Кариоти: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
има ги в шаблона
махам твърдения без източник
 
(Не са показани 19 междинни версии от 9 потребители)
Ред 1:
[[Файл:Bulgarian costume from Kavakli.jpg|мини|Кариотска народна носия от Тополовград (Кавакли).]]
'''Кариотите''' са гръкоезична [[етнографска група]], част от българските етнографски групи. Първоначално населяват села в околностите на Каваклий (днес [[Тополовград]]) и Къзъл агач (днес [[Елхово]]), в района на [[Странджа]] и [[Сакар]], а по-късно и в селата Таптък (днес [[Кипра]]), Кара Хюсеин ([[Чернево]]), Козлуджа ([[Суворово]]). Към началото на 20 век наброяват около 4 000 души, езикът им е разновидност на гръцкия, докато народните песни, носии и обичаи са български. След [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов-Политис]] от 1924 година са изселени в [[Енидже Вардар]], а по-незначителни групи - в [[Гюмюрджина]], [[Солун]] и [[Крит]], и са частично обезщетени от страна на [[Гърция]] във формата на пари и облигации. Завареното население ги нарича „Бугареши“.
'''Кариотите''' ({{lang|el|Καρυώτες}}) са гръкоезична [[етнографска група]].
 
Към началото на ХХ век наброяват около 4000 души. Езикът им е разновидност на гръцкия, докато народните песни, носии и обичаи са български.
==Поселение==
 
След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829 година]] Кариотите се преселват от Голям Боялък ([[Шарково]]) и Малък Боялък ([[Малко Шарково]]), Казълагачско (Елховско), Голям Манастир и Малък Манастир, Каваклийско (Тополовградско). През 19 век под натиск от страна на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] започват да се гърчеят, а през 1904 година за тях работи гръцко основно училище, в което преподават двама учители, една учителка и учат около 200 деца, издържани от патриаршията. През 1906 година около 100 семейства доброволно заминават и се установяват в Гърция, а [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] прави опит да ги привлече на своя страна и да създаде селски чети от кариоти.
'''Кариотите''' са гръкоезична [[етнографска група]], част от българските етнографски групи. Първоначално населяват села в околностите на КаваклийКаваклии (днес [[Тополовград]]) и Къзъл агач (днес [[Елхово]]), в района на [[Странджа]] и [[Сакар]], а по-късно и в селата Таптък (днес [[Кипра]]), Кара Хюсеин ([[Чернево]]), Козлуджа ([[Суворово]]). Към началото на 20 век наброяват около 4 000 души, езикът им е разновидност на гръцкия, докато народните песни, носии и обичаи са български. След [[Спогодба Калфов - Политис|спогодбата Калфов-Политис]] от 1924 година са изселени в [[Енидже Вардар]], а по-незначителни групи - в [[Гюмюрджина]], [[Солун]] и [[Крит]], и са частично обезщетени от страна на [[Гърция]] във формата на пари и облигации. Завареното население ги нарича „Бугареши“„бугареши“.
 
== Поселение ==
След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829 година]] Кариотите се преселват от Голям Боялък ([[Шарково]]) и Малък Боялък ([[Малко Шарково]]), КазълагачскоКъзълагачко ([[Елховско]]), Голям Манастир и Малък Манастир, Каваклийско (Тополовградско). През 19XIX век под натиск от страна на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] започват да се гърчеят, а през 1904 година за тях работи гръцко основно училище, в което преподават двама учители, една учителка и учат около 200 деца, издържани от патриаршията. През 1906 година около 100 семейства доброволно заминават и се установяват в Гърция, а [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] прави опит да ги привлече на своя страна и да създаде селски чети от кариоти.
 
== Етнографски бележки ==
Предполага се, че названието ''Кариоти'' произлиза от гръцкото име на село [[Козлуджа]] (Караис, Кариочес), като така са наричани от хората от съседните им села. В Югоизточна България мъжете кариоти носят бели беневреци и бели късаци, типични за [[шопи|шопската носия]].
 
==Етнографски бележки==
Предполага се, че названието ''Кариоти'' произлиза от гръцкото име на село [[Козлуджа]] (Караис, Кариочес), като така са наричани от хората от съседните им села. В Югоизточна България мъжете кариоти носят бели беневреци и бели късаци, типични за [[шопи|шопската носия]].
Константин Иречек в своите „Пътувания по България“ описва кариотите така: {{Цитат|Носията на кариотите е съвършено българска, с калпака заедно. Мъжете не знаят всички български, но има и жени, които знаят. Пеенето на песни с чужди примесици, напр. с български рефрени, като „вакла Яне!“, показва, че тези гърци отчасти са само погърчени българи; в Кавакли, сега съвършено гръцки, една махала и до днес се нарича ''Булгар махала''. Според топографичната номенклатура, която с малки изключения е съвършено турска, може да се съди, че християнското население и тук е от по-нов произход.}}
 
== Литература ==
* [http://liternet.bg/publish10/aangelov/kipra/za.htm Ангелов, Анастас, „КИПРА - СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО“, Издателство LiterNet, 2003 г.]
* [[Етнографски проучвания на България]], „Кариоти“, БАН, 1989 г.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.youtube.com/watch?v=jl2VIlcYPDk&feature=related Изпълнение на „Богданово хоро“ или „Богданос“]
 
{{Портал |Македония}}
{{Български етнографски групи}}
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:БългариКариоти| по етнографска група]]
[[Категория:Население на Гърция]]