbn=|pages=115-118, 181}}</ref>
<gallery widths="120" heights="120">
Файл:Eugen Moritz von Soissons Pierre Mignard.jpg|Евгений Мавриций, 1-ви граф на Соасон
Ред 217 ⟶ 212:
Файл:Eugenio di Savoia Carignano.jpg|Евгений, 3-ти граф на Вилафранка, от когото произлича морганатичнта линия на дома
</gallery>
 
=== Савоя-Каринян ===
{{Вижте също|Савоя-Каринян}}
 
Савоя-Каринян започнва с [[Томас Франциск Савойски]] (* 1596, † 1656), пети по рождение син на [[Карл Емануил I Савойски]], който през [[1620|1620 г.]] му дава титлата „принц на [[Кариняно]]“. След смъртта на краля на Сардиния [[Карл Феликс Савойски]] без наследници директната линия на Савоя изчезва и трябва да се върнат към линията Савоя-Каринян, за да се определи наследникът на трона на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], който е даден през XIX век на [[Карл Алберт Савойски-Каринян|Карл Алберт Савойски]] (* 1798, † 1849). Следователно всички [[Крал на Италия|крале на Италия]] произлизат от линията Савоя-Каринян.
 
=== Савоя-Брес ===
{{Вижте също|Савоя-Брес}}
Савоя-Брес е клон, чрез който е продължена династията на Савойските херцози, започвайки от [[1496]] г. с [[Филип II Савойски|Филип II, граф на Брес]](* 1438 или 1443, † 1497).
 
Предишният клон (наречен [[Херцогска линия|херцогски]]) изчезва с [[Карл II Савойски|Карл II Йоан Амадей, 6-и херцог на Савоя]], чийто баща [[Карл I Савойски|Карл I, 5-и херцог на Савоя,]] е племенник, по съребрена линия, на Филип II. След като Карл II умира през 1496 г. на 8-годишна възраст, по време на регентството в негово име на майка му [[Бианка Монфератска]], и никой от братята на баща му не е жив, се връщат при починалия му дядо му [[Амадей IX Савойски|Амадей IX, 3-ти херцог на Савоя]], като така се стига до брата на дядо му – Филип II, граф на [[Брес]].
 
Този клон изчезва през [[1831|1831 г.]] със смъртта на [[Карл Феликс Савойски]] (* 1765, † 1831), крал на Сардиния, и потомците преминат към клона [[Савоя-Каринян]] с [[Карл Алберт Савойски-Каринян]] (* 1798, † 1849), шести принц на [[Кариняно|Каринян]] и след това крал на Сардиния.
 
=== Савоя-Ракониджи ===
{{Вижте също|Савоя-Ракониджи}}
 
[[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]] (* 1413, † 1465), извънбрачен син на [[Принц на Пиемонт#%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82|господаря на Пиемонт]] [[Лудвиг Савойски-Ахая]], поставя началото на линията [[Савоя-Ракониджи]]. Тя изчезва през [[1605]] г. със смъртта без наследници на последния му представител [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин II]] (* ок. 1540, † 1605). През [[1581]] г. с акт на херцог [[Карл Емануил I Савойски]] членовете на линията, господари на едноименния [[феод]] [[Ракониджи]], получават второ място по ред на унаследяване на Савойската корона след линията на братовчедите им [[Савоя-Немур]].
 
=== Морганатични и извънбрачни линии ===
И накрая трябва да се споменат някои от многобройните извънбрачни линии на семейството. От Анселм (Лантелм), известен като „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369), извънбрачен син на [[Филип I Савойски-Ахая]], започва линията на господарите на [[Коленьо и Алтесано Инфериоре]], която изчезва през [[1598]] г.
 
От [[РайнхардРайнер Савойски-Вилар|Райнер (Ренато) Савойски-Вилар]], известен като „Големи Извънбрачни Савойски“ (* ок 1470 † 1525), извънбрачен син на [[Филип II Савойски|Филип II Безземни]] (* 1443 † 1497), произлиза линията на графовете на [[Савоя-Вилар|Вилар]], от която произлиза и тази на графовете на [[Графство Танд|Танд]], прочут с [[Клавдий Савойски-Вилар|Клавдий]] (* 1507 † 1566), капитан в служба на французите, отличил се в битката при [[Павия]] през [[1525]] г., в защитата на [[Прованс]] през [[1536]] г. и при [[Обсада на Ница (1543)|обсадата на Ница през 1543]] г.
 
След [[Морганатичен брак|морганатичния брак]] с [[Роза Верчелана]] [[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II Савойски]] (* 1820 † 1878) ѝ дава титлата „Графиня на Мирафиори и Фонтанафреда“, предадена на техния син [[Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори|Емануил Алберт Гуериери ди Мирафиори]], след това на децата му Виктор Емануил (* 1873 † 1896) и [[ГастонГастоне ГуариериГуериери ди Мирафиори|Гастон]] (* 1878 † 1943). Родът Мирафиори изчезва с единствената дъщеря на Гастон, Виктория Маргарита (* 1901 † 1970).
 
== Савоя и Италианската република ==
 
Отношенията между Италианската държава и бившите суверени на Италия са определени в [https://it.wikisource.org/wiki/Italia,%20Repubblica%20-%20Costituzione#cite_ref-107 13-тата преходна и окончателна разпоредба на Конституцията] на Италианската република, одобрена от Учредителното събрание на 5 декември [[1947]] г. с 214 гласа „за“ и 145 „против“ от 359 избиратели. Тази разпоредба гласи:
{{Цитат|1. Членовете и потомците на Савойския дом не са избиратели и не могат да заемат публични длъжности или изборни длъжности.<br />2. На бившите крале от Савойската династия, техните съпруги и техните потомци от мъжки пол е забранено да влизат и да остават на националната територия.<br />3. Активите, съществуващи на националната територия, на бившите крале от Савойския дом, техните съпрузи и техните потомци от мъжки пол, са дадени на държавата. Прехвърлянията и учредяването на вещни права върху самите активи, извършени след 2 юни 1946 г., са анулирани.|[[Конституция на Италия|Конституция на Италианската република]]}}
 
През [[1987]] г. Държавният съвет приема молбата на [[Мария -Жозе Белгийска]] да се завърне в [[Италия]], считайки я вече не за „[[Кралица-консорт|консорт]]“, а за „вдовица“ на бивш крал, докато през [[2002]] г. [[Камара на депутатите на Италия|Камарата на депутатите]] и [[Сенат на Републиката (Италия)|Сенатът на Републиката]] одобряват Конституционен закон от 23 октомври 2002 г., бр. 1, с което се изчерпват правните последици на първите две алинеи от посочената преходна и заключителна разпоредба 13.<ref>
{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.corriere.it/Primo_Piano/Politica/2002/07_Luglio/11/rientrosavoia.shtml|заглавие=Rientro dei Savoia, sì definitivo della Camera|достъп_дата=26 август 2022}}</ref> През ноември [[2007]] г. адвокатите на Савойската династия изпращат на президентаПрезидента на републиката [[Джорджо Наполитано]] и на министърМинистър-председателя [[Романо Проди]] искане за обезщетение за изгнанието от около 260 милиона [[евро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/2007/11/sezioni/cronaca/savoia-risarcimento/savoia-risarcimento/savoia-risarcimento.html|заглавие=I Savoia chiedono all'Italia 260 milioni
"E' il risarcimento per 54 anni di esilio"|достъп_дата=26 август 2022}}</ref> [[Емануеле Филиберто|Емануил Филиберт]] заявява, че всички пари ще бъдат използвани за създаване на фондация, насочена към подпомагане на нуждаещите се. Херцог [[Амадей Савойски-Аоста (1943 – 2021)|Амадей Савойски-Аоста]], който не е засегнат от изгнание, се обявява против инициативата, като се разграничава от нея. Впоследствие дори най-старата линия признава неуместността на инициативата. От друга страна тя се основава на [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за правата на човека]], която забранява, наред с другото, наказанието „ изгнание“„изгнание“ и която представлява правното основание за подобни искания, счетени за законни; обаче в случая с Италия относителното правило не би било приложимо, тъй като Италианската република се присъединява към Конвенцията с изричната уговорка, че забраната за изгнание в конкретния случай на семейство Савоя не е приложима.
 
== Линия на унаследяване ==
Ред 243 ⟶ 250:
 
=== Савойски графове ===
 
; Основна линия
; [[Графска линия на Савоя|Графска линия]]
 
* [[1003]] - – [[1047]] или [[1048]]: [[Хумберт I Савойски|Хумберт I Белоръки]]
* [[1048]] - – [[1051]] или [[1056]]: [[Амадей I Савойски|Амадей I]]
* [[1051]] или [[1056]] - – [[1060]]: [[Ото I Савойски|Ото]]
* [[1060]] - – [[1078]]: [[ПетерПетър I Савойски|ПетерПетър I]]
* [[1078]] - – [[1080]]: [[Амадей II Савойски|Амадей II]]
* [[1080]] - – [[1103]]: [[Хумберт II Савойски|Хумберт II]]
* [[1103]] - – [[1148]]: [[Амадей III Савойски|Амадей III]]
* [[1148]] - – [[1189]]: [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]]
* [[1189]] - – [[1233]]: [[Томас I Савойски|Томас I]]
* [[1233]] - – [[1253]]: [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]]
* [[1253]] - – [[1263]]: [[Бонифаций Савойски|Бонифаций]]
* [[1253]] - – [[1259]]: [[Томас II Савойски|Томас II]]
* [[1263]] - – [[1268]]: [[ПетерПетър II Савойски|ПетерПетър II]]
* [[1268]] - – [[1285]]: [[Филип I Савойски|Филип I]]
 
; [[Херцогска линия на Савоя|Херцогска линия]]
 
* [[1285]] - – [[1323]]: [[Амадей V Савойски|Амадей V]]
* [[1323]] - – [[1329]]: [[Едуард Савойски|Едуард]]
* [[1329]] - – [[1343]]: [[Аймон Савойски|Аймон]]
* [[1343]] - – [[1383]]: [[АмедейАмадей VI Савойски|Амадей VI]]
* [[1383]] - – [[1391]]: [[Амадей VII Савойски|Амадей VII]]
* [[1391]] - – [[1416]]: [[Амадей VIII Савойски|Амадей VIII]]
 
=== Савойски херцози ===
 
; [[Херцогска линия на Савоя|Херцогска линия]]
 
* [[1416]] - – [[1440]]: [[Амадей VIII Савойски|Амадей VIII]]
* [[1440]] - – [[1465]]: [[Лудвиг Савойски|Лудвиг]]
* [[1465]] - – [[1472]]: [[Амадей IX Савойски|Амадей IX]]
* [[1472]] - – [[1482]]: [[Филиберт I (Савоя)Савойски|Филиберт I]]
* [[1482]] - – [[1490]]: [[Карл I (Савоя)Савойски|Карл I]]
* [[1490]] - – [[1496]]: [[Карл II (Савоя)Савойски|Карл II]]
 
; [[Савоя-Брес|Линия на Брес]]
 
* [[1496]] - – [[1497]]: [[Филип II Савойски|Филип II]]
* [[1497]] - – [[1504]]: [[Филиберт II (Савоя)Савойски|Филиберт II]]
* [[1504]] - – [[1553]]: [[Карл III (Савоя)Савойски|Карл III]]
* [[1553]] - – [[1580]]: [[Емануил Филиберт Савойски|Емануил Филиберт]]
* [[1580]] - – [[1630]]: [[Карл Емануил I Савойски|Карл Емануил I]] <small>(със сина му [[Томас Франциск Савойски]], принц на [[Кариняно|Каринян]], е родоначалник на кадетската линия [[Савоя-Каринян]])</small>
* [[1630]] - – [[1637]]: [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор АмедейАмадей I]]
* [[1637]] - – [[1638]]: [[Франц Хиацинт Савойски|Франц Хиацинт]]
* [[1638]] - – [[1675|1675:]]: [[Карл- Емануил II Савойски|Карл Емануил II]]
* [[1675]] - – [[1713]]: [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]]
 
=== Крале на Сицилия ===
* [[1713]] – [[1720]]: [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]]
 
* [[1713]] - [[1720]]: [[Виктор Амадей II]]
 
=== Крале на Сардиния ===
* [[1720]] – [[1730]]: [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]]
 
* [[1730]] – [[1773]]: [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]]
* [[1720]] - [[1730]]: [[Виктор Амадей II]]
* [[17301773]] - – [[17731796]]: [[КарлВиктор ЕмануилАмадей III Савойски|КарлВиктор ЕмануилАмадей III]]
* [[1796]] – [[1802]]: [[Карл Емануил IV Савойски|Карл Емануил IV]]
* [[1773]] - [[1796]]: [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]]
* [[17961802]] - – [[18021821]]: [[Карл-Виктор Емануил IVI Савойски|КарлВиктор Емануил IVI]]
* [[1821]] – [[1831]]: [[Карл Феликс Савойски|Карл Феликс]]. <small>Изчезване на основната линия; изчезване на кадетската линия [[Савоя-Брес]].</small>
* [[1802]] - [[1821]]: [[Виктор-Емануил I|Виктoр Емануил I]]
* [[1821]] - [[1831]]: [[Карл-Феликс Савойски|Карл Феликс]]. <small>Изчезване на основната линия; изчезване на кадетската линия [[Савоя-Брес]].</small>
 
; Линия [[Савоя-Каринян]]
 
* [[1831]] - – [[1849]]: [[Карл Алберт (СардинияСавойски-Пиемонт)Каринян|Карл Алберт]]
* [[1849]] - – [[1861]]: [[Виктор Емануил II Савойски|Виктор Емануил II]]
 
=== Крале на Италия ===
* [[1861]] – [[1878]]: [[Виктор Емануил II Савойски|Виктор Емануил II]]
 
* [[18611878]] - – [[18781900]]: [[ВикторУмберто I ЕмануилСавойски|Умберто III]]
* [[1900]] – [[1946]]: [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]]
* [[1878]] - [[1900]]: [[Умберто I|Хумберт I]]
* [[1946]]: [[Умберто II Савойски|Умберто II]]. <small>Наместник на Кралство Италия от 5 юни 1944 г. до 9 май 1946 г. и крал на Италия от 9 май до 18 юни 1946 г., датата на институционалния референдум. Датата на края на царуването, въпреки силното символично значение, е произволна: републиката е обявена едва на 18 юни и до 13 юни Умберто II действа, [[де юре]] и [[де факто]], като държавен глава. Напускайки Италия същия ден, въпреки че е освободен клетвата за вярност, която е дал, той не абдикира.</small>
* [[1900]] - [[1946]]: [[Виктор Емануил III]]
* [[1946]]: [[Умберто II|Хумберт II]]. <small>Лейтенант на Кралство Италия от 5 юни 1944 г. до 9 май 1946 г. и крал на Италия от 9 май до 18 юни 1946 г., датата на институционалния референдум. Датата на края на царуването, въпреки силното символично значение, е произволна: републиката е обявена едва на 18 юни и до 13 юни Умберто II действа, юридически и фактически, като държавен глава. Напускайки Италия същия ден, въпреки че е освободен клетвата за вярност, която е дал, той не абдикира.</small>
 
=== Глави на [[Реал Каза|Кралския дом]] (''Real Casa'') ===
* [[1946]] – [[1983]]: [[Умберто II Савойски|Умберто II]]
 
* [[1983]]: [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил Савойски]] (от 2006 г. в династичен спор с [[Амадей Савойски-Аоста (1943 – 2021)|Амадей Савойски-Аоста]] и след смъртта му през 2021 г. – със сина му [[Аймон Савойски-Аоста (1967)|Аймон]]).
* [[1946]] - [[1983]]: [[Умберто II|Хумберт II]]
* [[1983]]: [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил Савойски]] (от 2006 г. в династичен спор с [[Амадей Савойски-Аоста]] и след смъртта му през 2021 г. – със сина му [[Аймон Савойски-Аоста (1967)|Аймон]]).
 
== Титли ==
[[Файл:Corona_ferrea_monza_(heraldry).svg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Corona_ferrea_monza_%28heraldry%29.svg/220px-Corona_ferrea_monza_%28heraldry%29.svg.png|мини| [[Желязна корона]] на [[Крал на Италия|кралете на Италия]]]]
Титлите на Дом Савоя, натрупани през вековете и носени от последния глава на управляващата дом, [[Умберто II Савойски|Умберто II]],<ref group="N">[[Виктор Амадей II]] Савойски, преди да получи короната на Сардиния, е номиниран за „крал на Сицилия“ – титла, която носи от 1713 до 1720 г. [[Виктор Емануил III]], от друга страна, по силата на завоеванията на фашисткия режим, приема също титлите „[[Император на Етиопия]]“ и „Крал на Албания“.</ref> са следните: Негово Величество (''име''), по Божията милост и по волята на нацията,
 
* [[крал на Италия]],
* [[Списък на владетелите на Сардиния|крал на Сардиния]],
* [[крал на Йерусалим]], на [[Кипърско кралство|Кипър]] и на [[Армения]],
* Херцог на Савоя, на [[Аоста]], на [[Генуа]], на [[Монферат]], на [[Пиаченца]], на [[Шабле]], на [[ЖеневоаЖенева (кантон)|Женева]] и на [[Каринян Ивой]],
* Принц и вечен викарий на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]],
* Принц на [[Кариняно]], на [[Ахейско княжество|Ахая]], на [[Пиемонт]], на Онеля,<ref group="N">Част от град [[Империя (град)|Империя]]</ref> на [[Пойрино]], на [[Трино]], на [[Карманьола]], на [[Монмелиан]], на [[АрбенАрбан]], на [[ФрансенФрансан]], на [[Масерано]], на [[Крешентино]], на [[Дронеро]], на [[Киери]], на [[Рива пресо Киери]], на Бана, на [[Бене Ваджена|Бене]], на [[Бра (град)|Бра]] и на [[Буска]],
* Принц [[Бали (длъжност)|бали]] на [[Херцогство Аоста]],
* Маркиз на [[Суза]], на [[Ивреа]], на [[Салуцо]], на [[Чева]], на Маро, на [[Чезена]], на [[Савона]], на [[Тарантез]], на [[Боргоманеро]], на [[Куреджо]], на [[Ористано]], на [[Казеле Торинезе|Казеле]], на [[Риволи (Италия)|Риволи]], на [[Пианеца]], на [[Говоне]], на [[Салусола]], на [[Ракониджи]] с Теджероне, на Милябруна, на Мотуроне, на [[Кавалермаджоре]], на [[Марене]], на [[Модан]], на [[Ланслебур Мон Сени|Ланслебур]], на [[Ливорно Ферарис]], на [[Сантия]], на [[Алие (Италия)|Aлие]], на [[Чентало]], на [[Демонте]], на [[Дезана]], на [[Геме]], на [[Вигоне]] и на [[Вилафранка д'Асти|Вилафранка]],
Ред 376 ⟶ 377:
! [[Суверен]]
| Ваше Величество
| [[Кралкрал]]
| [[Крал на Италия|Кралкрал]]
| [[Крал на Италия|на Италия]]
|-
Ред 433 ⟶ 434:
|-
! 9
! Внуци на суверена,<br /> синове на брата принц
| Ваша светлост
| Кралски принц / Кралска принцеса по кръв
Ред 455 ⟶ 456:
 
== Владетели на други нации ==
* [[1459]] – [[1460]]: [[Лудвиг Савойски (Кипър)|Лудвиг Савойски]], [[Кипърско кралство|крал на Кипър]]
 
* [[1871]] – [[1873]]: [[Амадей I]], [[Монарси на Испания|крал на Испания]] (син на [[Виктор Емануил II Савойски|Виктор Емануил II]], родоначалник на кадетската линия [[Савоя-Аоста]])
* [[1459]] - [[1460]]: [[Лудвиг Савойски (Кипър)|Луи Савойски]], [[Кипърско кралство|крал на Кипър]]
* [[1941]] – [[1943]]: [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Томислав II]], крал на [[Независима хърватска държава|Хърватия]] (внук на [[Амадей I|Амадей I на Испания]])
* [[1871]] - [[1873]]: [[Амадей I]], [[Монарси на Испания|крал на Испания]] (син на [[Виктор Емануил II]], родоначалник на кадетската линия [[Савоя-Аоста]])
* [[1941]] - [[1943]]: [[Томислав II]], крал на [[Независима хърватска държава|Хърватия]] (внук на [[Амадей I|Амадей I на Испания]])
 
<div align="center"><gallery widths="120" heights="120" perrow="7">
Ред 471:
{{колони|2|
* [[Савойско графство]]
* [[Мориен|Графство Мориен]]
* [[Графство Женева]]
* Графство [[Женевоа]]
* [[Графство Ница]]
* [[Маркграфство Торино|Mаркграфство Торино]]
* [[Графство Аоста]]
* [[Херцогство Аоста]]
* Херцогство [[Шабле]]
* [[Ахейско княжество]]
Ред 483:
* [[Йерусалимско кралство]]
* [[Арменско кралство Киликия|Арменско кралство]]
* [[Сицилианско кралство]]
* [[Сардинско кралство]]
* Кралство Испания<ref group="N">[[Амадей I Савойски-Аоста|Амадей I Савойски]], 1-ви херцог на Аоста (1845–1890), второроден син на италианския крал [[Виктор Емануил II]], е крал на Испания от 1870 до 1873 г., годината, в която той абдикира в полза на Републиката.</ref>
* [[Кралство Италия]]
* [[Италианска Еритрея|Еритрея]]
* [[Италианска Сомалия|Сомалия]]
* [[Италианска Триполитания|Триполитания]]
* [[Италианска Киренайка|Киренайка]]
* [[Италианска Либия|Либия]]
* [[Етиопия]]
* [[Италианска Източна Африка]]
* [[Италиански Егейски острови|Додеканези]]
* [[Италианска концесия Тиендзин|Тиендзин]]
* [[Италианска инвазия в Албания|Кралство Албания]]<ref group="N">[[Виктор Емануил III|Виктор Емануил III Савойски]] (1869–1947), вече крал на Италия от [[1900]] г. и император на Етиопия от [[1936]] г., е също и крал на албанците (''Mbret i Shqiptarëve'') от [[1939]] до [[1943]] г. и е наричан на албански ''Viktor Emanueli III''.</ref>
* [[Независима хърватска държава]]<ref group="N">[[Томислав II|Аймон Савойски-Аоста]], 4-ти [[херцог на Аоста]] е крал на Хърватия под името Томислав II, от [[1941]] до [[1943]] г.</ref>
* [[Кралство Черна гора (1941 – 1944)|Кралство Черна гора]]
}}
 
== Владетелки и регентки на Савойския дом ==
През вековете дъщерите на различните графове, херцози и крале от Савойския дом играят много и важни роли като съпруги на различните европейски суверени, като по този начин се сродяват с най-важните семейства в Европа.
 
По-долу е даден списъкът на жените, принадлежащи ''по кръв'' (а не ''по брак'') към Дом Савоя и които заемат най-важните роли, а именно тези на [[Император|императрици]] и [[Кралица-консорт|кралици]]. Включва обаче и онези, които заемат властови и управленчески роли, като например регентство на държавата за техния син, както и онези, които имат второстепенни титли като [[Херцог|херцогинихерцог]]ини, [[Дофин|дофинидофин]]и и [[Кронпринцкронпринц]]еси. Следователно всички онези жени, които принадлежат към Савойския дом след брака си с мъж, принадлежащ по кръвна линия към семейството, са изключени от този списък. И също така за удобство са изключени и всички жени, които имат второстепенни роли като [[Лорд|кронпринцесигосподарки]], [[граф]]ини, [[маркиз]]и и т.н.
 
Следователно всички онези жени, които принадлежат към Савойския дом след брака си с мъж, принадлежащ по кръвна линия към семейството, са изключени от този списък. И също така за удобство са изключени и всички жени, които имат второстепенни роли като [[Лорд|господарки]], [[граф]]ини, [[маркиз]]и и т.н.
 
=== Императрици ===
Ред 529 ⟶ 528:
| 31 март [[1084]] г.
| colspan="2" | 27 декември [[1087]] г.
| [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Император '''Хайнрих IV Франконски''']]
|
|-
Ред 546 ⟶ 545:
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" | '''Австрийска империя'''
|-
| '''[[Мария-Анна Савойска|Мария Анна Савойска]]'''
|[[Файл:Johann_Nepomuk_Ender_002.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/Johann_Nepomuk_Ender_002.jpg/150px-Johann_Nepomuk_Ender_002.jpg|център|169x169px]]
|[[Файл:Coat_of_Arms_of_Empress_Maria_Anna_of_Austria.svg|95x95пкс]]
Ред 567 ⟶ 566:
! rowspan="2" |Съпруга на
! rowspan="2" |Бел.
|-
!от
!до
Ред 584 ⟶ 583:
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''Франция'''
|-
|'''[[Аделхайд Савойска (1092 – 1154)|Аделхайд Савойска]]'''
|[[Файл:Adéla_savojská.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/45/Ad%C3%A9la_savojsk%C3%A1.jpg|център|192x192пкс]]
|[[Файл:Arms_of_the_house_of_Savoy_(Ancient).svg|93x93пкс]]
|ок. [[1092]]/[[1100]] г.
|25- – 30 март [[1115]] г.
|1 август [[1137]] г.
|18 ноември [[1154]] г.
Ред 594 ⟶ 593:
|
|-
|'''[[Шарлот Савойска|Шарлота Савойска]]'''
|[[Файл:Charlotte_de_savoie_1.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Charlotte_de_savoie_1.jpg/150px-Charlotte_de_savoie_1.jpg|център|184x184px]]
|[[Файл:Arms_of_the_House_of_Savoy.svg|98x98пкс]]
Ред 601 ⟶ 600:
|30 август [[1483]] г.
|1 декември [[1483]] г.
|[[Луи XI|'''Луи XI дьо Валоа''', крал на Франция]]
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''Португалия'''
|-
|'''[[Мафалда Савойска (кралица1125 на Португалия1157)|Мафалда Савойска]]'''
|[[Файл:D._Mafalda_de_Saboia_-_The_Portuguese_Genealogy_(Genealogia_dos_Reis_de_Portugal).png|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/D._Mafalda_de_Saboia_-_The_Portuguese_Genealogy_%28Genealogia_dos_Reis_de_Portugal%29.png/150px-D._Mafalda_de_Saboia_-_The_Portuguese_Genealogy_%28Genealogia_dos_Reis_de_Portugal%29.png|център|191x191px]]
|[[Файл:Arms_of_the_house_of_Savoy_(Ancient).svg|93x93пкс]]
Ред 615 ⟶ 614:
|
|-
|'''[[Мария Франциска Савойска-Немур|Мария-Франциска Савойска-Немур]]'''
|[[Файл:Maria_Francisca_of_Savoy,_Queen_of_Portugal_by_an_anonymous_artist.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Maria_Francisca_of_Savoy%2C_Queen_of_Portugal_by_an_anonymous_artist.jpg/150px-Maria_Francisca_of_Savoy%2C_Queen_of_Portugal_by_an_anonymous_artist.jpg|център|178x178px]]
|[[Файл:Blason_de_Marie-Françoise-Élisabeth_de_Savoie-Nemours,_Reine_du_Portugal.svg|88x88пкс]]
Ред 624 ⟶ 623:
----'''(2)''' 27 декември [[1683]] г.
|27 декември [[1683]] г.
|'''[[Афонсу VI (Португалия)|Афонсу VI]] Браганца, крал на Португалия'''<br /><small>(''анулиран брак'')</small>
----[[Педру II (Португалия)|'''Педру II Браганца''', крал на Потугалия]]
|
|-
|'''[[Мария- Пия Савойска]]'''
|[[Файл:Maria_Pia_of_Savoy,_dowager_queen_of_Portugal.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Maria_Pia_of_Savoy%2C_dowager_queen_of_Portugal.jpg/150px-Maria_Pia_of_Savoy%2C_dowager_queen_of_Portugal.jpg|център|171x171px]]
|[[Файл:Savoy-Bragance.png|90x90пкс]]
Ред 635 ⟶ 634:
|19 октомври [[1889]] г.
|5 юли [[1911]] г.
|[[Луиш I|'''Луиш I Браганца-Сакс-Кобург и ГотаСакскобургготски''', крал на Португалия]]
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''Сицилия'''
|-
|'''[[БеатрисаБеатрис Савойска (1223 – 1259)|БеатрисаБеатрис Савойска]]'''
|[[Файл:Beatrice_of_Savoy_as_Hippolyte.jpg|203x203px]]
|[[Файл:Arms_of_Swabia-Sicily.svg|91x91пкс]]
Ред 649 ⟶ 648:
|
|-
|'''[[Мария Луиза Савойска|Мария-Луиза Савойска]]'''
|[[Файл:Maria_Luisa_Gabriella_de_Savoia.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/Maria_Luisa_Gabriella_de_Savoia.jpg/150px-Maria_Luisa_Gabriella_de_Savoia.jpg|център|190x190px]]
|[[Файл:Coat_of_Arms_of_Maria_Luisa_of_Savoy,_Queen_Consort_of_Spain.svg|80x80пкс]]
Ред 656 ⟶ 655:
|11 април [[1713]] г.
|14 февруари [[1714]] г.
|[[Филип V (Испания)|'''Филип IV де Бурбон''', крал на Сицилия]]
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''[[Списък на испанските кралици|Испания]], [[Списък на неаполитанските кралици|Неапол]] и Сардиния'''
|-
|'''[[Мария Луиза Савойска|Мария-Луиза Савойска]]'''
|[[Файл:Maria_Luisa_Gabriella_de_Savoia.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/Maria_Luisa_Gabriella_de_Savoia.jpg/150px-Maria_Luisa_Gabriella_de_Savoia.jpg|център|190x190px]]
|[[Файл:Coat_of_Arms_of_Maria_Luisa_of_Savoy,_Queen_Consort_of_Spain.svg|80x80пкс]]
Ред 667 ⟶ 666:
|2 ноември [[1701]] г.
| colspan="2" |14 февруари [[1714]] г.
|[[Филип V (Испания)|'''Филип V де Бурбон''', крал на Испания, Сардиния и Неапол]]
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" |'''[[Кралство на двете Сицилии|Двете Сицилии]]'''
|-
|'''[[Мария Кристина Савойска|Мария-Кристина Савойска]]'''
|[[Файл:MariaCristinadiSavoia.JPG|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/MariaCristinadiSavoia.JPG/150px-MariaCristinadiSavoia.JPG|център|196x196px]]
|[[Файл:Coat_of_Arms_of_Maria_Cristina,_Queen_of_the_Two_Sicilies.svg|84x84пкс]]
Ред 678 ⟶ 677:
|21 ноември [[1832]] г.
| colspan="2" |21 януари [[1836]] г.
|[[Фердинанд II (Двете Сицилии)|'''Фердинанд II де Бурбон''']], крал на Двете Сицилии
|
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" | '''[[Списък на кралиците на Унгария|Унгария]], [[Кралство Хърватия (Хабсбург)|Хърватия]],''' '''[[Списък на кралиците на Бохемия|Бохемия]], [[Кралство Далмация|Далмация]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]], [[Кралство Галиция и Лодомирия|Галиция и Лодомирия]]'''
|-
| '''[[Мария Анна Савойска]]'''
Ред 694 ⟶ 693:
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" | '''[[Списък на италианските кралици|Италия]]'''
|-
| '''[[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита Савойска]]'''
Ред 703 ⟶ 702:
| 29 юли[[1900]] г.
| 4 януари [[1926]] г.
| '''[[Умберто I Савойски|'''Умберто I]]''']] '''Савойски,''' крал на Италия
|
|-
! colspan="9" class="noprint" style="font-weight:normal" | '''[[Списък на български владетелски съпруги|България]]'''
|-
| '''[[Йоанна Българска|Йоана Савойска]]'''
Ред 730 ⟶ 729:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| От !!| До
|-
! class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Списък на кралиците на Йерусалим|Йерусалим]], [[Съпруги на владетелите на Кипър|Кипър]] и [[Списък на владетелите на Арменско кралство Киликия|Армения]]'''
|-
| '''[[Йоланда Савойска]]'''
Ред 741 ⟶ 740:
| 7 ноември [[1497]] г.
|colspan="2" | 12 септември [[1499]] г.
| '''[[Филиберт II (Савоя)|Филиберт II Савойски]]''', ''титулярен'' крал на Йерусалим, Кипър и Армения
|
|-
Ред 751 ⟶ 750:
| 12 юни [[1675]] г.
| 15 март [[1724]] г.
| '''[[Карл-Емануил II|Карл Емануил II Савойски]]''', ''титулярен'' крал на Йерусалим, Кипър и Армения
|
|-
Ред 761 ⟶ 760:
| 29 юли [[1900]] г.
| 4 януари [[1926]] г.
| '''[[Умберто I|Умберто I Савойски]]''', ''титулярен'' крал на Йерусалим, Кипър и Армения
|
|-
! class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Франция|Франция]]'''
|-
| '''[[Мария Жозефина Луиза Савойска|Мария-Жозефина-Луиза Савойска]]'''
| [[File:Comtesse de Provence, Élisabeth-Louise Vigée-Le Brun.jpg|150px|center]]
| [[File:Armoiries Sardaigne 1720.svg|80px]]
Ред 772 ⟶ 771:
| 8 юни [[1795]] г.
| colspan="2" | 13 ноември [[1810]] г.
| '''[[Луи XVIII|Луи XVIII дьо Бурбон]]''', ''титулярен'' крал на Франция]]<br/><small>(след това царуващ крал)</small>
|
|}
Ред 787 ⟶ 786:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| От !!| до
|-
! class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Дофини на Виен]]'''
|-
| '''[[Бона Савойска (1275 – 1300)|Бона Савойска]]'''
|
| [[File:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
| ок. [[1275]] г.
| ок. [[1280]] г.
| 24 септември [[1282]] г.
| ок. [[1293]]- – [[1300]] г.
| '''[[Жан I дьо Виен|Жан I]]''', дофин на Виен
|-
! class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Списък на дофините на Франция|Дофини на Франция]]'''<br/><small>(като '''съпруги на престолонаследника''')</small>
|-
| '''[[Шарлота Савойска|Шарлот Савойска]]'''
| [[File:Charlotte de savoie 1.jpg|184x184px|center]]
| [[File:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
Ред 813 ⟶ 812:
|
|-
| '''[[Мария Аделаида Савойска|Мария-Аделаида Савойска]]'''
| [[File:Marie Adélaïde of Savoy (1685–1712), Duchess of Burgundy in 1710 by Gobert.jpg|162x162px|center]]
| [[File:Armoiries de Marie-Adélaïde de Savoie, dauphine de France.svg|80px]]
Ред 819 ⟶ 818:
| 14 април [[1711]] г.
| colspan="2" | 12 февруари [[1712]] г.
| '''[[Луи дьо Бургон|Луи дьо Бургон-Френски]]'''
|
|}
Ред 834 ⟶ 833:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| От !!| До
|-
! class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Списък на владетелите на Швабия|Швабия]]'''
|-
| '''[[Аделхайд ТоринскаСавойска (1052 – 1079)|Аделхайд Савойска]]'''
|
| [[File:Arms of the house of Savoy (Ancient).svg|80px]]
Ред 848 ⟶ 847:
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Австрия|Австрия]] и [[Херцогство Щирия|Щирия]]'''
|-
| '''[[Катарина Савойска]]'''
Ред 860 ⟶ 859:
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Херцогство Каринтия|Каринтия]]'''
|-
| '''[[БеатрисаБеатрис Савойска (1310 – 1331)|БеатрисаБеатрис Савойска]]'''
|
| [[File:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
Ред 871 ⟶ 870:
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Списък на херцозите на Бретон|Бретон]]'''
|-
| '''[[Жана Савойска (1310 – 1344)|Жана Савойска]]'''
Ред 883 ⟶ 882:
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Милано|Милано]]'''
|-
| '''[[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]]'''
Ред 892 ⟶ 891:
| 12 август [[1447]] г.
| 22 февруари [[1469]] г.
| '''[[Филипо Мария Висконти]]|''', херцог на Милано
|
|-
Ред 905 ⟶ 904:
|
|-
| '''[[Мария Луиза Савойска|Мария-Луиза Савойска]]'''
| [[File:Maria Luisa Gabriella de Savoia.jpg|190x190px|center]]
| [[File:Coat of Arms of Maria Luisa of Savoy, Queen Consort of Spain.svg|80px]]
Ред 912 ⟶ 911:
| 24 септември [[1706]] г.
| 14 февруари [[1714]] г.
| '''[[Филип V (Испания)|Филип IV дьоде Бурбон]]''', херцог на Милано
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Графове и херцози на Анжу|Анжу]]'''
|-
| '''[[Маргарита Савойска]]'''
Ред 924 ⟶ 923:
| 12 ноември [[1434]] г.
| 30 септември [[1479]] г.
| '''[[Луи III Валоа-Анжуйски|Луи III]]''', [[Графове и херцози на Анжу|херцог на Анжу]]
|
|-
| '''[[Мария Жозефина Луиза Савойска|Мария-Жозефина-Луиза Савойска]]'''
| [[File:Comtesse de Provence, Élisabeth-Louise Vigée-Le Brun.jpg|150px|center]]
| [[File:Armoiries Sardaigne 1720.svg|80px]]
Ред 937 ⟶ 936:
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Савоя|Савоя]]'''
|-
| '''[[Йоланда Савойска]]'''
Ред 945 ⟶ 944:
| 7 ноември [[1497]] г.
|colspan="2" | 12 септември [[1499]] г.
|'''[[Филиберт II (Савоя)Савойски|Флиберт II Красивия]]''', херцог на Савоя
|
|-
Ред 955 ⟶ 954:
| 12 юни [[1675]] г.
| 15 март [[1724]] г.
|'''[[Карл- Емануил II Савойски|Карл Емануил II]]''', херцог на Савоя
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Списък на херцозите на Немур|Немур]]'''
|-
| '''[[Филиберта Савойска]]'''
Ред 967 ⟶ 966:
| 17 март [[1516]] г.
| [[1524]]
| '''[[Джулиано II де Медичи]]''', херцог на Немур
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Мантуа|Мантуа]] и [[Списък на владетелите на Монферат|Монферат]]'''
|-
| '''[[Маргарита Савойска (1589 – 1655)|Маргарита Савойска]]'''
Ред 981 ⟶ 980:
| '''[[Франческо IV Гонзага|Франческо IV и II Гондзага]]''', херцог на Мантуа и на Монферат]]
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Парма|Парма и Пиаченца]]'''
|-
| '''[[Маргарита Виоланта Савойска]]'''
Ред 994 ⟶ 993:
|-
| '''[[Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)|Мария Тереза Савойска]]'''
| [[File:Maria Teresa of Savoy, duchess of Parma.jpeg|167x167px|center]]
| [[File:Armoiries Sardaigne 1815.svg|80px]]
| 19 септември [[1803]] г.
Ред 1003 ⟶ 1002:
|
|-
! class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Бургундско херцогство|Бургундия]]'''
|-
| '''[[Мария Аделаида Савойска|Мария-Аделаида Савойска]]'''
| [[File:Marie Adélaïde of Savoy (1685–1712), Duchess of Burgundy in 1710 by Gobert.jpg|162x162px|center]]
| [[File:Armoiries Savoie 1630.svg|80px]]
Ред 1014 ⟶ 1013:
| '''[[Луи дьо Бургон|Луи дьо Бургон-Френски]]''', херцог на Бургундия, после дофин на Франция
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | [[Херцог на Шабле|Шабле]]
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | [[Херцог на Шабле|Шабле]]
| '''Мария Анна Каролина Савойса'''
|-
| '''[[Мария Анна Каролина Савойска]]'''
| [[File:Maria Anna of Savoy, Duchess of Chablais - Royal Palace of Turin.jpg|196x196px|center]]
| [[File:Armoiries Sardaigne 1720.svg|80px]]
Ред 1026 ⟶ 1025:
| '''[[Бенедикт Савойски]],''' херцог на Шабле
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Модена и Реджо|Модена и Реджо]]'''
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Модена и Реджо|Модена и Реджо]]'''
| '''[[Мария-Беатриче Савойска|Мария Беатриса Савойска]]'''
|-
| '''[[Мария Беатрис Савойска]]'''
| [[File:Maria Beatrice di Savoia duchessa di Modena.jpg|197x197px|center]]
| [[File:Armoiries Sardaigne 1815.svg|80px]]
Ред 1037 ⟶ 1036:
| '''[[Франц IV (Модена)|Франц IV Хабсбург-Есте]]''', херцог на Модена и Реджо
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Лука|Лука]]'''
|-
| '''[[Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)|Мария Тереза Савойска]]'''
| [[FileФайл:Maria Teresa of Savoy, duchess of Parma.jpeg|167x167px|center]]
| [[FileФайл:Armoiries Sardaigne 1815.svg|80px]]
| 19 септември [[1803]] г.
| 13 март [[1824]] г.
Ред 1062 ⟶ 1061:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| От !!| до
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Курпфалц|Пфалцграфини на Рейн]]'''
|-
| '''[[Матилда Савойска]]'''
| [[FileФайл:MatyldaSavoy.jpg|171x171px|center]]
| [[FileФайл:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
| [[1390]]
| 30 ноември[[1417]] г.
| 30 декември[[1436]] г.
| 14 март[[1438]] г.
| '''[[Лудвиг III (Пфалц)|Лудвиг III фон Вителсбах]]''', пфалцграф и курфюрст на Пфалц
Ред 1078 ⟶ 1077:
|-
| '''[[Маргарита Савойска]]'''
| [[FileФайл:Marketa Savojská.jpg|217x217px|center]]
| [[FileФайл:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
| 7 август[[1420]] г.
| 18 октомври [[1445]] г.
| 13 август [[1449]] г.
| 30 септември [[1479]]
| '''[[Лудвиг IV (Пфалц)|Лудвиг IV фон Вителсбах]]''', пфалцграф и курфюрст на Пфалц
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Бавария|Курфюрстини на Бавария]]'''
|-
| '''[[Хенриета Аделхайд Савойска]]'''
| [[FileФайл:Triva - Henriette Adelaide of Savoy - Alte Pinakothek.jpg|164x164px|center]]
| [[FileФайл:Armoiries Savoie 1630.svg|80px]]
| 6 ноември [[1636]] г.
| 27 септември [[1651]] г.
Ред 1110 ⟶ 1109:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| от !!| до
|-
| class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Модена и Реджо|Модена и Реджо]]'''
|-
| '''[[Изабела Савойска]]'''
| [[File:Teatro Olimpico (Vicenza) - Ritratto di Isabelle di Savoia d'Este (cropped).jpg|164x164px|center]]
| [[File:Arms of Dukes of Savoy.svg|80px]]
| 2- – 11 март [[1591]] г.
| 22 февруари [[1608]] г.
| colspan="2" | 22- – 28 август [[1626]] г.
| '''[[Алфонсо III д’Есте]]''', наследствен княз на Модена и Реджо<br/><small>(после херцог)</small>
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Саксония|Саксония]]'''
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Съпруги на владетелите на Саксония|Саксония]]'''
| '''[[Мария-Каролина Савойска|Мария Каролина Савойска]]'''
|-
| '''[[Мария Каролина Савойска]]'''
| [[File:Maria Carolina von Savoyen.jpg|181x181px|center]]
| [[File:Armoiries Sardaigne 1720.svg|80px]]
| 17 януари [[1764]] г.
| 29 септември[[1781]] г.
| colspan="2" | 28 декември [[1782]] г.
| '''[[Антон Саксонски|Антон фон Ветин]]''', наследствен принц на Саксония<br/><small>(после крал)</small>
|
Ред 1147 ⟶ 1146:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| От !!| до
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Византийска империя]]'''
|-
| '''[[Анна Савойска]]'''
Ред 1161 ⟶ 1160:
| '''[[Йоан V Палеолог]]'''
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Миланско херцогство]]'''
|-
| '''[[Бона Савойска]]'''
| [[File:Bona of Savoy with saint 02.jpg|167x167px|center]]
| [[File:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
| 10 август [[1449]] г.
| [[1476]] г.
| [[1481]] г.
| 23 ноември [[1503]] г.
| '''[[Джан Галеацо Мария Сфорца]]'''
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Кралство Франция]]'''
|-
| '''[[Луиза Савойска]]'''
| [[File:Bemberg fondation Toulouse - Portrait de Louise de Savoie, mère de François Ier - École De Jean Clouet (1475;1485-1540) 22x17 Inv.1013.jpg|169x169px|center]]
| [[File:Arms of the House of Savoy.svg|80px]]
| 11 септември [[1476]] г.
| '''(1)''' 15 юли [[1515]] г.<hr/>'''(2)''' 12 август [[1524]] г.
| '''(1)''' 18 февруари [[1516]] г.<hr/>'''(2)''' 21 март [[1526]] г.
| 22 септември [[1531]] г.
| '''[[Франсоа I|Франсоа I Френски]]'''
|
|-
!class=noprint colspan=9 style="font-weight:normal" | '''[[Савойско херцогство]]'''
|-
| '''[[Мария Жана Батиста Савойска-Немур]]'''
Ред 1192 ⟶ 1191:
| [[File:Royal Monogram of Maria Giovanna Battista (Marie Jeanne Baptiste) of Savoy.svg|80px]]
| 11 април [[1644]] г.
| 12 юни [[1675]] г.
| 14 март [[1684]] г.
| 15 март [[1724]] г.
| '''[[Виктор Амадей II|Виктор Амадей II Савойски]]'''
|
|}
Ред 1210 ⟶ 1209:
!rowspan="2" | Съпруга на
!rowspan="2" | Бел.
|-
!| от !!| до
|-
!class=noprint colspan=8 style="font-weight:normal" | '''[[Списък на вицекралете на Португалия|Португалия]]'''
|-
| '''[[Маргарита Савойска (1589 – 1655)|Маргарита Савойска]]'''
Ред 1228 ⟶ 1227:
{{Вижте също|Генеалогични таблици на Савойския дом}}
 
=== Гербове ===
{{Вижте също|Гербове на Савойската династия}}
 
Като се има предвид дългата история на семейството, савойците успяват значително да обогатят своя герб. Гербовете, използвани от Савоя, са сред най-разнообразните и многобройни сред семействата в Европа, въпреки че отличителният знак остава ''сребърният кръст на червен фон'', символът par excellence на дома чак от [[12 век|XII век]].
 
Основните гербове на суверените на дома и на трите най-известни кадетски линии са подочени хронологично по-долу:
Ред 1238 ⟶ 1237:
<gallery perrow="6">
Файл:Coat of arms of the Duchy of Savoy (XV-XVI century).svg|Исторически герб на Дом Савоя<br/>(от [[12 век]], атестиран при граф [[Томас I Савойски]])
Файл:Coat of arms of the Duchy of Savoy (1563-1630).svg|[[Списък на херцозите на Савоя|Херцог на Савоя]]<br/>[[1563]]  [[1630]] г.
Файл:Coat of arms of the Duchy of Savoy (1713-1630).svg|Херцог на Савоя<br/>[[1630]]  [[1713]] г.
Файл:Coat of arms of the Duchy of Savoy (1713-1720).svg|[[Списък на владетелите на Сицилия|Крале]] на [[История на Савойска Сицилия|Сицилианското кралство]]<br/>[[1713]]  [[1720]]
Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1720-1815).svg|[[Списък на владетелите на Сардиния|Крале]] на [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]]<br/>[[1720]]  [[1815]] г.
Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1815-1831).svg|Крале на Сардинското кралство<br/>[[1815]]  [[1833]] г.
Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Sardinia (1833-1848).svg|Крале на Сардинското кралство<br/>[[1833]]  [[1848]] г.
Файл:Coat of arms of the Kingdom of Italy (1848-1870).svg|Крале на Сардинското кралство<br/>(после на [[Кралство Италия]] от [[1861]] г.)<br/>[[1848]]  [[1870]] г.
Файл:Greater coat of arms of the Kingdom of Italy (1870-1890).svg|Кралство Италия<br/>[[1870]]  [[1890]] г.
Файл:Coat of arms of the Kingdom of Italy (1890).svg|Кралство Италия<br/>[[1890]]  [[1946]] г.
Файл:Great coat of arms of the king of italy (1890-1946).svg|[[Списък на владетелите на Италия|Крале на Италия]] и Началник на Real Casa<br/>от [[1890]] г.
Файл:Armoiries Savoie-Carignan 1630.svg|[[Савоя-Каринян]]<br/>от [[1620]] г.
Файл:Arms of the House of Savoy-Aosta.svg|[[Савоя-Аоста]]<br/>от [[1845]] г.
Файл:Arms of the House of Savoy-Genova.svg|[[Савоя-Генуа]]<br/>[[1831]]  [[1996]] г.
</gallery>
</div>
Ред 1262 ⟶ 1261:
;Сардинско кралство
<gallery perrow="8">
Файл:War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1785-1802).svg|[[Флот на Сардинското кралство|Военен флот]]<br />[[1785]]- – [[1802]]
Файл:Merchant Flag of the Kingdom of Sardinia (1802-1814).svg|Търговски флот<br />[[1802]]- – [[1814]] г.
Файл:War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1802-1814).svg|Военен флот<br />[[1802]]- – [[1814]] г.
Файл:Merchant Flag and War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1814-1816).svg|Военен флот и търговски флот<br />[[1814]]- – [[1816]] г.
Файл:Civil Flag and Civil Ensign of the Kingdom of Sardinia (1816-1848).svg|Сардинско кралство<br />и Търговски флот<br />[[1816]]- – [[1848]]
Файл:State Flag and War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1816-1848).svg|alt=Regno di Sardegnae Marina militare1816-1848|Сардинско кралство<br />и Военен флот<br />[[1816]]- – [[1848]] г. <small>Основно се състои от Националното знаме с корона, която е над кръста рамките на правоъгълника.</small>
Файл:War Ensign of the Kingdom of Sardinia (1816-1848) aspect ratio 31-76.svg|alt=Marina militarevariante a quella di Stato1816-1848|Военен флот<br /><small>вариант на Държавния флаг</small><br />[[1816]]- – [[1848]]<ref>''Aspect ratio 31:76''.</ref>
Файл:Flag of the Kingdom of Sardinia (1848-1851).svg|Сардинско кралство<br />[[1848]]- – [[1851]] г.
Файл:Flag of Italy (1861–1946).svg|Сардинско кралство<br />и Търговски флот<br />[[1851]]  [[1861]] г.
Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|Сардинско кралство<br />и Военен флот<br />[[1851]]  [[1861]] г.
Файл:State Flag of the Savoyard States (late 16th - late 18th century).svg|Кралски стендарий<br />[[1720]]- – [[1848]] г.
Файл:Royal standard of Italy (1861 - 1880).svg|Кралски стендарий<br />[[1848]]- – [[1861]] г.
</gallery>
 
;[[Кралство Италия]]
<gallery>
Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|Кралство Италия<br />[[1861]]- – [[1946]] г.
Файл:Flag of Italy (1860).svg|[[Кралска италианска армия|Кралска армия]]
Файл:Royal standard of Italy (1861 - 1880).svg|Кралски стендарий<br />[[1861]]- – [[1880]] г.
Файл:Royal Standard of Italy (1880–1946).svg|Кралски стендарий<br />[[1880]]- – [[1946]] г.
</gallery>
 
Ред 1292 ⟶ 1291:
== Девиз ==
{{Вижте също|FERT}}
'''FERT''' е девизът на Савойския дом, [[Савойско графство|Савойското графство]], [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]], [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]], [[Кралство Италия]] и Кралство Албания под [[Италианска инвазия в Албания|италианска окупация]] (1939 - – 1943), възприет от граф [[АмедейАмадей VI Савойски|Амадей VI]] и присъстващ на златни и сребърни монети.
 
Той се появява за първи път през [[1364]] г. върху огърлицата на Ордена на огърлицата – рицарски орден, основан от граф Амадей VI Савойски през 1364 г. по повод на рицарски турнир в [[Шамбери]]. Графът участва заедно с 14 рицари, носейки огърлица, описана в хрониките като „нашийник на хрътка“ с легендарното FERT.<ref>Mario Bori, L'ordine del Collare della SS. Annunziata secondo nuovi inediti documenti, in Bollettino storico-bibliografico subalpino, 1914, pp. 145-.</ref> Орденът на огърлицата при [[Карл III (Савоя)|Карл II Савойски]] (1486 - – 1553) става [[ОрденВърховен орден на Пресветото благовещение|Върховният орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение]] и придобива религиозно-военен характер. През годините има много интерпретации на този девиз (нито Амадей VI Савойски, нито [[Виктор Амадей II Савойски|Виктор Амадей II]], нито Карл II Савойски оставят официален документ, който недвусмислено да удостоверява намеренията им). Според някои учени, след като е загубил първоначалното си значение, сега е невъзможно то да се проследи обратно.<ref>Carlo Padiglione, I''[https://books.google.it/books?id=e5tvCF4-RTIC&pg=PA1 l F.E.R.T. di Casa Savoja. Memoria araldica scritta per le fauste nozze di Umberto con Margarita di Savoja]'', Napoli, Tipografia del Giornale di Napoli, 1869., с. 5-6. <small>Посетен на 26 август 2022 г.</small></ref>
 
== Ордени и почести ==
{{Вижте също|Върховен орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение|Орден на Свсв. св. Маврикий и Лазар|Савойски военен орден|Савойски граждански орден|Орден на Короната на Италия|Орден за трудови заслуги (Италия)|Колониален орден на Италианската звезда|Граждански и военен орден на Римския орел}}
[[Файл:Collar badge of the Most Holy Annunciation.png|мини|276x276пкс|Огърлица на Върховния орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение]]
Подобно на всички европейски монархии Савойското херцогство и след това държавите, които го наследяват, също имат свои собствени [[Рицарскирицарски орден|рицарски ордени]]и, с които да се насърчава мирът или които да са военно отличие или при болнично призвание. Присъждането им на поданиците е личен прерогатив на суверена, който след това е споделен с Председателя на Министерския съвет. През вековете два династични ордена започват да се идентифицират със Савоя:
 
* [[Върховен орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение|Върховният орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение]]
* [[Орден на Светитесв. св. Маврикий и Лазар|Орденът на Светите Маврикий и Лазар]]
 
Тези две отличия са създадени с папска [[була]] в различни периоди от историята и се присъждат на личността на графа и по-късно на херцога на Савоя. Поради тази причина по-късно ордените стават династични и недържавни. След Наполеоновата интерлюдия в Кралство Сардиния има нужда да се създадат поредица от почести, които да заменят тези наполеонови отличия, които се приписват на всеки, без разлика в класа или богатство. Следователно тези „нови“ порядки са от държавен характер и по-късно стават част от италианската система. С раждането на [[Унитарна държава|унитарната държава]] и увеличаването на населението, подчинено на законодателството на Сардиния-Савоя, има необходимост винаги да се създават нови отличия за заслуги за културни, военни, икономически или административни области:
Ред 1313 ⟶ 1312:
 
== Наименования, свързани със Савоя ==
 
=== Населени места в Италия ===
 
* [[Сабаудия]], град в регион [[Лацио]]
* [[Савоя ди Лукания]], село в регион [[Базиликата]]
* [[Маргерита ди Савоя]], град в регион [[Пулия]], носещ името на първата кралица на Италия [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита Савойска]]
* [[Мафалда (Италия)|Мафалда]], село в регион [[Молизе]], от 1031903 г. наречено на принцеса [[Мафалда Савойска (1902 – 1944)|Мафалда Савойска]]
* [[Йоланда ди Савоя]], градградче в района на Ферара, наречен на принцеса [[Йоланда Маргарита Савойска]]
* [[Пиеве Емануеле]], град, преименуван от Пиеве през [[1862]] г. в чест на първия крал на Италия [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]]
* [[Умбертиде]], град в провинция [[Перуджа (провинция)|Перуджа]], наречен на крал [[Умберто I]], тогава [[принц на Пиемонт]]
* [[Кастел'Умберто]], градче в регион [[Сицилия]], преименувано през 19 век в чест на престолонаследника принц [[Умберто I Савойски|Умберто I]]
 
=== Топоними ===
* [[Пунта Маргарита (Гранд Жорас)|Пунта Маргерита]] и [[Пунта Елена]], върхове на [[Гранд Жорас]] в [[Монблан]], съответно в чест на кралиците на Италия [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита]] и [[Елена Черногорска|Елена]]
 
* [[Пунта Маргарита (Гранд Жорас)|Пунта Маргерита]] и [[Пунта Елена]], върхове на [[Гранд Жорас]] в [[Монблан]], съответно в чест на кралиците на Италия [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита]] и [[Елена Петрович Негош|Елена]]
* Чима Маргарита и Чима Умберто, главни върхове на планината [[Рувензори|Рувендзори]], кръстени на името на суверените на Италия от братовчед им [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста]], херцог на Абруци
* [[Езеро Маргарита (Етиопия)|Езеро Маргарита]] в [[Етиопия]], наречено от пътешественика-изследовател [[Виторио Ботего]] на кралица [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита]]
Ред 1337 ⟶ 1333:
 
=== Паметници в Италия ===
На [[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II Савойски]]:
 
* [[Национален паметник на Виктор Емануил II (Рим)|Виториано]], известен също като Олтар на родината, в [[Рим]]
* [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]], в [[Милано]]
 
На [[Умберто I]] Савойски]]:
 
* [[Галерия Умберто I (Торино)|Галерия „Умберто I]]“, в [[Торино]]
* [[Галерия Умберто I|Галерия „Умберто I]]“, в [[Неапол]]
 
На [[Виктор Емануил III]] Савойски]]:
 
* [[Галерия Виктор Емануил III (Месина)|Галерия „Виктор Емануил III]]“, в [[Месина]]
* [[Галерия Принц на Неапол|Галерия „Принц на Неапол“]], в [[Неапол]].<ref group="N">[[Виктор Емануил III]] запазва титлата „[[Принц на Пиемонт#История|Принц на Неапол]]“ и гостува на Неапол преди да се качи на трона.</ref>
<gallery widths="120" heights="120" mode="packed">
Ред 1361 ⟶ 1357:
; Изкуство
 
* [[Умбертинов стил]]: стилистично и архитектурно течение, което особено засяга Италия в края на [[19 век|XIX век]]
 
; Кулинария
Ред 1389 ⟶ 1385:
;Обичаи и традиции
 
* Първата [[коледна елха]] е украсена в Италия в двореца [[КуириналеКвиринал (дворец)|КуириналеКвиринал]] в Рим от кралица [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)|Маргарита]] през втората половина на 19XIX век
 
; Мода
Ред 1398 ⟶ 1394:
; Поговорки
 
* „И Кралица МаргарiтaМаргарита ядеше пиле с пръсти“ (на итал. "''Anche la regina Margherita mangiava il pollo con le dita''").<ref>{{Cite news|url=http://www.24orenews.it/salute-a-benessere/alimentazione/330-curiosita/5912|title=La regina Margherita mangiava il pollo con le dita}}</ref>
* „Хайде, Савоя!“ (на итал. „''Avanti Savoia''“), като подкана или в ироничен смисъл.<ref group="N">От страница на Група „Милано Център Джулио Бедески“, отдел „Национална асоциация на алпийските войски“ на Милано. Приписва на кралица Маргерита адаптирането на военния вик на савойската армия «Савоя!» на «Все напред, Савоя!“ («Sempre avanti Savoia»), впоследтсвие опростен на „Напред, Савоя!“ («Avanti Savoia!».). Вж.{{Cite news|url=http://www.alpinimilanocentro.it/storia/documenti/150/SAVOIA!%20CENNI%20STORICI%20SUL%20GRIDO%20DI%20GUERRA.pdf|title=Cenni storici sul grido di guerra "Savoia!"|pages=71-77}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://digilander.libero.it/pspola/proverbi.htm|заглавие=Proverbi e detti Veneti|достъп_дата=26 август 2022}}</ref>
* „Бял Савойски кръст, Бог да те пази и да пази Краля!“ (на итал. "''Bianca Croce di Savoia, Dio ti salvi e salvi il Re!''")<ref>{{Cite|}}Giosuè Carducci, ''[https://it.wikisource.org/wiki/Juvenilia/Libro_VI/Alla_Croce_di_Savoia Alla Croce di Savoia]'', в Poesie, Juvenilia, vol. VI, 5ª ed., Bologna, Ditta Nicola Zanichelli, 1906 <abbr>[1850]</abbr>, p. 222.</ref>
 
;Символи
 
* [[Савойско синьо]], цвят на италианския национален отбор в спортни състезания и на лентите на офицерите от италианските въоръжени сили.
* [[Савойски възел]], наричан още „Любовен възел“: 1. вид възел с въже 2. [[Хералдика|хералдически]] символ на Савойския дом, присъстващ в монетосеченето на [[Савойски държави|Савойските държави]], в огърлицата на [[Върховен орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение|Върховния орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение]], на Кралската мантия на Италия, често ограден от девиза на Савоя [[FERT]] и традиционните розети.
<gallery widths="120" heights="120" mode="packed">
Файл:Royal Standard of Italy (1880–1946).svg|Италианският кралски стендарий от 1880 – 1946 г. със савойско синьо
Ред 1421 ⟶ 1417:
* [[История на Савойска Сицилия|Сицилианско кралство (1713 – 1720)]]
* [[Сардинско кралство (1720 – 1861)]]
* [[Кралство Италия|Кралство Италия]] (1861- – 1946)]]
* [[Рисорджименто]]
* [[Гербове на Савойската династия]]
* [[Линия за наследяване на Италианския престол]]
* [[Италиански медали, отличия и рицарски ордени]]
* [[Върховен орден на СантисимаПресветото Анунциатаблаговещение]]
* [[Орден на СветитеСв. св. Маврикий и Лазар]]
* [[Военен орден на Савоя]]
* [[Граждански орден на Савоя]]
Ред 1437 ⟶ 1433:
* [[Съкровищница на Короната на Италия]]
}}
== Източници ==
 
== Източници ==
* {{Икона|it}} Pompeo Litta Biumi, ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8452313q Duchi di Savoia]'', във Famiglie celebri di Italia, I serie, disp. 46, parte I, Milano, Giulio Ferrario, 1839. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
* {{Икона|it}} Costantino Coda (a cura di), ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b84523782 Duchi di Savoia]'', във Famiglie celebri di Italia, I serie, disp. 46, parte II, Torino, Francesco Basadonna, 1883. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
Ред 1448 ⟶ 1444:
* {{Икона|en}} Charles Cawley, ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/burgkgenev.htm#AnselmMAldiud Burgundy Kingdom Genevois]'', на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
* {{Икона|en}} ''[http://genealogy.euweb.cz/savoy/savoy1.html Savoy]'', на genealogy.euweb.cz, <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
* {{Икона|en}} ''[http://genealogy.euweb.cz/pan/savoy.html Rulers of Savoy]'', на genealogy.euweb.cz, <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
* {{Икона|en}} ''[https://www.britannica.com/topic/House-of-Savoy Casa Savoia]'', в Enciclopedia Britannica, Encyclopædia Britannica. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
* {{Икона|en}} ''[https://eurulers.angelfire.com/savoy.html Historical Development of titles of the House of Savoy]'', на eurulers.angelfire.com. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
Ред 1459 ⟶ 1455:
 
== Външни препратки ==
 
* ''[https://www.ordinidinasticicasasavoia.it/ Ordini Dinastici di Casa Savoia]'', на ordinidinasticicasasavoia.it. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
* [http://www.crocerealedisavoia.org/ Официален сайт на Кралски Дом Савоя], на crocerealedisavoia.org. <small>URL посетен на 26 август 2022 г.</small>
 
{{Превод от|it|Casa Savoia|128813348}}
{{нормативен контрол}}{{Портал|История|Италия|Франция}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Херцози на Савоя]]
[[Категория:Савойска династия]]
[[Категория:Савоя]]
[[Категория:История на Италия]]
[[Категория:Италианска аристокрация]]
[[Категория:Европейски кралски династии]]
[[Категория:ИталианскаИталиански аристокрациядинастии]]